Решение № 9313 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2015 г.

Решение № 9313 от 2.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. С Решение № 87/5.03.2015 г., постановено по адм. д. № 758/14 г. Административен съд-Велико Търново, осми състав, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Елма-П-Петко Цолов", гр. Плевен, срещу Ревизионен акт № 151202127/28.01.2013 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 184/19.04.2013 г. на директора на Д "ОДОП", гр. Велико Търново, относно отказан данъчен кредит по фактури, издадени от "Лонг" ООД. С решението съдът е осъдил ЕТ "Елма-П-Петко Цолов" - гр. Плевен да заплати на Д "ОДОП"-гр. Велико Търново разноски по делото в размер на 848,74 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Петко Тодоров Цолов, в качеството му на ЕТ "Елма-П-Петко Цолов"-гр. Плевен, чрез пълномощника му адв. Оля Ботева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - Велико Търново е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени оспорения РА. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Д "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С решението си Великотърновския административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Елма-П-Петко Цолов", гр. Плевен, срещу Ревизионен акт № 151202127/28.01.2013 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 184/19.04.2013 г. на директора на Д "ОДОП", гр. Велико Търново, относно отказан данъчен кредит в размер общо на 15 242,40 лв. по фактури: № 236/28.09.2007 г.; № 386/28.06.2008 г.; № 370/28.09.2008 г.; и № 397 30.10.2008 г., издадени от "Лонг" ООД. Производството пред административния съд е било по реда на чл. 226 от АПК след отмяна на първоначалното постановено решение на Административен съд - гр. Велико Търново по адм. д. № 15699/2013 г. с Решение № 12303/16.10.2014 г. на ВАС, осмо отделение, и връщане на делото за ново разглеждане по отношение на посочените фактури. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. В съдебния акт /стр. 2 - 7 от мотивите, л. 46 - 48 от делото/ е възпроизведена и подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не е налице право на данъчен кредит по процесните фактури, които по същество се свеждат до липса на реални доставки на стоки и услуги. Отбелязано е, че съдът е указал на жалбоподателя, че той носи доказателствената тежест за доказване на реалността на доставките, както и са описани заключенията на вещите лица по назначените по делото съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Мотивите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорената част от ревизионния акт са изложени на стр. 7 и сл. от съдебното решение и са твърде пространни и обстойни. След възпроизвеждане на съдържанието на разпоредби от ЗДДС и Директива № 2006/112 относно възникване на правото на данъчен кредит, цитиране на съдебна практика на ВАС и на тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз, първоинстанционният съд е приел, че оспорения ревизионен акт по отношение на четирите фактури на доставчика "Лонг" ООД се явява правилен и законосъобразен. Акцентирано е на обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не се установява от една страна реалното извършване на доставките с предмет стоки и услуги, а от друга страна, към момента на издаване на фактурите доставчикът е бил вече дерегистриран по ЗДДС, поради което не е налице друго самостоятелно основание за възникване на право на данъчен кредит - доставчикът да е регистрирано по ЗДДС лице. На база на това е направен краен извод за неоснователност на жалбата. В касационната жалба на ЕТ "Елма-П-Петко Цолов", гр. Плевен се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се аргументи, че административният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и по-специално на нормата на чл. 193 от ГПК, като неправилно е приел, че тежестта на доказване на оспорените фактури е на жалбоподателя. Твърди се още, че решаващият съд неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства, в резултат на което неправилно е приел, че липсват реални доставки. В писмената защита на пълномощника на жалбоподателя са направени и оплаквания за нищожност на оспорения ревизионен акт. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Доколкото материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт предполага той да е правно валиден, направеното оплакване за нищожност на същия следва да бъде разгледано преимуществено. В писмената защита на пълномощника на касатора, депозирана на стр. 21 от настоящето дело, след излагане на фактическата обстановка по заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган, се навеждат доводи, че по делото липсват доказателства, че издателят на първоначалната заповед за възлагане на ревизия Валентин Димитров Томов е бил надлежно упълномощен от директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново. Твърди се още, че по делото липсват доказателства за надлежното упълномощаване на Йорданка Иванова Димитрова, която е издател на заповедите на продължаване на ревизията и на заповедта за определяне на компетентен орган, както и че предвид редакцията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, която е в сила от 1.01.2013 г, ревизионният акт е следвало да бъде издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение, което изискване не е било спазено. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: На първо място направените оплаквания са недопустими предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 3 АПК, намираща приложение в настоящето производство по силата на препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК. Според същата, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. От данните по делото е видно, че с Решение № 12303/16.10.2014 г. на ВАС, осмо отделение, постановено по адм. д. № 15699/2013 г, Решението на Административен съд - Велико Търново № 504/15.10.2013 г., постановено по адм. д. № 470/2013 г. е отменено само по процесните четири фактури, а в останалата му отхвърлителна част е оставено в сила. В този смисъл оспорването на процесния ревизионен акт като нищожен на нови правни основания се явява процесуално недопустимо. Дори да се приеме, че оспорването е допустимо предвид частичната висящност на РА, то оплакванията по същество са неоснователни. Неоснователно е на първо място оплакването, че първоначалната Заповед за издаване на ревизия № 12011939/27.08.2012 г. /л. 198 от административната преписка/ е издадено от лица, което не притежава такава компетентност. Съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, ревизията може да се възлага от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция. От данните по административната преписка е видно, че сочената заповед за възлагане на ревизия е издадена от Валентин Димитров Томов, старши инспектор по приходите при Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Велико Търново. Със заповед № 95 от 14.02.2011 г. на директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново /л. 30 от административната преписка, синя папка/, издадена на основание чл. 11, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК по т. 4 за компетентен орган за издаване на заповеди за възлагане на ревизия е определена Йорданка Иванова Димитрова, началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРБ - Габрово, при законоустановено отсъствие същата ще бъде замествана от Валентин Димитров Томов - старши инспектор по приходите в отдел "Координация". На л. 32 от същата папка е приложена заповед № 436-46/13.08.2012 г. на директора на ТД на НАП - В. Търново, от която е видно, че за времето от 20.08.2012 г. до 14.09.2012 г. Йорданка Иванова Димитрова ще ползва платен годишен отпуск, като през този период ще бъде замествана от Валентин Томов. В този смисъл, към 27.08.2012 г, когато е издадена заповедта за издаване на ревизия № 12011939, Валентин Димитров Томов е притежавал правомощия да издаде същата, а оплакванията в писмената защита, че липсват доказателства в тази насока са неоснователни. По същите причини се явяват неоснователни и оплакванията на касатора по т. 2 от същите писмени бележки относно това, че Йорданка Иванова Димитрова не е била оправомощена да издаде заповед № 1202127/21.09.2012 г. /л. 201 от преписката/, с която е удължен срока за извършване на ревизията. Оплакването по т. 3 от писмените бележки за нищожност на издадения ревизионен акт поради допуснато нарушение на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в редакцията, която е в сила от 1.01.2013 г, определя, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. Нормата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК ДВ бр. 82/2012 г. определя, че всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Предвид на това следва да приеме, че издаването на РА по реда, определен в действалата до 31.12.2012 г. редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, не съставлява нарушение и не води до нищожност на същия. Направените оплаквания в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения относно начина на разпределяне на доказателствената тежест, се явяват неоснователни. Доводите на касатора, изградени върху съдебната практика, изложена в решение на ВАС по адм. д. № 2060/2013 г. не могат да бъдат споделени, доколкото се касае да различна фактическа обстановка. Няма и как да се приеме, че тежестта за доказване на оспорените документи пада на Д "ОДОП", доколкото те са представени с административната преписка, но носят подписа на ревизираното лице, поради което по силата на чл. 193, ал. 3 от ГПК негова е доказателствената тежест да докаже достоверността на представения от него частен документ. Направените оплаквания за необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон също са неоснователни. Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви защо приема, че от събраните по делото доказателства, в това число и от заключенията на вещите лица по изслушаните по делото техническа и икономическа експертизи не може да бъде установена реалност на доставките по процесните фактури. Същите са логически обосновани и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилно е акцентирано и на обстоятелството, че към момента на издаване на фактурите доставчикът не е бил лице, регистрирано по ЗДДС, поради което не е налице още едно от условията за възникване на право на данъчен кредит. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че отхвърляйки жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Велико Търново е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,