Решение № 1214 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12893/2018 г.

Решение № 1214 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12893/2018 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Достохел, [гражданство], чрез пълномощника адв. Клечкова, против решение № 5368 от 4.09.2018 г. по адм. дело № 7507/2018 г. на Административен съд – С. град. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 1668 от 4.07.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Правят се възражения за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК Ответната страна – председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Илиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и от процесуалния й представител в срока по чл. 87 ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Производството пред административния съд е по жалба, подадена от М. Достохел, против решение № 1668 от 04.07.2018 г. на председателя на ДАБ. С него, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Основното възражение е за наличие на материално-правните условия за предоставяне на хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административно-производствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че лицето е напуснало страната си по произход, не поради преследване и страх за живота, а от желание за постигане на по-добър жизнен стандарт. По отношение на него не са установени материалните предпоставки на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. Съдът подробно е обсъдил в тази връзка приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. С. е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се сочи, че, за да вземат своите решения, административният орган, съответно съдът, не са събрали достатъчно информация за състоянието на сигурността в Афганистан, като са се позовали единствено на справката, изходяща от ДАБ. Оплакването е неоснователно. Законът не определя източниците на информация, поради което справката, основана на международни доклади и публикувани общодостъпни материали, правилно е приета от съда, като доказателство. Отразените в нея конкретни факти и обстоятелства са взети предвид при обсъждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно се твърди и липса на обсъждане на личната бежанска история. Жалбоподателят е напуснал Афганистан нелегално, като е влязъл на територията на Иран, а оттам по същия начин в Турция, откъдето е влязъл в България нелегално с помощта на трафикант. При провеждане на свободното интервю обяснява сам, че не е имал каквито и да било проблеми, свързани с етническата му принадлежност и религиозни убеждения. Не се занимава с политическа дейност, не е отбивал военна служба и по отношение на него не е упражнявано физическо насилие. В проведеното с него интервю е заявил, че причината да напусне Афганистан е тази, че баща му работел във ВКБООН в гр. С. и когато в края на 2015 г. талибаните узнали това, получил заплаха, че ще бъде отвлечен. Тази заплаха била отправена чрез бащата на жалбоподателя, който посъветвал последния да напусне страната, въпреки че сам продължил да работи във ВКБООН. Правилно административният съд е формирал извода, че всъщност лицето се позовава на страх от преследване от талибаните поради това, че баща му работи във ВКБООН, но не и на конкретен акт/действие, достатъчно сериозни по естество или повтаряемост, които да са източник на тази заплаха. Още повече, че тази заплаха не е довела до прекратяване на ангажимента на бащата на лицето към посочената организация. Обосновано съдът е счел, че бежанската история не съдържа достатъчно факти и обстоятелства и звучи недостоверно. Съответен на данните по делото е и изводът, че в осз на 27.08.2018 г. жалбоподателят не е успял да назове организацията, в която е полагал труд баща му, въпреки че се касае за ноторно известна световна организация. Определени несъответствия между изложеното в интервюто и обясненията, дадени пред съда, подробно изложени от съда в мотивите на решението, също обосновано са преценени като такива налагащи съмнение върху бежанската история на лицето. В касационната жалба се акцентира и върху тежкото положение в Ислямска република Афганистан. Във връзка с тези доводи, в касационното производство е представена Справка от 9.01.2019 г. Тя е изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. От тях се установяват няколко основни и съществени за конкретния случай факта: Първият е, че наличният конфликт в Афганистан е с нисък интензитет, тъй като ескалира спорадично и в отделни провинции. Вторият е от икономическо естество и е свързан със спадане на процента на инфлацията и обосновани очаквания от балансиран бюджет. Третият е свързан със засилващото се разселване на лица, завръщащи се в Афганистан и получили някаква форма на хуманитарна защита. Четвъртият е предприемане от страна на правителството на мерки за предотвратяване на цивилните жертви и ратификация на Конвенцията от 1980 г. относно някои инструменти за конвенционално оръжие. Петият е провеждане на операции за прочистване на терористите в някои провинции. Последният, но особено важен, е пренасрочването от октомври на миналата година за юли тази година на парламентарни и областни избори, подкрепяни от ООН и широката международна общност. Така отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция приложи основното правило, въведено в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение