Решение № 9746 от 28.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Стефанова, от гр.Лъки, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Божинов, против решение 656 от 01.04.2021г. по адм.дело 1597/2020г. на Административен съд- Пловдив. Излагат се съображения за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че решение 481/20.02.2020г. по адм.дело 3074/2019г. на Административен съд-Пловдив, имащо за предмет решение 2153-15-215/01.08.2019г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, е преюдициално по отношение на индивидуалния административен акт предмет на настоящето производство-решение Ц2153-15-41/ 09.06.2020 г. на директора ТП на НОИ Пловдив. Счита, че след като решение 2153-15-215/01.08.2019г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив е влязло в сила на 06.08.2020г., то решение Ц2153-15-41/09.06.2020 г. на директора ТП на НОИ Пловдив е издадено предварително. Твърди, че жалбоподателката не е получила документите, въз основа на които първоначално е определен размчера на пенсията й, тъй като подписът за получени документи не е изпълнен от нея. Излага оплаквания в насока, че са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По подробно изложеното в касационната жалба се иска отмяна на решението. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът - директорът на ТП на НОИ- гр.Пловдив чрез главен юрисконсулт Г. Вълчанова изразява становище за неоснователност на наведените оплаквания. Счита, че индивидуалния административен акт по настоящето производство не е издаден предварително и не е налице преюдициалност по отношение на решение 2153-15-215/01.08.2019г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив. В този смисъл смята, че изходът на спора по адм.дело 3074/2019г. е без значение за спора по настоящето дело. Твърди, че е спазена процедурата и правилно не е признат заявения от жалбоподателката осигурителен стаж. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд- Пловдив е отхвърлил жалбата на Р. Стефанова против решение Ц2153-15-41 от 09.06.2020 г. на Директор ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу Разпореждане [ЕГН] по Протокол 2141-15-4/06.04.2020 г. на Ръководителя на "ПО" при същото поделение, с което е отменено разпореждане на пенсионния орган [ЕГН] /Протокол N01073/08.05.2013 г. и всички последващи го, и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и са присъдени разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с оглед на събраните допълнителни доказателства правилно административният орган е зачел на Стефанова общ осигурителен стаж за периода 01.01.1982г. до 31.07.2019 г. в размер на 15години, 4 месеца и 21 дни, от които 9 г.3м.01ден действителен осигурителен стаж. Приел е, че събраните доказателства не потвърждават зачетения при отпускане на пенсията с разпореждане [ЕГН]/ Протокол 01073/08.05.2013г. осигурителен стаж от 3-та категория труд -14г11м22дни, от 1-ва категория труд-03г.02м.02дни и осигурителен стаж по чл.104,ал.3 от КСО-07г.11м.00 дни1 и не са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ЛПОСВ/ при условията на чл.68,ал.1-3 от КСО. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че по заявление вх. МП-6500/24.01.2013г. с рапореждане [ЕГН]/08.05.2013 г. на Ръководител "ПО", на Р. Стефанова е отпусната ЛПОСВ, считано от 24.01.2013 г. на основание § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г. 223 840, 00 лв. и от 12.01.1998 г. до 25.04.2011 г. 11 282, 04 лв., индивидуален коефициент 1, 259 и при следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 КСО 03 години 02 месеца и 02 дни; осигурителен стаж от трета категория труд 14 години 11 месеца и 22 дни; осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО 07 години 11 месеца и 00 дни; на основание чл. 104 КСО, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 44 години 00 месеца 05 дни. Във връзка с постъпил сигнал от Началник Сектор "Икономическа полиция" в ОД на МВР Пловдив и предприета проверка на пенсионното досие на жалбоподателката, с писмо изх. 1029-15-17729; 17735 от 14.05.2019 г. на Началник на Сектор "ПО" в ТП на НОИ-Пловдив, е отправено искане до Стефанова за представяне в ТП на НОИ-Пловдив на всички документи, удостоверяващи трудовия/осигурителния й стаж. Писмото е връчено на нейния брат на 16.05.2019 г., като няма данни да са представени исканите документи. Това е довело до стартирана на процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО за изясняване на осигурителния стаж, тъй като лицето не е удостоверило изискването за придобит от него осигурителен стаж в степен, че да отговаря на условията и предпоставките за отпускане на този вид пенсия. В хода на проверката са изпратени писма до всички осигурители, при които е зачетен стаж с разпореждането от 08.05.2013 г. за отпускане на пенсия, за уточняване периодите на осигуряване, при които е положен трудът, съгласно направения доклад и опис на представените документи при отпускане на ЛПОСВ, от който е изчислен размерът на пенсията, а именно: от 14.03.1978 г. до 17.01.1979 г. на длъжност "отчетник" в ДПП"Устрем" гр. Лъки; от 05.02.1979 г. до 25.09.1984 г. на длъжност "подземен хаспелист" в М. "Антрацит" гр. Своге; от 07.10.1984 г. до 17.01.1987 г. на длъжност "замерчик подземен" в М. "Маришки басейн" гр. Димитровград; от 20.01.1987 г. до 22.03.1990 г. на длъжност "хронометражист" в Мини "Марица Изток" гр. Раднево; от 07.11.1990 г. до 23.07.1996 г. на длъжност "технически секретар" в Завод "Мраз" София. За останалите периоди от 12.01.1998 г. до 26.04.2011 г. са установени данни в Регистъра на осигурените лица. Получените документи от запитването установяват следното: С писмо изх. 20190610-017 осигурителят "МРАЗ"АД посочва, че след извършена проверка в регистрите на дружеството, е установено, че в изходящия дневник ФСО на "МРАЗ"АД за периода 14.01.1999 г. 17.07.2002 г. липсват издадени документи с индекс "I" (първо римско) преди номерата с арабски цифри. На 16.03.2001 г. са издадени два документа: първият с изх. 217 "Справка-борса" на лицето Е. Асенова, а вторият с изх. 218 "обр. 30" на лицето М. Велчовска. Под изх. 324 (без индекс "I"), но на 17.09.2001 г. е издадено удостоверение обр. УП-2 на лицето С. Стефанов.Приложено извлечение от Изходящ дневник ФСО от 14.01.1999 г. до 17.07.2002 г. Посочва се също така в писмото, че в предоставеното им копие на удостоверение обр. УП-2 с изх. I-324/16.03.2001 г. на лицето Р. Стефанова с посочено ЕГН, като адрес (седалище) на предприятието е посочен бул. "Горнобански път" 279, а "МРАЗ"АД никога не е пребивавал на посочения в удостоверението адрес, нито е имал собственост или наети площи на него, а още по-малко към 16.03.2001 г. Както праводателят на дружеството ХЗ"А. Иванов", така и "МРАЗ"АД винаги са били с адрес на управление на ул. "Индустриална" 11 в гр. София. След извършена проверка в регистъра на постъпилите работници от м. 01. 1990 г. до м. 03. 2000 г. и в регистъра на напусналите работници от м. 01. 1990 г. до м. 11. 2000 г. е установено, че през м. 11. 1990 г. в "МРАЗ"АД са постъпили общо 7 работника, като сред тях не фигурира името на Р. Стефанова, и нито един от тях не е постъпил на 07.11.1990 г., съответно през м. 07. 1996 г. от дружеството са напуснали общо 15 работника, като сред тях не фигурира името на Р. Стефанова. На 23.07.1996 г. е освободено само лицето Г. Тодоров. В потвърждение на изложеното са представени Извлечения от регистрите на постъпилите, съответно на напусналите работници за съответните периоди. В заключение е посочено от този осигурител, че за Р. Стефанова липсват данни в регистрите на дружеството за реализиран осигурителен стаж в посочения период, а предоставеното им копие на удостоверение обр. УП-2 с изх. I-324/16.03.2001 г., не е издадено от "МРАЗ"АД. Съгласно писмо изх. 1042-26-709-2/13.06.2019 г. от ОАА Хасково, получено на 13.06.2019 г. в ТП на НОИ-Пловдив, в съхраняваните ведомости на ликвидиран осигурител ДПП"Устрем" гр. Лъки, липсва информация за Р. Стефанова в периода от 14.03.1978 г. 17.01.1979 г., поради което и е невъзможно издаването на удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13. Съгласно писмо изх. 1042-26-709-1/13.06.2019 г. от ОАА Хасково, получено на 13.06.2019 г. в ТП на НОИ-Пловдив, в съхраняваните ведомости на ликвидиран осигурител М. "Маришки басейн" гр. Димитровград, липсва информация за Р. Стефанова в периода от 07.10.1984 г. 17.01.1987 г., поради което и не може да бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13. Съгласно писмо изх. 1042-09-1469#2/23.07.2019 г. от ОАА Кюстендил, получено на 23.07.2019 г. в ТП на НОИ-Пловдив, в съхраняваните ведомости на ликвидираната М. "Антрацит" гр. Своге, липсва информация за Р. Стефанова в периода от 05.02.1979 г. 25.09.1984 г. Посочено е също така, че няма приети "Заповеди, свързани с трудова дейност", поради което образец за осигурителен стаж не може да бъде издаден, с уточнението, че Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица. Съгласно писмо изх. ЧР-01-338/13.06.2019 г. от Мини "Марица Изток" гр. Раднево, получено на 14.06.2019 г. в ТП на НОИ-Пловдив, за периода от 20.01.1987 г. до 22.03.1990 г. в "Мини Марица-изток"ЕАД Управление и в клоновете рудник "Трояново-1", "Трояново-север" и "Трояново-3" не разполагат с данни в разплащателните ведомости за издаване на исканото удостоверение за осигурителен стаж на лицето Р. Стефанова. Посочва се също така, че съгласно утвърдената Номенклатура за съхранение на делата в учрежденския архив, удостоверенията обр. УП-3 се съхраняват пет години, поради което не може да бъде извършена проверка дали има издавано удостоверение обр. УП-3 с изх. 403/10.07.2001 г. След приключване на проверката първоначално е издадено разпореждане [ЕГН] по Протокол 3108-15-25/17.06.2019 г. от Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Пловдив, с което, считано от 11.06.2019 г. е спряна личната пенсия за ОСВ на Стефанова. Недоволна от така издаденото разпореждане, жалбоподателката го е оспорила пред Директора на ТП на НОИ-Пловдив, като в жалбата си е посочила единствено, че не е работила в "МРАЗ"АД гр. София и не знае защо е бил зачетен стаж, положен при този осигурител. Твърди се, че пред длъжностно лице Д. Васева е декларирала, че не съхранява оригинални документи за стаж, както и че от административния орган не са извършени проверки и не е търсен стаж при други осигурители. Доказателства не са представени. С Решение 2153-15-215/01.08.2019 г. Директорът на ТП на НОИ-Пловдив е оставил без уважение жалбата на лицето и е потвърдил оспореното разпореждане за спиране на ЛПОСВ. Жалбата на Стефанова срещу разпореждането и потвърждаващото го решение е отхвърлена с влязло в сила на 06.08.2020 г. решение, постановено по адм. дело 3074/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. Междувременно, с разпореждане [ЕГН]/Протокол 2141-15-15/ 24.09.2019 г. на Ръководител "ПО" са отменени Разпореждане [ЕГН]/ 08.05.2013 г. и всички последващи го и е отказано отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-2 КСО. За да постанови този резултат, пенсионният орган е извършил справки в Регистъра на осигурените лица след 1997 г., взел е предвид данните от извършените проверки в посочените по-горе осигурители, зачел е за осигурителен стаж периодите на майчинство и е установил общ осигурителен стаж на Стефанова от трета категория за периода от 23.07.1986 г. до 25.04.2011 г. в размер на 12 години 04 месеца и 20 дни. Не е установен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО и чл. 104, ал. 2 КСО. При това положение е приел, че лицето не удостоверява наличния в разпореждането от 08.05.2013 г. осигурителен стаж от трета категория 14 години 11 месеца и 22 дни, осигурителен стаж от първа категория 03 години 02 месеца и 02 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО 07 години 11 месеца и 00 дни. Освен това е приел, че не се потвърждава и осигурителният доход при отпускане на пенсията по обр. УП-2 I-324/16.03.2001 г., издаден от "МРАЗ"АД гр. София. Ръководител "ПО" е отменил разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го на основание чл.99, ал.1, т.2, б.а от КСО. Със същото разпореждане е отказано и отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-2 КСО, съгласно приложимите разпоредби на КСО, тъй като Стефанова няма навършена възраст от 61 години и 04 месеца, изискуема за жените през 2019 г., както и необходимият стаж от 35 години и 08 месеца /същата към 22.05.2019 г. има навършена възраст 57 години 04 месеца и 21 дни и стаж от 12 години 04 месеца и 20 дни/. Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с надлежно събраните писмени доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Не е налице преюдициалност на спора по адм. дело 3074/2019 г. на Административен съд Пловдив, решението по което е влязло в сила на 06.08.2020г. Касае се за различни производства, водещи до различни правни последици. Административен акт по чл.99 от КСО може да се издаде и преди издаване на разпореждане за спиране на пенсията по чл.95, ал.2 от КСО. Правилно първоинстанционният съд е приел, че незачитането на посочените периоди за осигурителен стаж води до отсъствие на предпоставките на § 4, ал.1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Не са налице и условията за отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.1 и 2 от КСО. В рамките на административното производство и на съдебното производство на Стефанова е предоставена възможност да представи други документи, удостоверяващи положен от нея осигурителен стаж, извън зачетения от пенсионния орган. С молба в съдебно заседание от 11.01.2021г. жалбоподателката изрично е заявила, че не съхранява документи за осигурителен стаж, нито е представила такива до приключване на съдебното дирене. Изложените от съда доводи не са в противоречие с правилата на логическото мислене. Съдът е проверил и установил верността на констатациите на административните органи, обсъдил е доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон, като е формирал правилен краен правен извод в насока, че атакуваното пред него административно решение не страда от пороците по чл. 146 от АПК. По тези съображения и предвид липсата на касационни основания, водещи до отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,