Решение № 8911 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2014 г.

Решение № 8911 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11636/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник на Регионален отдел "Национален строителен контрол" Варна, Регионална дирекция за национален строителен контрол Североизточен район против решение № 1678/7.07.2014 г., постановено по адм. дело № 1450/2014 г. от Административен съд град - Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответникът - Веселин Милев Дитрих от гр. Варна оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд град Варна отменя отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в решение № 02/2.04.2014 г. на временно изпълняващ длъжността началник Регионален отдел "Национален строителен контрол" Варна, Регионална дирекция за национален строителен контрол Североизточен район, постановен по заявление с вх. № РП - 173-00-935 от 24.03.2014 г. на Весели Милев Дитрих. Със заявлението Весели Милев Дитрих е поискал да му бъде предоставен достъп до обществена информация, оригинал или копие за преглед на преписка вх. № РП - 173/2012 г. образувана по негова жалба. С оспорено решение № 2/2.04.2014 началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" Варна, Регионална дирекция за национален строителен контрол Североизточен район е отказал поисканата информация, като е изложил мотиви, че се иска достъп до документи, а не до информация, като сведение свързано с обществения живот на страната, като исканите документи са част от административната преписка, поради което съдържащата се в тях информация не е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Първоинстанционният съд приема, че актовете, съдържащи се в административната преписка във връзка с извършената проверка от служители от на РО "НСК" Варна по жалба на Весели Милев Дитрих, имат характер на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, какъвто в случая е началникът на Регионален отдел "Национален строителен контрол" Варна, Регионална дирекция за национален строителен контрол Североизточен район и достъпът до нея не може да бъде ограничаван на основанията, посочен в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Решаващият съд се позовава и на преобладаващ обществен интерес от търсенето и получаването на информацията относно дейността на РО "НСК" Варна, която е част от ДНСК в хипотезата на "надделяващ обществен интерес" по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, съгласно които "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АСВ неправилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е ВНД началник Регионален отдел "Национален строителен контрол" Варна, Регионална дирекция за национален строителен контрол Североизточен район е длъжен да предостави съхраняваната обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на молителя, касаеща информация за административноправен спор, свързан със строеж на съседен имот собственост на трето лице, в който е извършено строителство, което той счита за незаконно, не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация е свързана с дейността на задължения субект - началник Регионален отдел "Национален строителен контрол" Варна, Регионална дирекция за национален строителен контрол Североизточен район, но касае конкретно правоотношение, в което касационният ответник не е страна. Доводите, свързани с надделяващ обществен интерес, са неоснователни. Наличието на такъв интерес следва да се преценява когато исканата информация е обществена и следва да бъде предоставена по реда на ЗДОИ. В случая поставените въпроси не са искане за представяне на обществена информация, по съображенията изложени по-горе и редът на ЗДОИ е неприложим. Предвид на изложеното, решението на АСВ като необосновано и постановено в противоречие с приложимите разпоредби на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Веселин Милев Дитрих. Разноски от касатора са поискани само пред първата инстнация, поради което касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на РДНСК Варна разноски по делото за една съдебна инстнация, в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение