Решение № 11006 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15210/2010 г.

Решение № 11006 от 1.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15210/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Петрана Бухлева, в качеството й на процесуален представител на началника на митница Югозападна, срещу решение № 538 от 22.10.2010 г. по адм. дело 531 по описа за 2010 г. на административния съд - Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Иван Василев Праматаров, чрез процесуалния си представител адв. Диана Табутова, оспорва същата като неоснователна. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е било решение № 7101-0070 от 10.05.2010 г. на началника на митница Югозападна. С него, на основание чл. 31, във връзка с чл. 30, § 2, б. "б" от МК на Европейския съюз, Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 и съгласно чл. 6 от същия, е определена митническа стойност на внесения от лицето лек автомобил - употребяван, марка "Мерцедес Бенц", модел R-500, с дата на първа регистрация 12.12.2005 г., с държава на изпращане Швейцария, за допускане свободно обръщение и крайна употреба, внесен с ЕАД № 10BG005700Н0002928 от 4.03.2010 г. в размер на 26 795.00 лв. Определен е нов размер на публични държавни вземания: за мито в размер на 2 679.50 лв. и ДДС - 5 894.90 лв., като лицето е задължено да внесе сумата от 5 856.19 лв., от които мито в размер на 1 830.06 лв. и ДДС - 4 026.13 лв., представляваща разликата между дължимите по вноса и реално заплатени суми. В хода на съдебното производство е установена фактическата страна по спора, а именно, че лицето с посочената митническа декларация от 4.03.2010 г. е декларирало внос на митническата територия на РБългария на лек автомобил, употребяван, с посочената марка, подробно индивидуализиран в акта, с държава на изпращане Швейцария, за допускане свободно обръщение и крайна употреба. С декларацията е представен договор за покупката на МПС от 26.02.2010 г. на стойност 6 000.00 швейцарски франка, декларация за данни, отнасящи се до митническата стойност D. V. 1, съгласно приложение 28 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2454/93, регистрационен талон и ЕАД № 10СН00000073041436. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 500.00 лв. и цена на автомобила 6 000.00 швейцарски франка. Въз основа на представената декларация митническата стойност е определена в размер на 8 494.40 лв., като на тази основа са начислени публични държавни вземания в размер на 849.44 лв. и ДДС в размер на 1 868.77 лв., които са внесени. На основание чл. 68, т. "а" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 е извършена проверка на документите и стоката от митническите органи, като с писмо от 8.03.2010 г. е изискана допълнителна информация и документи относно декларираната митническа стойност. По повод проведения контрол с молба от 8.03.2010 г. е заявено, че това са единствените документи, с които лицето разполага, като е направено уточнение, че цената е определена и съобразно дефектите в процесното МПС. Представено е копие от износната декларация, договор за покупко-продажба и квитанция за получена сума от 6 000.00 швейцарски франка от "REG Consulting AG". Поради фактът, че автомобилът е докаран на собствен ход е направен извод, че същият е бил в нормално техническо състояние за обичайната му употреба. Извършена е справка в mobile. bg, като е установено, че цената на употребявани автомобили от посочената марка е от 34 000.00 до 45 000.00 евро. За определяне на действителната стойност на автомобила към датата на вноса е назначена от административния орган еспертиза, като автоекспертът след прилагане на експертния метод и метода на пазарните аналози, е определил пазарна цена в размер на 56 700.00 лв. Митническият орган е приел, че митническата облагаема стойност не може да бъде определена по реда на чл. 30, § 2, б."а" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92, с оглед липсата на идентични стоки, съобразно определението за такива в разпоредбата на чл. 142, § 1, б."в" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2454/93, поради което е приложил чл. 30, § 2, б."б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 - сходни стоки. В база данни на агенцията е открит деклариран с ЕАД № 10BG003000Н0017167 от 9.02.2010 г. употребяван пътнически автомобил, марка "Мерцедес Бенц", модел R 350, с декларирана митническа стойност 19 000.00 $, като при курс 1.383970 е приел, че тя е 29 934.12 лв., която е реално заплатена или платима цена по сделката към датата на процесния внос. Прието е, че двата автомобила имат подобни характеристики по чл. 142, § 1, т. "г" от Регламент № 2454/93. При прилагане на чл. 30 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 и съобразно техническата експертиза, е установена декларирана митническа стойност на процесния внос в пъти по-ниска, поради което е прието, че тя е неприемлива. Изследвал е възможността за прилагане на чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92, като е приел, че стойността възлиза на 26 250.00 лв. Като се е съобразил с йерархичното естество на методологията за остойностяване, по чл. 30, § 2, б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 е приел, че митническата стойност е в размер на 26 295.43 лв., без включен транспорт, който е приемлив. Като е съпоставил данните по процесния ЕАД и този от 9.02.2010 г., на основание чл. 31 от МК е определил митническа стойност на процесния внос в размер на 26 795.00 лв. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, като според заключението процесният автомобил и сравняваният с него автомобил по двете ЕАД представляват сходни стоки, с оглед критериите в чл. 66, ал. 1, т. 4 от ППЗМ. Осъществено е съпоставяне на техническите параметри на автомобилите. Според него разликата между двата автомобила е само в двигателя при едно и също шаси, купе, седалки и оборудване, което ги определя като сходни. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него административен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон. Според него административният орган може да се е позове на чл. 68 от Регламент № 2913/92, който дава право на митническите органи да осъществят проверка на декларации, които са приели, съответно и на аналогичната разпоредба на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, но в случая той общо е посочил, че са възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, още повече, че са представени документи, придружаващи вноса. Неправилно е приел органът, че следва да се приложат методите по чл. 30 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/93, без да изложи съображения затова. Същият не е изложил фактически основания защо приема, че декларираната стойност не е договорената такава в хипотезата на чл. 29 от Регламента, с оглед представените документи, а именно договор за покупко-продажба, квитанция за получена сума от "REG Consulting AG" в размер на 6 000.00 швейцарски франка. Според съда по делото се установява, че цената на процесния внос е 6 000.00 швейцарски франка, налице е фактура за извършено плащане, поради което митническата стойност може да бъде определена по чл. 35 от ЗМ, съответно по чл. 29 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/93. Предпоставка за прилагането на чл. 36 от ЗМ, съответно на чл. 30 от посочения регламент е да липсват доказателства за договорната стойност, която да е платена реално или да подлежи на плащане. В случая няма такава предпоставка, за да се приложат посочените разпоредби, поради което не може да се приеме наличие на "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ, респ. основание за изменение на митническата облагаема стойност. Също така съдът е изложил съображения, че след като е направена преценка за прилагането на чл. 30, § 2 от посочения регламент, то административният орган е следвало да установи размера на митническата облагаема стойност в съответствие с критериите и реда на съответната приложима разпоредба. Според него не става ясно, как след са като е обсъден § 2, б."а", след това § 2, б."б" чрез сравняване на сходни стоки, както и § 2, б."в", е формирана тази стойност, поради липса на конкретни доводи, още повече, че експертът в административното производство неправилно е определил пазарната цена на автомобила, без да се съобрази с обсъдените критерии. Нарушена е установената задължителна последователност на условията за определяне на митническата облагаема стойност. Неправилно при обсъждане на чл. 30, § 2, б."б" от регламента е осъществено сравнение само с един сходен автомобил. След като се е позовал на посочената разпоредба, органът неправилно е приложил чл. 31 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/93, понеже тя изключва приложимостта на чл. 30 от същия регламент. Налице е противоречие между фактическото и правното основание при издаване на акта, поради което същият е немотивиран, издаден в нарушение на материалния закон. Не са налице материалноправните предпоставки за определяне на митническа облагаема стойност, различна от декларираната. Изслушаната съдебно-техническа експертиза не променя установеното от фактическа и правна страна по делото според съда. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността, публикуван на български език в Специалното издание на Официален вестник на 2 април 2007 г. и приложим по отношение на процесния внос, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в б. б. от "а" до "г". Според чл. 30, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно букви "а", "б", "в" и "г" от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да се определи. Изключение се допуска, ако деклараторът изяви желание букви "в" и "г" да бъдат разменени по реда на прилагането. Само когато тази митническа стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следващата буква от реда, установен съгласно този параграф. Според § 2, б. "а", митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според § 2, б. "б" митническата стойност се определя въз основа на договорната стойност за сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в Общността и изнесени в същия момент или приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Според б. "в", митническата стойност е стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки, на лица, които не са свързани с продавачите. Съобразно изложеното по-горе, правилно е прието, че няма основание да се приложи по повод процесния ЕАД определянето на митническата облагаема стойност по реда на чл. 30 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, понеже е установена подлежащата на плащане и реално платената цена. Правилно е приел също, че оспорения акт е немотивиран, понеже не става ясно кои са тези основателни съмнения, по смисъла на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, наложили да приеме, че митническата стойност на внесения автомобил марка "Мерцедес Бенц" следва да бъде определена по реда на чл. 30, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета, а не договорената такава, с оглед представените документи за вноса-износна декларация, договор за покупко-продажба, издадена фактура и квитанция за получена сума, на стойност 6000 шв. франка, в хипотезата на чл. 29 от същия Регламент, а именно платената или подлежаща на плащане цена при продажба на стоката за внос с местоназначение територията на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33, при условията, визирани в б."а" до "г". Съпровождащите ЕАД документи са достатъчни за да бъде определена стойността по реда на чл. 35 от ЗМ, респективно чл. 29 от Регламента, а не по заместващите го методи, визирани в чл. 36, ал. 2 ЗМ, съответно чл. 30 от Регламента. Независимо, че органът е пристъпил към определянето й по заместващите методи, правилно също е приел, че не е спазена поредността на същите, която е задължителна. По повод прилагането на чл. 30, § 2, б."в", не е ясно защо не е приложена б. "б" преди да се приложи това основание, след като, според митническия орган, са налице данни за сходни стоки, внесени в приблизително същия период от време и освен това, не е посочена от митническия орган единичната цена, по която се продава в Общността най-голямото количество от внесените стоки, от идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани. Принципът за определяне на митническата стойност на внасяните в България стоки е заложен в разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), съответно на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г., който предвижда, че това е договорената стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките. Същата се коригира при доказани материалноправни предпоставки затова. При този изход от спора на ответната страна по делото следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 143 от АПК, в размер на 240.00 лв., представляващи реално внесено адвокатско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение