Решение № 381 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2015 г.

Решение № 381 от 13.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2015 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационната жалба на Началника на сектор "Миграция"- Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - гр. Пловдив, против решение № 1164/10.06.2015 г., постановено по адм. д. № 785/2015 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменена заповед с рег. № 5386з-38/5.03.2015 г. на началника на сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. Пловдив за отнемане правото на продължително пребиваване в Република България на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) на Мохамед Абделсалам Мохамед Салем/Mohamed Abdelsalam Mohamed Salem/, гражданин на Египет и преписката е върната на началника на сектор "Миграция" при ОДМВР- Пловдив за издаване на нова заповед при съобразяване с дадените указания в мотивите на първоинстанционното решение. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна. Ответникът - Мохамед Абделсалам Мохамед Салем, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за частично основателна. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед с рег. № 5386з-38/5.03.2015 г. на началника на сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. Пловдив за отнемане правото на продължително пребиваване в Република България на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) на Мохамед Абделсалам Мохамед Салем е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Според съда разпоредбата на чл. 40, ал. 3 ЗЧРБ допуска отнемане на дългосрочното пребиваване в случаите по ал. 1, т. 3 при наличието на допълнително условие - когато чужденецът представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред. В конкретния случай органът не е изследвал дали чужденецът представлява реална и сериозна заплаха на националната сигурност и обществения ред, което обстоятелство е основание за отмяна на акта и връщането му на органа да изследва горните факти. Според съда административният орган не е преценил дали е спазен принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК и не е изследвал и обстоятелството дали е предоставено право на пребиваване на сина на Салем - гражданин на ЕС, с оглед приложението на Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22.09.2003 г. относно правото на събиране на семейството. При тези съображения съдът е отменил акта и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Така постановеното решение е правилно като краен резултат в частта, с която е отменен обжалвания акт, и неправилно - в частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С оспорената заповед началникът на сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. Пловдив е отнел на Мохамед Абделсалам Мохамед Салем правото на продължително пребиваване в Република България на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ. Съгласно цитираната разпоредба отнемане на право на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато се установи, че данните, предоставени за получаването му, са неверни. С решение рег. № 361752 от 3.02.2015 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 на Мохамед Абделсалам Мохамед Салем е предоставено право за продължително пребиваване на чужденец в Република България, поради това, че същият е представител на чуждестранно търговско дружество, регистрирано в Българската търговско-промишлена палата. Настоящият състав не споделя извода на административния съд, че правото на продължително пребиваване на чужденец в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ се отнема при наличие на предпоставките по чл. 40, ал. 3 ЗЧРБ, - когато чужденецът представлява реална и сериозна заплаха за националната сигурност и обществения ред. Цитираната разпоредба се отнася единствено до случаите на отнемане на правото на дългосрочно пребиваване, какъвто настоящият случай не е. Независимо от горното заповедта на началника на сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. Пловдив е постановена в нарушение на материалния закон, при липса на предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, налагащи отнемане на правото на продължително пребиваване. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЧРБ за получаване на разрешение за продължително пребиваване лицата следва да имат осигурено жилище, задължителни здравни застраховки и осигуряване, достатъчни средства за издръжка, без да прибягват до системата за социално подпомагане, в размер не по-малък от минималната месечна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия съгласно законодателството на Република България за срока на пребиваване. При първоначално подаване на заявление за разрешение за пребиваване лицата, навършили 18 години, с изключение на лицата без гражданство, представят и свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чиито граждани са, или от държавата на обичайното им пребиваване. По силата на чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България за получаване право на продължително пребиваване чужденецът лично представя в дирекция "Миграция" или в териториалните й звена заявление по образец съгласно приложение № 3, към което прилага: 1. копие на редовен документ за задгранично пътуване със страниците на снимката, личните данни, виза по чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, когато такава се изисква, и печата за последното влизане в страната; за сверяване на автентичността на копието се представя и оригиналът на документа за задгранично пътуване; 2. документ за платена държавна такса по чл. 10, ал. 3 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси; 3. доказателства за осигурено жилище; 4. задължителна медицинска застраховка, валидна на територията на Република България, когато лицето не е осигурено по ЗЗО; 5. доказателства за наличието на достатъчни средства за издръжка, без да се прибягва до системата за социално подпомагане, в размер, не по-малък от минималната месечна работна заплата, минималната стипендия или минималната пенсия за страната, за срока на пребиваване на територията на Република България; 6. свидетелство за съдимост, издадено от държавата, чийто гражданин е чужденецът, или от държавата на обичайното му пребиваване - при първоначално подаване на заявлението. Анализът на цитираните разпоредба води до извод, че за получаване на разрешение за продължително пребиваване чужденецът трябва да представи определени документи, сред които и доказателства за осигурено жилище. Нито в закона за чужденците в Република България, нито в правилника за прилагането на този закон има изискване чужденецът да пребивава определен период от време без прекъсване на адреса, който е посочил в заявлението и на който има осигурено жилище. Достатъчно е към момента на получаване на разрешението той да разполага с реална възможност и да има годно правно основание да обитава жилището, за осигуряването, на което е представил доказателства. По делото е установено, че към датата на получаване на разрешението за продължително пребиваване чужденецът е разполагал с договор за наем от 26.01.2015 г. на жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Малгара" № 3, ет. 3, ап. 1,/ представен пред административния орган/, за който договор няма данни да е неистински/ извършена е проверка и е разговаряно със собственика на жилището/, нито да е прекратен към 3.02.2015 г./ т. е. към момента на получаване на разрешението за пребиваване договорът е действащ/. Обстоятелството, че на 30.01.2015 г. чужденецът е сключил нов договор за наем на жилище, находящо се в гр. Пловдив на ул. "Илю Войвода" № 27, ап. 1 не води до извод, че към 3.02.2015 г. лицето е обитавало адрес, различен от посочения в заявлението, следователно не е установено наличие на хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ - лицето да е представило неверни данни при получаване на разрешението за продължително пребиваване. От извършената на 25.02.2015 г. проверка от полицейски служители на ул. "Илю Войвода" № 27, ап. 1 в гр. Пловдив, е установено единствено, че към тази дата -25.02.2015 г. чужденецът заедно със сина си е пребивавал на адрес, различен от посочения в заявлението. Доколкото обаче няма законово задължение за чужденеца, за да получи правото на продължително пребиваване, да обитава определен период от време без прекъсване адреса, който е посочил в заявлението и на който има осигурено жилище, то промяната на адреса за пребиваване след получаване на правото на продължително пребиваване не попада в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ. Дори и чужденецът да е нарушил свое задължение/произтичащо от други закони/ да посочи новия си адрес, на който се е преместил и пребивава след получаване на разрешението, то нарушението на горното задължение не е предвидено като основание за отнемане на правото на постоянно пребиваване. Изложеното по-горе води до извод, че от представените по делото доказателства не може да се установи по безспорен и категоричен начин, че за получаването на разрешението за продължително пребиваване в Република България чужденецът е представил данни, които са неверни. В тежест на административния орган е било да установи, наличието на всички факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на акта. Установените по делото данни не са достатъчни, за да обосноват наличие на предпоставките на чл. 40, ал. 1, т. 3, налагащи отнемане на правото на продължително пребиваване на чужденеца. Изложените съображения водят до извод за материална незаконосъобразност на обжалваната пред административния съд заповед на началника на сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. Пловдив, което е основание за отмяна на същата. Ето защо като е отменил обжалвания административен акт административен съд - Пловдив е постановил правилно като краен резултат решение в тази част. Решението е неправилно в частта, с която преписката е върната на административния орган за преценка на определени факти и обстоятелства и за ново произнасяне. Доколкото е установено безспорно, че не са налице материалните предпоставки за издаване на акта, което налага и отмяна на същия като незаконосъобразен, то връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне е безсмислено, тъй като в случая не е налице никоя от предпоставките на чл. 173, ал. 2 АПК, изискващи връщане на преписката. Предвид изложеното решението, в частта, с която е отменена заповед с рег. № 5386з-38/5.03.2015 г. на началника на сектор "Миграция" при ОД на МВР гр. Пловдив, следва да се остави в сила, макар и по други съображения, и - да се отмени в частта, с която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение