Решение № 8843 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2022 г.

Решение № 8843 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3650/2022 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Е. с адрес в гр. Хасково, чрез процесуален представител адвокат В. Челебиев от АК Хасково против решение № 163/11.03.2022 г. на Административен съд Хасково по адм. дело № 30/2022 г. С него се отхвърля жалбата й против решение № 1054-26-11-3 от 20.12.2021 г. на директора на Териториално поделение/ТП/ на НОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу задължителни предписания № 3Д-1-26-01034349/16.11.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Хасково чрез процесуален представител юрисконсулт, взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу решение на директора на ТП на НОИ Хасково, с което се отхвърля жалбата й срещу задължителни предписания № 3Д-1-26-01034349/16.11.2021 г. по отношение на Х. Е. да заличи данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 13.08. -2018 г. до 30.09.2020 г., в който период е установено, че не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. Поради това не е изпълнен състава на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е възникнало основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Взето е предвид съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, разпоредбата на чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарно медицинските изисквания към животновъдните обекти в лични стопанства на физически лица, както и че регистрацията на основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ като самоосигуряващо се лице и внасяне ежемесечно на осигурителни вноски само по себе си не е достатъчно основание лицето да се счита осигурено. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението, която приел за неоснователна. Приел констатациите на административния орган за установени по несъмнен начин, като по отношение на приложението на материалния закон е приел доводите за неоснователни и отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Доводите в касационната жалба повтаря възраженията в жалбата пред АС за нищожност на предписанията поради нищожност на проверката. Поддържа се, че липсват мотиви относно факта дали договора за наем е годно доказателство за упражняване на дейност като земеделски производител. Липсват и мотиви относно дали в периода 12.02.2020 г. до датата на заявлението 27.04.2020 г. е изпълнявана фактически дейност, която да се квалифицира по чл. 10, ал. 1 КСО. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Съдът е установил правнозначимите факти относно правното състояние на жалбоподателката като земеделски производител, критериите и условията, които следва да са налице, за да е налице осигуряване като самоосигуряващо се лице. Изискванията са обсъдени от съда в хипотезите на правилно приложени материални норми и е изведен обоснован извод на доказателствата по делото и закона, че качество на осигурен по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО не може да се признае на жалбоподателката в спорния период, поради което подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО следва да бъдат заличени. Съдът не е допуснал нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, мотивите се споделят напълно от настоящата инстанция и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и § 1, т. 6 от ДР на АПК в полза на НОИ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение