Решение № 6107 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2015 г.

Решение № 6107 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. М., изпълнителен директор на Агенция по вписванията, чрез старши юрк. А. Г. против решение № 6330/22.10.2015 г. по адм. д. № 5600/2015 г. на Административен съд - С.-град. В жалбата поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с действащата нормативна база и иска да бъде отменено. Твърди недопустимост на първоинстанционната жалба, поради липса на годен за оспорване административен акт, смята че оспореното писмо не било индивидуален административен акт. Ответникът по касационната жалба В, БЪЛГАРСКИ ЗАКОНННИК" ЕООД е изразил становище чрез адв. М. К. в писмени бележки като твърди, че решението на АССГ е правилно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че касационният жалбоподател е следвало да извърши исканата административна услуга, изразяваща се в предоставяне на достъп до цялата база данни на Търговския регистър. При наличието на законовите предпоставки, изпълнителния директор на Агенция по вписванията е длъжен да извърши исканата услуга. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, Административен съд - С.-град е отменил мълчалив отказ на изпълнителния директор на Агенция по вписванията по молба вх. № 94-00-481/12.05.2015 г. да извърши административна услуга, изразяваща се в предоставяне на достъп до цялата база данни на Търговския регистър. Съдът е върнал преписката на изпълнителния директор на Агенция по вписванията за произнасяне по заявлението и в 14-дневен срок да издаде исканата административна услуга. В мотивите си съдът е приел, че по молба вх. № 94-00-481/12.05.2015 г., с искане за предоставяне на достъп до цялата база данни на Търговския регистър е подадено от В, БЪЛГАРСКИ ЗАКОНННИК" ЕООД, представлявано от А. М.. В законоустановения срок изпълнителният директор на Агенция по вписванията не се е произнесъл по заявлението, поради което е налице мълчалив отказ, оспорен в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. По същество съдът е приел, че при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 113 от Наредба № 1/2007 г. на МП, изпълнителният директор на Агенция по вписванията е длъжен да извърши исканата административна услуга. Решението е правилно. Производството е по реда на чл. 21, ал. 3 от АПК във вр. с § 8 от ПЗР на АПК. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда относно характера на исканата административна услуга. Безспорно е установено, че ответникът по касационната жалба е поискал извършването на административна услуга - изразяваща се в предоставяне на достъп до цялата база данни на Търговския регистър. Исканата от жалбоподателя административна услуга е уредена в посочения чл. 113, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. на МП, според която Агенцията по вписванията може да предоставя цялата база данни по чл. 2 от Закона за търговския регистър или структурни части от нея. Целта на това производство е да се осигури принципа на "публичност" на Търговския регистър, уреден в чл. 2а, т. 1 от Закона за търговския регистър и чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1/2007 г. на МП както и да се приложи процедурата по достъп, уредена в чл. 32 и сл. от Закона за търговския регистър. Правилно е приел АССГ, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Първите са необходим реквизит на акта и липсата им го опорочава съществено. Липсата на фактически основания представлява винаги съществено административно производствено нарушение, водещо до отмяна на административния акт. Обратно, макар и да е административно производствено нарушение, непосочването или погрешното посочване в акта на правното основание за издаването му не е съществено такова при условие, че актът съдържа фактическите основания за издаването му. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му. Както правилно е приел административният съд в случая органът е задължен да издаде исканата административна услуга, която е уредена в подзаконов нормативен акт - чл. 113, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. на МП, която не противоречи на Закона за търговския регистър, който е акт от по-висш ранг, съгласно ЗНА, а напротив - осигурява в пълна степен неговото правилно приложение. Поради това е законосъобразен изводът на съда, че молителят има правен интерес от заявяване на исканата услуга. Административният орган е задължен да извърши посочената административна услуга, след като се увери в правния интерес на молителя да получи искания документ. Задължението му се изразява в предоставяне на искания достъп до исканата база данни като извърши необходимото, за да спази изискванията както на Закона за защита на личните данни, така и на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 1/2007 г. Решението на административния съд е обосновано и мотивирано, постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По делото е налично доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява дружеството пред касационната инстанция в размер на 1000 лева - договор за правна защита и съдействие от 20.11.2016 г. Предвид своевременно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност, което следва да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият състав намира, че заплатения от дружеството адвокатски хонорар е прекомерно завишен, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което трябва да се присъди по-нисък размер на разноските. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева. Въз основа на изложеното, както и с оглед изхода на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар, която сума съответства на фактическата и правна сложност по настоящото административно дело, а също и на положените усилия от пълномощника на касационния ответник. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,