Решение № 1027 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8012/2015 г.
ВАСIII отделение01.02.2016 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на З. Л. З., И. Н. И. и Л. Н. М., в качеството им на наследници на Л. З. Х., чрез адв. М. К. - САК, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект, "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София В ЧАСТТА досежно определеното от административния орган обезщетение от 24 460 лева за подлежащия на отчуждаване поземлен имот с идентификатор 68134.2808.62 - земеделска територия - нива, находяща се в район Връбница, кв. Обеля, Столична община, местността "Пасище" с обща площ от 2.069 дка, от които отчуждени 1.869 дка. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1027 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8012/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на З. Л. З., И. Н. И. и Л. Н. М., в качеството им на наследници на Л. З. Х., чрез адв. М. К. - САК, срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект, "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Жалбоподателите оспорват административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимия имот, подлежащ на отчуждаване, описан в Приложение № 1, т. 14 на Решението, представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2808.62 - земеделска територия - нива, находяща се в район Връбница, кв. Обеля, Столична община, местността "Пасище" с обща площ от 2.069 дка, от които отчуждени 1.869 дка, стойност на паричното обезщетение 24 460 лева като поддържат, че определената цена като обезщетение за отчуждената част е силно занижена и е определена в противоречие с нормата на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ и чл. 32 ЗДС, не съответства на пазарните цени с недвижими имоти в района на отчуждавания. Иска се изменение на оспорвания административен акт и заплащане на понесените по делото разноски. Ответникът - Министерският съвет на РБ, чрез пълномощника си юрк. Г., представя становище за неоснователност на жалбата. По отношение на претенцията за разноски прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 АПК. Заинтересованите страни Министъра на регионалното развитие, Министъра на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, поддържат становище за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК предвид приложените по делото известия за доставяне (л. 319, л. 320 и л. 321), от правоимащи лица - наследници на бившия собственик на подлежащия на отчуждаване имот - Л. З. Х. (поч. на 7.02.2004 г.), съгласно приложеното по делото удостоверение за наследници № 884 от 26.06.2015 г., на когото имотът е бил възстановен с Решение № 6 от 18.10.1999 г. на ОСЗГ гр. Нови Искър. По съществото на жалбата, и с оглед нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите (л. 61-64), към което е приложена финансова обосновка (л. 108-109). Решението е със съдържанието, посочено в закона и съответства на нормата на чл. 34б от ЗДС. В него се посочва държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът и отчуждаваните площи, местонахождението (л. 65-108), размерът на обезщетението и собствениците, определено от независима оценителна експертиза, изготвена от лицензиран оценител (л. 229-237) с приложения към нея (л. 239 и сл.), възложена от инвеститора на обекта с договор от 2.04.2015 г., съгласно която средната цена за имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, т.е. на територията на район "Връбница", със сходни с него характеристики - нива IV-та категория, определена съобразно правилата на § 1, т. 2 от ДР на ЗДС, Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 23.03.2015 г. постановено по ТД № 6/2014 г. от ОСС на I и II Колегия на ВАС и предоставените от Службата по вписванията пазарни аналози (посочени в табличен вид) възлиза на 13.09 лева/кв. м (л. 237). При постановяване на административния акт са спазени процесуалните правила, установени в чл. 34, чл. 34а, чл. 34б, ал. 2 от ЗДС и целта на закона. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС целта на отчуждаването на имоти, собственост на физически или юридически лица е за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Законодателят е предвидил, в чл. 33, ал. 2 от ЗДС, и доказателственото средство за установяване на наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, и това е влязъл в сила подборен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждане на обектите за задоволяване на държавни нужди, или ПУП, предвиждащ изграждането на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закона. В случая това е писмо изх. № АУ-14-32 от 10.02.2015 г. (л. 139), от което е видно, че заповед № РД-02-15-3 от 9.01.2015 г., подписана от зам. министъра на МРРБ, с която е одобрен ПУП за обект "Път-II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства, засягащ землищата в гр. София не е бил оспорван в законоустановения 14-дневен срок и е влязъл в сила. При тази фактическа установеност съдът намира следното: Конкретното оплакване на жалбоподателите е относно стойността на определеното обезщетение за отчуждавания имот и във връзка с оплакването е ангажирана съдебно-оценителна експертиза, впоследствие разширена в тройна. Съгласно заключението на експерта от 5.11.2015 г., назначен от съда, след обсъждане на наличните относими 10 бр. пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32 ЗДС и § 1, т. 2 ДР на ЗДС - сделки, по които едната страна е търговец; сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания имот; изповядани в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на независимата експертна оценка от административния орган и осредняването на стойностите, вещото лице е изчислило, че пазарната цена на отчуждавания имот възлиза на 24 460 лева. След оспорване на това заключение в съд. заседание, проведено на 14.12.2015 г., в допълнителната експертиза са обсъдени още представените от пълномощника на жалбоподателите пазарни аналози. От тях нот. актове № 100/11.12.2014 г. и № 13/19.11.2014 г. са взети предвид в заключението; нот. актове № 45/28.11.2014 г., № 60/11.06.2014 г., № 8/28.11.2014 г. и № 32918/3.07.2014 г. не са относими, а нот. акт № 121/23.12.2014 г. се отнася за имот, намиращ се не в район "Връбница", а в район "Надежда". Според експертите нот. актове с № 100 и № 98, взети предвид от административния орган при определяне на оценката са неотносими, тъй като предмет на сделките не са имоти със сходни характеристики с тези на отчуждавания имот. Като краен извод те предлагат на съда оценка от 9 431.10 лева/дка или общ размер на оценката за подлежащия на отчуждаване имот от 17 626.72 лева, а в случай, че съдът прецени да включи и нот. актове № 100 и № 98 - оценка от 24 455.44 лева. Експертизите са приети в открито съдебно заседание, без възражения от страните. Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателите за незаконосъобразност на метода на оценка на подлежащия на отчуждаване имот. Методът е конкретизиран в ЗДС с точни, ясни и недвусмислени параметри, които са задължителни, както за експертите, оценяващи имотите, така и за страните по делото и за съда. Несъгласието на страната с определения от законодателя метод на оценяване не е аргумент в полза на твърдението за незаконосъобразност на административния акт. Законосъобразността на акта, в частта му за определяне на размера на обезщетението, следва да се преценява с оглед състоянието на пазара със земеделски земи в конкретен момент, средната пазарна цена на земята в определен район, като се вземат предвид точно определени от законодателя видове и брой сделки, посочени в § 1а, т. 2 ДР на ЗДС, който гласи: "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки." Предвид императивния характер на разпоредбата не може оценката на подлежащия на отчуждаване имот да бъде определена само въз основа на нот. акт № 100, както сочи пълномощника на жалбоподателите в писмената си защита. Този нот. акт е взет предвид заедно с останалите относими пазарни аналози, посочени от вещите лица, като е претеглена средната стойност на кв. м земеделска земя в района, в който се намира и отчуждавания имот. В конкретния случай съответствието на обезщетението със закона намира отражение както в заключението на независимия лицензиран оценител на административния орган, така и в заключенията на експертите, назначени от съда. Жалбата е неоснователна и недоказана и не следва да бъде уважена. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателите за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, трето отделение