Решение № 10393 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1215/2012 г.

Решение № 10393 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1215/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 5060 от 10.11.2011 г., постановено по административно дело № 9538/2010 г., Административен съд София - град е: 1) отменил по жалба на Пенка Христова Стоилова от гр. София решение № 613/30.11.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 4901186672/21 от 30.07.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в управлението; 2) разпоредил изпращане на преписката на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в СУСО, за издаване на ново разпореждане за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Пенка Христова Стоилова, при съобразяване на дадените в съдебното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение и отхвърлянето на предявената от Пенка Христова Стоилова жалба срещу решение № 613/30.11.2010 г. на касатора. Ответницата по касация Пенка Христова Стоилова от гр. София в писмен отговор и в съдебно заседание моли касационната жалба да бъде отхвърлена поради неоснователност, а оспореното с нея съдебно решение като правилно да се остави в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Върховният административен съд в състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Софийския градски административен съд за валидност и допустимост, е неоснователна. С разпореждането от 30.07.2010 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на главния директор на СУСО от 30.11.2010 г., ръководителя на "Пенсионно осигуряване" е изменил отпуснатата на Пенка Христова Стоилова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като я е увеличил по размер от датата на отпускането й в условията на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Разпореждането е атакувано от Стоилова с доводи, че пенсията й е определена в по-нисък размер от дължимия, защото неправилно е изчислен индивидуалния й коефициент поради включването на по-нисък осигурителен доход. При осъщественият административен контрол директорът на СУСО не е уважил оспорването, като е приел законосъобразност на разпореждането. Подложеното на касация решение на Софийския градски административен съд е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че при постановяването на спорните решение на главния директор на СУСО и разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" съответните административни органи неправилно са приложили материалния закон при определяне на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК), налагащо жалбата на Стоилова да бъде уважена като основателна, а преписката върната на компетентния административен орган за произнасяне съобразно изложените мотиви. Съществото на правния спор пред АССГ в случая се е свеждало до това дължат ли се осигурителни вноски за периода до 31.12.1999 г. за целия период на незаконно уволнение или само върху изплатеното обезщетение по Кодекса на труда, съответно какъв осигурителен доход следва да бъде включен за периода до 31.12.1999 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент и размера на пенсията. Решаващият съдебен състав правилно е отговорил на въпросите какъв следва да е осигурителния доход на Стоилова за периода, през който е била неправомерно уволнена и е работила при друг работодател, следва ли да се включи в дохода й за пенсия този период, и в какъв размер е осигурителния доход, ако се включва. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното съдебно решение, тъй като уволнението на Стоилова е признато за незаконно след 01.01.2000 г. (на 17.04.2000 г., когато е влязло в сила решението на Софийския районен съд), по аргумент от чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО за осигурителен стаж на лицето се зачита времето от уволнението до възстановяването му на работа, с тежестта за внасяне на осигурителни вноски за този период от осигурителя върху последното брутно трудово възнаграждение, респ. върху разликата между него и получавания през периода осигурителен доход в по-малък размер. В случая е било приложимо правилото на чл. 10, ал. 2, т. 5 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (тогава с наименование Кодекс за задължително обществено осигуряване), според което се зачита за осигурителен стаж времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на работа - а работодателят внася изцяло осигурителните вноски за фонд "Пенсии" за това време. А не само за времето след 01.01.2000 г. Щом като осигурителните вноски за целия период на незаконното уволнение са били дължими (т. е. и за времето до 31.12.1999 г.), приложимо е правилото на чл. 46, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, а не това по чл. 46, ал. 1, т. 8 от същата наредба. Правилото по чл. 46, ал. 1, т. 8 би било приложимо, ако уволнението е било отменено като незаконно преди 31.12.1999 г., защото тогава не е съществувала разпоредба, идентична на чл. 10, ал. 2, т. 5 от КЗОО (сега чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО). Ако обаче уволнението е било отменено като незаконно след 01.01.2000 г. (както е в случая), приложимо е посочено по-горе правило по този кодекс, а то налага да бъде приложено правилото на чл. 46, ал. 4 от посочената наредба. Касателно процесният казус от направения по-горе анализ на относимата нормативна уредба се налага извода, че при незаконното уволнение на Стоилова, установено след 01.01.2000 г., ако и лицето да е било осигурявано на друго основание, понеже осигурителният му доход за този период е по-малък от последното брутно възнаграждение, то работодателят по незаконно прекратеното правоотношение е дължал осигурителни вноски върху разликата и съответно пенсионният орган при изчисляване на индивидуалния коефициент е следвало да вземе предвид дохода, върху който са били внесени или дължими осигурителни вноски. В случая обаче при изчисляване на размера на пенсията административният орган неправилно не е включил пълният размер на дохода, върху който са били дължими осигурителни вноски от работодателя. Директорът на СУСО на свой ред е извел материално незаконосъобразен извод (поддържан и в касационната жалба), че това време се зачита за осигурителен стаж, но не се взима предвид при определянето на осигурителния доход, от който се изчислява пенсията. При осъщественият административен контрол не е отчел, че при определяне на осигурителния доход до 31.12.1999 г. за изчисляване на индивидуалния коефициент и размера на пенсията на Стоилова пенсионният орган неправилно е приложил чл. 46, ал. 2, т. 8 от НПОС, вместо чл. 46, ал. 4 отНПОС, като не е включил пълния размер на дохода, върху който са били дължими осигурителни вноски. От изложеното явства и, че тезата на касатора, че осигурителните вноски се дължат от работодателя, който е извършил незаконното уволнение, но само ако лицето е било без работа за този период, не може да бъде кредитирана, защото в случаите, в които лицето е упражнявало трудова дейност при друг осигурител, осигурителните вноски от работодателя, извършил незаконното уволнение, са били дължими за спорния период и това е следвало да бъде съобразено при определяне на осигурителния доход. По тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните решение и разпореждане на администрацията и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,