Решение № 10336 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5704/2010 г.

Решение № 10336 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5704/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), против решение № 285 от 26.02.2010 г., постановено по административно дело № 1697 по описа за 2009 г. на Пловдивския административен съд, 13 състав, с което е отменен оспореният от Земеделска кооперация (ЗК) "Тракиец", гр. Пловдив ревизионен акт (РА) № 160900501/24.07.2009 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 603 от 03.09.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив в частта, в която са определени задължения върху изплатени възнаграждения на чл. кооператорите - пенсионери без трудови правоотношения за ДОО в размер на 16707,59 лв. - главница и 24329,22 лв. лихви по справка № 4 към РД, за периода от 01.01.2000 г. - до 31.12.2004 г. и 134,72 лв. - главница и 123,04 лв. - лихва за 2005 г. по справка № 4а към РД, като незаконосъобразен. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 4, ал. 1, т. 5 (предишна т. 4, в сила от 01.01.2003 г.) от Кодекса за социално осигуряване - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Земеделска кооперация "Тракиец", гр. Пловдив, представлявана от председателя на УС Дилиян Десев Таушанов, не е ангажирал становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Пловдивският административен съд е отменил ревизионен акт № 160900501/24.07.2009 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 603 от 03.09.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив в частта, с която на ЗК "Тракиец", гр. Пловдив са определени задължения върху изплатени възнаграждения на чл. кооператорите - пенсионери без трудови правоотношения за ДОО в размер на 16707,59 лв. - главница и 24329,22 лв. лихви по справка № 4 към РД, за периода от 01.01.2000 г. - до 31.12.2004 г. и 134,72 лв. - главница и 123,04 лв. - лихва за 2005 г. по справка № 4а към РД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд се е позовал на Решение № 5 от 29.06.2000 г. на Конституционния съд (обн. ДВ, бр. 55/2000 г.), с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по отношение на работещите пенсионери включени в кръга на задължително осигурените лица. Според първоинстанционният съд пенсионерите, извършващи работа без трудови правоотношения, независимо дали са член-кооператори или не, се осигуряват само по свое желание. Разграничителният критерий, който съдът приема при преценката за задължителното осигуряване на работещите пенсионери, е не качеството им на член-кооператори, а наличието на трудов договор. Направен е извод, че дори да са получени известни суми, при липсата на трудов договор, такива лица не са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по чл. 4, ал. 1 от КСО. Решението на Пловдивския административен съд в обжалваната част е правилно и изводите на решаващия съдебен състав като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Неоснователни са поддържаните като касационно основание за отмяна доводи, че решението е постановено в нарушение на закона, както и че е необосновано. Касаторът сочи, че приложимата правна норма е чл. 4, ал. 1, т. 5 (предишна т. 4) от КСО, съгласно която задължително осигурени за всички социални рискове, без този за безработица, са членове на кооперации, работещи без трудовоправни отношения в кооперацията. Този правен извод е необоснован. Правилно съдът е приел, че за чл. - кооператори, които са работещи пенсионери без трудовоправни отношения, не съществува задължението да правят осигурителни вноски. Законосъобразността на административния акт се преценява с оглед действащите към момента на издаването му материални и процесуални норми. Към този момент разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от КСО е обявена за противоконституционна относно пенсионери, извършващи работа без трудовоправни отношения, като това се отнася до всички пенсионери, независимо дали са чл. - кооператори или не. Разграничителният критерий е наличие или не на трудов договор. При липса на такъв, те не са задължителноосигурени за всички социални рискове по чл. 4, ал. 1 от КСО. Правилно е приложен законът като е прието, че не се дължат осигурителни вноски за пенсионери, работещи без трудовоправни отношения, дори и да са чл. - кооператори. Позоваването на чл. 4, ал. 1, т. 5/4/ от КСО не дава основания да се направи друг извод. При условията на тази норма разграничителен критерий е наличието на трудов договор. При липсата му лицата не са задължителноосигурени за всички социални рискове. Оспореният ревизионен акт е материално незаконосъобразен в частите за определените задължения за осигурителни вноски върху изплатени възнаграждения на член-кооператори - пенсионери и като го е отменил, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,