Решение № 2233 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12701/2014 г.

Решение № 2233 от 22.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12701/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П., при ЦУ на НАП против Решение № 1793/29.07.14 г. по АХД № 150/2014 г. на Административен съд- П., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 161301175/28.06.201З г., издаден от ТД на НАП - гр. П., ИРМ П., потвърден с Решение № 1309/18.12.201З г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. П. при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 16 905,60 лв. по фактура с № 26 от 21.07.2012 г., издадена от "А. К. Е." ЕООД за доставка на 96 тона рапица, и начислените законни лихви върху посочената сума в размер от 1 472,63 лв.; и в частта му, с която на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер от 12 802,80 лв. по фактура с № 22 от 9.07.2012 г., издадена от "А. К. Е." ЕООД за доставка на 188 тона ечемик, и начислените законни лихви върху тази сума в размер от 1 115,24 лв., както и в частта на присъдените разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на процесните доставки. Според твърденията на касатора, съдът не е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото. Не е съобразил недоказаността на факта, че прекия доставчик е разполагал с процесните количества родово-определени вещи, а така също и на обстоятелствата по предаването им на ревизираното лице. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "А. К." ЕООД гр. П., не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на родово-определени вещи по процесните фактури като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на получателя по фактурите. За да отмени РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е доказал наличието на посочения факт с правно значение. Приел е, че освен че са представени редовни фактури, по които се претендира данъчен кредит, е доказано транспортирането и предаването на стоката между страните по сделките, както и осъществяването на последващи облагаеми доставки от страна на ревизираното лице с предмета на процесните фактури. Решението е правилно. Съдът подробно е обсъдил всички относими към спора доказателства и законосъобразно е приел, че липсват законови основания за отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на процесните фактури. В случая правото на данъчен кредит е отказано поради липса на реално извършване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Р. извършване на облагаема доставка е основно законово изискване за възникване правото на данъчен кредит. В конкретния казус са представени доказателства за реалност на доставките, респективно за изпълнение на изискването по чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тоест налице е възникнало данъчно събитие. По делото са събрани доказателства за изпълнение на процесните доставки, в каквато насока е и неоспореното заключение на вещото лице. От заключението по допуснатата и приета ССчЕ е видно, че жалбоподателят съгласно данните от представените договори, приемо-предавателни протоколи за изкупуване на земеделска продукция, приложени към всяка една от процесните фактури, товарителници, кантарни бележки, е получил доставки на рапица и ечемик. Въз основа на неоспорените данни от заключението на вещото лице, първостепенният съд обосновано е приел, че фактурите от цитираните доставчици са осчетоводени в счетоводството на дружеството. Още в ревизионното производство са представени подробно обсъдените придружаващи доставката товарителници, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи и др. Установено е транспортирането на стоките. В представените товарителници са налице достатъчно данни за осъществения транспорт - място на натоварване и разтоварване, номер на товарното превозно средство, подпис и печат за фирмите-превозвачи. В съдебно заседание са представени са доказателства за извършване на последващи облагаеми доставки на зърно от страна на ревизираното лице. Както бе посочено по-горе, по силата на чл. 6 от ЗДДС доставката на стока е осъществена, когато се установи прехвърляне правото на собственост върху стоката. В случая се касае до продажба на родовоопределени вещи, които са индивидуализирани в подписаните от страните по доставката приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки, поради което и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД правото на собственост е прехвърлено към датата на издаването им. Предвид гореизложеното и при наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по данъчните фактури, по които ревизираният субект е декларирал право на данъчен кредит, не е налице законово основание да му бъде отказано това право само поради съмнения за неизрядност в документацията на доставчика относно транспорта или съхранението на стоките. Особено ако недобросъвестното поведение не е установено по категоричен начин при насрещните проверки на предходния доставчик, а само е предположено поради свързаността на лицата. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяването на решението по този аспект от спора не са допуснати нарушения на материалния закон, като не се установява и необоснованост на правните изводи или допуснати процесуални нарушения. Административният съд е обсъдил относимите доказателства по делото в тяхната цялост и е обосновал съответстващи на фактическата обстановка правни изводи, съобразени с приложимите разпоредби на действащия материален закон. По изложените съображения първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение