Решение № 49 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2009 г.
ВКСI гражданско отделение29.01.2010 г.докладчик Жанин Силдарева
Диспозитив
ОТМЕНЯВА решение от 12.06.2008 г. по гр. д. № 1035/2008 г. Варненски Окръжен съд и решение от 18.03.2008 г. по гр. д. № 3870/2007 г. на Варненски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЕМА за установено по отношение на О. с. земеделие и гори - община Б., че Н. Д. В., ЕГН **********, от гр. В., ул. "Г" № 74 и С. Д. Ч., ЕГН **********, като наследници на Д. Н. Ч., имат право на възстановяване на земеделски земи: нива с площ от 5.000 дка в. м. "К", в землището на с. Е. нива с площ от 2.750 дка в м. "К" в землището на с. Е. нива с площ от 7.150 дка в м. "К" в землището на с. Е. и нива с площ от 6.250 дка в м. "К" в землището на с. Е., община Б.
Мотиви
Решение № 49 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 316/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 12.06.2008 г. по гр. д. № 1035/2008 г. Варненски Окръжен съд е оставил в сила решение от 18.03.2008 г. по гр. д. № 3870/2007 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявен от Н. Д. В. и С. Д. Ч. срещу общинска с. по земеделие и гори при община Б. установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за право на възстановяване собствеността върху четири земеделски земи в землището на с. С. нива с площ от 5.000 дка в. м. "К"; нива с площ от 2.750 дка в м. "К"; нива с площ от 7.150 дка в м. "К" и нива с площ от 6.250 дка в м. "К" като неоснователни. Недоволни от решението са останали ищците и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалват с доводи за неправилно прилагане на закона и необоснованост. С определение от 18.03.2009 г. тричленен състав е допуснал касационна проверка на въззивното решение като е приел, че съдът се е произнесъл по въпроса дали молбата-декларация за приемане в ТКЗС е писмено доказателство от кръга на изброените в закона, с което може да се установява принадлежността на правото на собственост в процедура за реституиране на имота, който въпрос е от значение за изхода на спора и за точното прилагане на закона. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. За да се произнесе по касационната жалба тричленен състав на ВКС взе предвид следното. Съдът е отхвърлил предявените от касаторите установителни искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ като е приел за установено, че не са доказали наследодателят им Д. Н. Ч. да е бил собственик на имотите, предмет на исковете, към момента на кооперирането ми. Въз основа на доказателствата по делото е приел, че молбата-декларация за приемане за член-кооператор, изходяща от наследодателя им Д. Н. Ч. техен баща, не е годно писмено доказателство, легитимиращо го като собственик на имотите по разпореждане на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, която повелява, че писмени декларации и/или свидетелски показания не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост. Намерил е за недоказано и твърдението, че той е придобил вещни права върху имота на основание давностно владение, тъй като не е установен началния момент на установяването му. С приета техническа експертиза е установено, че местност с името "К" в землището на с. С. и с. Е. не съществува. Останалите ниви в м. "К" попадат в масиви № № 11 и 12. Въз основа на така установените факти съдът е направил незаконосъобразен изводът за неоснователност на исковете. При неправилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че молбата-декларация за приемане за член-кооператор на ТКЗС не е писмено доказателство за установяване правото на собственост върху внесена в кооперативното стопанство земя. При създаване нормата на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ законодателят е имал предвид декларации, изхождащи от физическо лице и съдържащи твърдение за знание относно принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот към минал момент. Правното значение на молбата -декларация за приемане за чл. в ТКЗС е регламентирано в нормата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. След като този писмен документ е между изброените допустими писмени доказателства за установяване легитимацията на правоимащите лица в административното производство по чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, то той има същото доказателствено значение и в исковото производство по иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Неправилното прилагане на материалния закон е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Тъй като не се налага извършване на допълнителни процесуални действия на основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора. Въз основа на представеното писмено доказателство ще бъде признато правото на наследниците на Д. Н. Ч. Н. Д. В. и С. Д. Ч. на възстановяване на внесените от наследодателя им имоти в ТКЗС: нива с площ от 5.000 дка в. м. "К"; нива с площ от 2.750 дка в м. "К"; нива с площ от 7.150 дка в м. "К" и нива с площ от 6.250 дка в м. "К" като неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.