Решение № 3603 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2518/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на общински съвет Кърджали срещу решение 1705/12.12.2024 г., постановено по адм.д 27/2024 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е обявен за нищожен чл. 53, ал. 2, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, приета с решение 152 от 26 юли 2018 г. на общински съвет Кърджали. Производството е образувано и по частна жалба от П. Т. З. срещу определение 148 от 04.02.2025 г., с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането на П. Т. З. за изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските. В хода на производството пред първоинстанционния съд като жалбоподател е била конституирана и Т. И. Д.. Ответниците Т. И. Д. и П. Т. З. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Ответникът по частната жалба общински съвет Кърджали изразява становище за неоснователност на частната жалба. Страните претендират присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав определя касационната жалба като процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. При съобразяване на това обстоятелство по разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд, включително и по отношение на разноските, претендирани по адм.д. 8821 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд, във връзка с което обстоятелство е постановено определението на първоинстанционния съд, с което е отказано изменение на съдебното решение в частта му за разноските и срещу което определение е подадена частната жалба. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба от П. Т. З. с искане за отмяна на чл. 53, ал. 2, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали. Член 53 определя цените на услугите, предлагани от Регионален исторически музей Кърджали, като съгласно чл. 53, ал. 2, т. 3 за посещение на археологически комплекс Перперикон цена на билет за възрастни, над 18 години, е 6 лева. С определение от 9 май 2024 г., постановено по адм.д. 27/2024 г., Административен съд Смолян е оставил без разглеждане жалбата на П. Т. З. като недопустима, поради липсата на правен интерес. Това определение е отменено с определение 10982 от 15 октомври 2024 г., постановено по адм.д. 8821 от 2024 г. на Върховния административен съд, прието е, че за жалбоподателя съществува правен интерес от оспорване, делото е върнато на Административен съд Смолян за продължаване на съдопроизводствените действия. При новото разглеждане на делото, с определение 1412 от 24 октомври 2024 г., Административен съд Смолян е конституирал като страна и Т. И. Д.. С решението си първоинстанционният съд е прогласил нищожността на оспорената разпоредба. Първоинстанционният съд е установил, че с решение 15 от 13.01.2012 г. на Министерския съвет, Археологически комплекс Перперикон се отнема от Министерството на културата и се предоставя безвъзмездно за управление на община Кърджали, при спазване на разпоредбите на Закона за културното наследство. Предаването на имота публична държавна собственост е извършено с договор РД-ДС-64 от 03.04.2012 г. между областна администрация Кърджали и община Кърджали, като съгласно чл. 9, т. 2 от договора община Кърджали като ползвател на недвижимия имот културна ценност има право да реализира приходи от входни билети, рекламни материали и др. Срокът за който се предоставя правото на управление е 5 години след приключване на дейностите по изпълнение на проект по оперативна програма регионално развитие. С решение 673 от 17 септември 2021 г. Министерският съвет предоставя безвъзмездно за управление на община Кърджали за срок от 10 години, археологическа недвижима културна ценност, представляваща Археологически комплекс Перперикон. Съгласно т. 33 от посоченото решение министърът на културата следва да сключи договор, с който да се уредят правата и задълженията на Министерството на културата и на община Кърджали. Сключеният договор е от 01.11.2021 г. между Министерството на културата и община Кърджали. Съгласно т. 3.5 от договора община Кърджали следва да сключи договор с регионалния исторически музей Кърджали на основание чл. 12, ал. 6 от Закона за културното наследство. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, цените на входните билети в държавните и общински музеи се определят от техния директор съгласувано с финансиращия музея орган. Приел е, че по делото няма спор, че регионален исторически музей Кърджали е на бюджетна издръжка от община Кърджали. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, т. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали е приета с решение на общинския съвет Кърджали, поради което тя е нищожна. С решението си първоинстанционният съд е намалил размера на претендираното от П. Т. З. възнаграждение за адвокат от 1200 лв. на 1000 лв. поради обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. По направеното искане за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. първоинстанционният съд е приел, че по делото не е било представено своевременно искане за присъждане на разноски по адм.д. 8821 от 2024 г., като присъждане на същите не е било поискано пред първоинстанционния съд. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. При съобразяване на нейната основателност и при съобразяване на мотивите за това, по претендираните разноски, включително и тези, претендирани по адм.д. 8821 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд, следва да се произнесе първоинстанционният съд.. Основното оплакване, съдържащо се в касационната жалба е обосновано с обстоятелството на липсата на направено отграничение от първоинстанционния съд на музей и културна археологическа ценност. Оплакването е съобразено с чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, съгласно която цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор, съгласувано с финансиращия орган. Тази съдебна инстанция, съобразява обстоятелството, че съгласно решенията на Министерския съвет, посочени в частта по възприемане на фактите от първоинстанционния съд, археологически комплекс Перперикон представлява недвижима археологическа културна ценност. Несъмнено правилно в този аспект е разбирането на процесуалния представител на касационния жалбоподател, че недвижимата археологическа културна ценност не е идентична с понятието за музей. Недвижимите културни ценности, предоставянето им безвъзмездно на общините, дейностите свързани с опазването им са регламентирани в чл. 2 от Закона за културното наследство. докато музеите са регламентирани в чл. 24, до чл. 27 от Закона за културното наследство. Аргумент в тази насока е и чл. 27, ал. 5 от Закона за културното наследство, съгласно който, археологически културни ценности, както и други движими културни ценности държавна собственост, могат да се предоставят възмездно или безвъзмездно за ползване и на регионалните и общинските музеи. При съобразяване на тези разпоредби несъмнено правилно е разбирането на касационния жалбоподател за съществуващо отличие и липса на еднаквост на археологическите културни ценности и музеите. По отношение на определянето на цените на входните билети в общинските и държавни музеи съществува специалната норма на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство. Съгласно чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, цените на входните билети в държавните и общинските музеи се определят от техния директор, съгласувано с финансиращия музея орган. Подобна категорична разпоредба с този предметен обхват по отношение на археологическите културни ценности, Законът за културното наследство не съдържа. Нормата, която съществува е тази по чл. 12, ал. 6 от Закона за културното наследство, съгласно която дейностите, свързани с опазването на недвижимите културни ценности по ал. 4, т. 1 това са недвижимите археологически културни ценности публична държавна собственост, както и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности се извършват в съответствие с изискванията на този закон от археологически или специализиран исторически музей със седалище на територията на съответната община, а в случай, че няма такъв от най-близкия регионален музей, като отношенията между музея и ведомството или общината се уреждат с договор. Несъмнено е, че посочената норма не определя компетентния орган, имащ правомощието да определя цените на входните билети. В процесния случай отношенията свързани с осъществяването на туристически дейности, при условие, че се приеме, че на територията на съответната община няма археологически или специализиран исторически музей би следвало да се осъществяват от най-близкия регионален музей, като отношенията между общината и музея би следвало да бъдат уредени с договор. От събраните по делото доказателства не може да се установи дали подобен договор по чл. 12, ал. 6 от Закона за културното наследство е бил сключен или не. Несъмнено е обаче, обстоятелството, че осъществяването на туристически дейности не включва в предметния си обхват и правомощието за определяне на таксите за посещения на недвижимите археологически културни ценности публична държавна собственост, съответно чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство не намира приложение, съответно правомощието да определи таксата за посещение принадлежи на съответния общински съвет, съответно посочената разпоредба не е нищожна. Перперикон е в списъка на недвижимите културни ценности с категория национално и световно значение., който списък е изготвен съгласно чл. 41, ал. 7 от Наредба 3 за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности. По отношение на музеите, също съществува регистър, който е регламентиран с отделна наредба това е наредба Н-3 от 8 октомври 2013 г. за водене на регистър на музеите и за обстоятелствата, подлежащи на вписване в него. Обстоятелството на непредставяне на договора по чл. 12, ал. 6 от Закона за културното наследство не отрича така направените изводи, доколкото посочения договор не може да създаде правомощие на определен орган подобно на това по чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство. Следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно чл. 12, ал. 10 от Закона за културното наследство, приходите от културни ценности постъпват по бюджета на съответното ведомство или община и се разходват за дейности по опазване на културни ценности, консервация и реставрация, за музейни и други дейности, свързани с опазването на културното наследство. Неотносимо по спора е посоченото в отговора на касационната жалба съдебно решение на Върховния административен съд, постановено по адм.д 7316 от 2024 г. От съдържащите се в същото факти се установява несъмнената приложимост на чл. 187, ал. 2 от Закона за културното наследство, доколкото с разпоредбите на съответната оспорена наредба е била определена такса за услугите, предоставяни от регионален исторически музей гр. Велико Търново. При съобразяването на тези обстоятелства следва извода за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. При съобразяване на обстоятелството, че не е налице произнасяне по съществото на спора, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото, Административен съд Смолян следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред Върховния административен съд, включително и по отношение на претендираните разноски по адм.д. . 8821/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Като е формирал изводи за нищожност на оспорената разпоредба, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 146, т. 2 5 от АПК. Това обстоятелство се преодолява именно по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяната на решението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Смолян. При новото разглеждане на делото, преценката за законосъобразност следва да бъде осъществена в обхвата на чл. 146, т. 2 5 от АПК. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение