Решение № 14555 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2019 г.

Решение № 14555 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5352/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Лотос" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. Сава Доброплодни, № 3 представлявано от Й. Иванов-управител, чрез адв. Тодоров, срещу решение № 539/12.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2053 по описа на Административен съд – Пловдив за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16001616000802-091-001 от 02.09.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 801/21.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" – Пловдив. С ревизионния акт, на "Лотос" ООД не е признат данъчен кредит в общ размер на 294 573.96 лв. и са установени допълнително задължения по ЗДДС в общ размер на 66 889.20 лв. и лихви в размер на 70 808.16 лв., поради непризнато право на данъчен кредит. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, немотивирано и необосновано. Направените от съда фактически и правни изводи са вътрешно противоречиви, като не отговарят и на събраните по делото доказателства. Не са обсъдени тези доказателства, които установяват наличието на извършени доставки на стоки. Мотивите на съда са бланкетни, като основаните аргументи, за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, са констатациите направени по отношение на доставчиците от приходната администрация. Основната дейност на "Лотос" ООД е месопреработка. Процесните стоки /пилешко и свинско месо/са доставени от "В и И" ЕООД, "Секънд" ЕООД и "Стела комерс ММ" ЕООД, приети са от представител на дружеството и след обработката им са използвани за последващи доставки. За тези действия са съставни фактури, приемо-предавателни протоколи, складови разписки, както и други търговски документи, които установяват безспорна реалност на извършените доставки. Стоките са индивидуализирани. Установено е, че са наети складови помещения от преките доставчици, а транспортът се извършва от и за сметка на "Лотос" ООД. В атакуваното решение е пренебрегната констатацията на органите по приходите, че са налице плащания по всички фактури, а това обстоятелство е констатирано и отразено в заключението на вещото лице. Не е съобразено от първоинстанционният съд, че след като предметът на доставката е получен от ревизираното лице и е включен в последващи доставки, не може да се изисква от доставчика информация от къде и как, се е сдобил с продадените стоки, така както приема практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. В хода на производството не е установено извършване на злоупотреба от ревизираното лице и следователно не е налице основание за отказ на право на данъчен кредит, само поради обстоятелството, че доставките не са извършени от посочените като доставчици лица. Съгласно решение по дело С-425/06, доказателствената тежест за установяване на знанието за измама е на данъчната администрация. Решението е неправилно и в частта на извършената преценка на доказателствата относно извършената вътреобщностна доставка. Съдът е игнорирал изцяло представените писмени уведомявания, потвърждения и международни товарителници, които са представени още в хода на ревизионното производство. Въз основа на горното, се иска решението да бъде отменено, както да бъде отменен и оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, в писмени бележки по делото оспорва подадената касационна жалба. Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобрано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. Предлага решението като правилно, да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването по чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и подлежи на оспорване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път на разглеждане пред първоинстанционния съд, след като с решение № 8936/2.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1167/2018 г. състав на ВАС е отменил решение № 2067/27.11.2017 г. по адм. д. № 76/2017 г. по описа на АС-Пловдив. Върнато е за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с указания да бъдат изложени мотиви по спорните фактически и правни въпроси, както и за всеки доставчик по отделно. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд гр. Пловдив и при повторното разглеждане на делото, е бил ревизионен акт № Р-16001616000802-091-001 от 02.09.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден изцяло с решение № 801 от 21.12.2016 г. от Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив. С ревизионния акт на "Лотос" ООД не е признат данъчен кредит в общ размер на 294 573. 96 лв. и е начислен допълнително ДДС в размер на 66 889. 20 лв. и лихви в размер на 70 808. 16 лв. по доставки извършени от "В и И" ЕООД; "Секънд" ЕООД; "Ен Ти Ем 02" ЕООД и "Стела комерс-ММ" ЕООД и по деклариран ВОД. При осъществената проверка на РА, съдът е приел, че същият е издаден въз основа на законосъобразно възложено и проведено ревизионно производство, в хода на което не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила установени с ДОПК. При извършената преценка относно материалната законосъобразност на акта, са разгледани доставките по отделно и за всяка от тях са изложени мотиви, като са обсъдени приложените доказателства. Изводите до които е достигнал съда се основават на следните факти по делото: "Лотос" ООД е месопреработвателно предприятие, което разполага с кадрова и техническа обезпеченост. Процесните задължения произтичат от доставки на месо от "В и И" ЕООД; "Секънд" ЕООД; "Ен Ти Ем 02" ЕООД и "Стела комерс-ММ" ЕООД, които органите по приходите са преценили като нереални и от вътрешно общностна доставка от фирма Evropska Directmarketingova s. r. o. - Чехия, която е обложена по реда на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС. При преценката на ВОД, съдът е проверил наличието на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на страната до територията на друга държава–членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. В мотивите на съдебното решение е прието, че не са представени несъмнени доказателства, че стоката по процесните фактури е напуснала територията на страната. Съпътстващите доставката документи са подписани от неизвестно лице за купувач и получател. Въпреки, че се твърди стоката да е предадена в склад на дружеството, то не е посочило индивидуализиращи данни на кого и в какво му качество я е предало. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, съдът приема, че мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Мястото на изпълнение в този случай е България, но не са събрани доказателства да е осъществен ВОД и следователно е налице облагаема доставка на територията на страната за която на основание чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът се дължи от доставчика. Посочено е, че разрешенията на СЕС по делото С-409/04, не следва да се съобразяват за конкретната доставка, тъй като в настоящото производство не са налице данни стоката да е предадена на получателя по доставката. Освен това не е доказано, че стоката е напуснала физически територията на държавата–членка на доставката. По отношение на осъществените доставки от "В и И" ЕООД; "Секънд" ЕООД; "Ен Ти Ем 02" ЕООД и "Стела комерс-ММ" ЕООД, за всеки доставчик по отделно са изследвани въпросите относно наличието на действително осъществена доставка по смисъла на закона. Прието е че е изпълнено условието на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като от страна на съответния пряк доставчик е налице фактура, която е отразена в дневниците му за продажби и справката-декларация. Начислен е и данък по смисъла на чл. 86 от ЗДДС. Не са опровергани обаче констатациите на органите по приходите, че не се установява фактическото извършване на преките доставки. Не е ясно къде, кога и как процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или физически предадени от продавача на купувача по сделката. Между страните не е спорно наличието на стоки от вида на процесните при жалбоподателя, както и неговата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на последващи доставки към негови клиенти. Но липсват доказателства за извършен транспорт на месото и ветеринарно-медицински документи, съпътстващи този транспорт, което налага извод, че макар количествата месо да са постъпили в складовите бази на ревизираното лице, то те не са доставени от фирмите посочени в процесните фактури. Касае се само за фактическо префактуриране на извършвани продажби, без да са налице реални доставки на стоки. Фактът, че стоките предмет на последваща реализация са придобити именно от издателите на фактурите е спорният по делото въпрос, който не е разрешен и от изслушаната по делото експертиза. Решаващият състав е приел, че фиктивното префактуриране на стоки, с цел ползването на данъчен кредит е индиция за данъчна измама, доколкото нито един от преките доставчици не е притежавал съответната кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Този извод се потвърждава от начина на организиране на доставките от чуждестранните доставчици до конкретни български фирми, неразполагащи с какъвто и да е персонал, собственост са на лица с нисък социален статус, като са представлявани само от пълномощници. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изследвал всички предпоставки за възникване и упражняването правото на данъчен кредит по процесните данъчни фактури, анализирал е доказателствата, събрани в хода на административния и съдебен процес, включително и относимата практика на СЕС и е извел обоснованият извод за неоснователност на подадената от "Лотос" ООД жалба срещу постановения отказ за признаване на данъчен кредит с оспорения ревизионен акт. При осъществената касационна проверка на оспорения съдебен акт, не се установяват допуснати нарушения на съдопроизвоствените правила от категорията на съществените, които да са основание за отмяна на решението. Неоснователно се поддържа от касатора, че мотивите на съдебното решение са бланкетни. АС-Пловдив, съобразявайки се с указанията на ВАС, в отменителното решение е анализирал подробно, представените в хода на ревизионното производство доказателства, както и тези които са събрани пред съда. Изложил е аргументи защо споделя изводите на органите по приходите и защо не кредитира доказателствата, на които се позовава ревизираното лице. Изводите му се споделят и от касационната инстанция. Изследвани са приложените по делото документи, като правилно е прието, че същите са частни такива и нямат обвързваща доказателствена сила. Тяхната преценка се осъществява с оглед всички факти установени по делото. Въз основа на анализ на всички доказателства по делото, правилно е прието, че не е индивидуализирано лицето което е подписвало документите по отношение на осъществения ВОД. Споделя се изложеното от решаващия състав на АС-Пловдив, че грижата на добър търговец, която дължи при осъществяване на дейността си ревизираното лице, предполага да знае с кого договаря и на кого предава стоката по ВОД. Вярно е, че по делото са представени ЧМР и приемо-предавателни протоколи, но същите са с нанасяни върху тях множество корекции и не установяват безспорно, че стоката е предадена на получателя по доставката в склад на ревизираното лице. След като предаването, според твърденията на касатора е осъществено в негов склад, то в неговите възможности е било да отбележи в документите и да събере доказателства на кого предава стоката и в какво качество същия приема стоката от името на дружеството регистрирано в Чехия. Не е пренебрегнат факта на плащане, така както се твърди в касационната жалба. Но този факт, съгласно константната практика на ВАС не е индикация за реалност на доставките, а само за наличие на облигационни отношения между фирмите. Не е установено надлежно по делото фактурираното количество месо, да е доставено от фирмите посочени като доставчици. Обясненията на ревизираното лице относно механизма на осъществяване на доставките и начина на транспортиране, съпоставен с доказателствата по делото създава неяснота по въпросите къде, кога и от кого са предадени стоките, които се намират в складовете на фирмата. Не се споделя и твърдението, че основна част от констатациите на АС-Пловдив, са свързани с техническата и кадрова обезпеченост на доставчиците. Напротив в решението изрично е посочено, че въпреки становището на органите по приходите установяването на произхода на стоките, кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците и проблемите при плащането не са самостоятелно основание за непризнаване право на данъчен кредит. Ревизираното лице, обаче не се е справило с вменената му доказателствена тежест да установи реалност на процесните доставки. Реалността на доставката е основно изискване за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, съгласно чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, в каквато насока са и изискванията на правото на ЕС, залегнали в Директива 2006/112/ЕО и решенията на СЕС. За да бъде обоснован извод за реално извършена по фактурата доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, следва да бъдат ангажирани доказателства относно индивидуализацията на стоките, тяхното приемо-предаване и начина на осъществяване на доставките. По силата на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК /вр. § 2 от ДР на ДОПК/ доказателствената тежест е на оспорващия ревизирано лице, който следва по несъмнен начин да установи, че издадените от доставчиците му фактури обективират действителни стопански операции. Както правилно е обосновал АС-Пловдив, не е безспорно установено по делото да има конкретна индивидуализация на стоките, при извършените доставки. Липсват доказателства за нейното физическо предаване на стоките. Лицата, които са приели или предали стоката са пълномощници на страните по доставката, но от кого са упълномощени и с каква представителна власт разполагат не е установено. Не е установен юридическият факт, последицата от който е прехвърлянето на материалната вещ /пилешко и свинско месо/ на данъчно задълженото лице и овластяването на друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Позоваването на последващата реализация на доставените местни продукти, също не може да бъде възприета като основно доказателство за реалност на доставките. Ревизираното лице разполага с възможност да осъществи последващи доставки, тъй като се снабдява със стоки /месо/ и от други контрагенти. От изслушаната по делото експертиза се установява само, че са налице последващи доставки, но не и че доставените стоки по процесните фактури са използвани за тях. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни и доводите за необоснованост на решението. Фактите по делото са точно установени въз основа на правилна преценка на доказателствения материал. С оглед така установените факти по делото е доказано, че стоките във фактурите не са индивидуализирани в достатъчна степен, като не е установено предаването и получаването им. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд Пловдив, не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза ответника, следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 103 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,