Решение № 5410 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2018 г.

Решение № 5410 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10028/2018 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - В., срещу решение № 268/5.07.2018 г. по адм. дело № 133/2018 г. на Административен съд - В., с което е отменена негова заповед № 369з-243/05.02.2018 г. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Г. Митов, с адрес в [населено място], в писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на началника на Районно управление - В. Г. Митов на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 ЗМВР, чл. 200, ал. 1, т. 11 предл. първо ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за това, че през 2017 г. не е изпълнил служебното си задължение по чл. 33, ал. 1 от Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени с Инструкция № 8121з-780/24.10.2014 г., да осъществява контрол по организацията на работа по заявителските материали в управлението, вследствие на което е допуснал нерегистриране в регистъра на ЗМ на 4 заявителски материала и за това, че от месец март 2017 г. до месец август 2017 г. въпреки наличието на данни за извършени престъпления от общ характер по 10 броя преписки, заведени в общия входящ регистър на РУ - В., не е разпоредил пререгистрирането им като ЗМ, съгласно, чл. 5, ал. 2 от същата инструкция за утвърждаване на Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер. АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административно - процесуалните правила, в изискуемата форма и съдържа задължителните реквизити. За да отмени заповедта, АС е изложил мотиви, че последната е материалноправно незаконосъобразна. Цитираната в оспорената заповед инструкция не съществува, а всъщност се касае за заповед на министъра на вътрешните работи със същия номер, с която са утвърдени Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски матерал, с която заповед Митов не е запознат срещу подпис, поради което не може да му се търси отговорност за нарушаването й. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС, че при липса на надлежно запознаване ( срещу подпис) със заповедта, утвърждаваща вътрешните правила, бездействието на Митов дори и от обективна страна да нарушава разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски матерал, не представлява дисциплинарно нарушение и за двете деяния по заповедта, тъй като липсва субективна страна - виновно поведение, част от което е знанието за правилото, което се нарушава. От лице, което не е запознато със заповедта на министъра, не може да бъде изисквано спазването й. Съдържанието на длъжностната характеристика на ответника по касация не води до извод за надлежното му запознаване с министерската заповед и утвърдените с нея Вътрешни правила. За последните не са твърди да са обнародвани, поради което за Митов липсва друг начин за узнаване на съдържанието им, освен, чрез надлежното му запознаване срещу подпис от страна на ръководителите му. Настоящият съдебен състав споделя и останалите изложени от АС доводи за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение