Решение № 9254 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2019 г.

Решение № 9254 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11479/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Андонови" ООД против решение № 1176 от 25.06.2019 г., постановено по адм. д. № 501/2019 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – заместник кметът по "Строителство, инвестиции и регионална развитие" на Община Бургас, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на "Андонови" ООД против заповед № 249/05.02.2019 г- на зам. кмета на Община Бургас, с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж – "Едноетажна постройка с размери 3, 40 м. /8, 30 м. – обект № 1 по схема", изпълнен с тухлена зидария, с покрив с дървена конструкция, покрит с хидроизолационен материал, построен в УПИ ХХІ-8, кв. 142 по плана на ж. к. "Меден рудник", гр. Бургас, извършен от "Андонови" ООД. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид факта, че строежът е V-та категория и с оглед приложената заповед за делегиране на права. Правилно съдът приема, че административния акт е постановен в предписаната от закона писмена форма, като същият съдържа фактически и правни основания за издаването му. Законосъобразен е изводът, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно и в съответствие със събраните доказателства съдът приема, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на жалбоподателя са издадени два броя разрешения за поставяне на преместваеми обекти в УПИ ХХІ-8, кв. 142 по плана на ж. к. "Меден рудник", гр. Бургас общо за 6 бр., като един от тях е процесния. От всички събрани по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че всички обекти, за които е дадено разрешение за поставянето им като преместваеми са изградени от ограждащи стени, изпълнени от тухлена зидария и стоманенобетонни пояси. Освен това на процесната сграда по лицевата и източната фасада е монтирана алуминиева дограма. Постройката е с едноскатен покрив. Изпълнена е външна изолация със стиропор и минерална мазилка. Вътрешните стени са измазани, боядисани са с латекс, а пода е с гранитогрес. При тези данни изводът на съда, че процесната постройка е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, е законосъобразен. Фактът, че е издадено разрешение за поставяне на преместваем обект, а на място е реализиран строеж, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. Процесния строеж е изграден след 11.08.2015 г., когато е издадено разрешение за поставяне на 6 бр. преместваеми обекта и за него не са издавани строителни книжа, поради което е осъществена хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и същият е незаконен. Предвид годината на изграждането му строежът не е и търпим. Законосъобразен е и изводът на съда, че незаконният строеж е изпълнен от "Андонови" ООД. Фактът, че собствениците на имота, върху който е дадено разрешение да се построяват преместваеми обекти, а е изграден незаконен строеж, са други лица, не обосновава извод, че последните следва да бъдат адресати на заповедта за премахване на незаконния строеж, след като те не са извършители на същия. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че именно дружеството е извършител на незаконния строеж. Освен това самият жалбоподател, видно от приложената по делото искова молба, с правно основание чл. 59 ЗЗД, срещу собствениците на имота твърди, че е извършител на незаконния строеж като сочи, че в имота е поставил пет броя павилиона, изградени върху бетонова основа, масивни стени от тухла, дървен таван от покрив и същите отвън са санирани, което се потвърждава и от събраните по настоящото дело доказателства относно процесния незаконен строеж. Следва да се има и предвид, че в случая доказателства, оборващи констатациите в констативния акт, а именно, че дружеството е извършител на незаконния строеж, не са ангажирани по делото. След като извършителят на строежа е лице, различно от собственика на имота, то именно извършителят е лицето, което следва да бъде адресат на заповедта за премахване на незаконния строеж. Следователно като прави извод и за материална законосъобразност на обжалваната заповед Административен съд гр. Бургас постановява решение, което е съответно на материалния закон. Доводите в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди "Андонови"ООД да заплати на Община Бургас сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,