Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г.

Решение № 633 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10553/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Район "Младост", О. В. срещу Решение № 1729 от 01.08.2016 г., постановено по адм. д. № 1535 по описа на Административен съд - В. (АС - В.) за 2016 г. С него е отменена като незаконосъобразна Заповед № 139 от 11.05.2016 г., издадена от касационния жалбоподател, с която се прекратяват наемните отношения между район "Младост", О. В. като наемодател и В. Г. Д., и нейните две деца - Т. Д. Ч. и М. Д. Ч., като наематели на общинско жилище, находящо се на адрес в гр. В., ж. к. "Младост", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., считано от 07.06.2016 г., поради изтичане срока на договора. Наред с това, О. В. е осъдена да заплати на В. Д. сума в размер на 490,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение предмет на контрол е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно е прието от първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта кметът е следвало да изложи мотиви относно наличието или липсата на обстоятелствата, предвидени в чл. 4 от Наредбата на Общинския съвет В. за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ, Наредба/та). Доколкото се касае за правна възможност, кметът на общината е този, който преценява дали да продължи срока на наемния договор. Поддържа становище, че при неговото несъгласие за продължаване на този срок, фактът, че наемателят отговаря на условията по чл. 4 НУРУЖНГНПОЖ е без значение. Оспорва също така, направените от съда изводи за издаването на спорната заповед в нарушение на разпоредбата на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Подчертава, че издаването на акта преследва една от целите по чл. 8, ал. 2 от Конвенцията - защита на правата на други граждани, които отговарят на условията за настаняване, но все още са ненастанени в общинско жилище, тоест налице е сериозен обществен интерес, предвид което намесата в личния живот на Д. е пропорционална. Обръща внимание и твърди, че тя е извършила разпоредителни сделки с апартамент в гр. В. и поземлени имоти в село Д. Луковит. Наред с това, бащата на децата притежава апартамент в близост до училището, в което учат децата, а той им дължи издръжка. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на Д. Претендират се разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът - В. Г. Д. оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище. Разяснява, че продажбата на апартамент и поземлени имоти е всъщност ликвидиране на съсобственост. Досежно постъпленията от продажбата твърди, че са усвоени от нейната сестра, което искала да докаже в хода на първоинстанционното производство с нейните свидетелски показания. Освен това, тези продажби не са били взети предвид и не са били пречка Д. да бъде настанена в общинския имот. Обръща внимание, че изявленията на касатора относно жилището на бащата на децата били неясни, а твърденията, че имало и други картотекирани многодетни семейства - неконкретизирани. Претендира сторените по делото разноски. В допълнително представено становище наред с другото се сочи, че разсъжденията за жилищните нужди на трети лица били изложени за първи път в касационната жалба, а като основание за издаване на заповедта бил посочен само изтеклият срок. Прави искане за присъждане на разноските съгласно представения списък за разноски по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс, договор за правна защита и съдействие от 24.08.2016 г., фактура от 01.09.2016 г. и отчет по банкова сметка. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба срещу Заповед № 139 от 11.05.2016 г., издадена от кмета на Район "Младост", О. В., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 21, ал. 1, т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ са прекратени наемните правоотношения между Район "Младост", О. В. като наемодател и В. Г. Д., и малолетните Т. Д. Ч. и М. Д. Ч., като наематели на общинско жилище от фонд "Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди", находящо се в гр. В., ж. к. "Младост", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., считано от 07.06.2016 г. С обжалваното решение, по жалбата на Д., посочената заповед е отменена. Установено е от първоинстанционния съд, че със Заповед № 118 от 05.06.2013 г., издадена от кмета на район "Младост" в жилище - общинска собственост от фонд "Настаняване на наематели с установени жилищни нужди" са настанени Д. и двете й деца, родени през 2004 г., за срок от три години. На 04.12.2015 г. Д. подала декларация по НУРУЖНГНПОЖ, с която е уведомила административния орган, че няма промяна в социалния й статус. С писмо с рег. № ОСИСД 15006557 от 09.12.2015 г., получено от нея на 14.12.2015 г., тя е уведомена, че след изтичане на срока за настаняване, на основание чл. 21, ал. 1, т. 5 от същата наредба, наемните правоотношения ще бъдат прекратени. Така, на 11.05.2016 г. била издадена спорната заповед. Съдът приел е, че между страните няма спор, че срокът на настаняване изтича на 06.06.2016 г. Посочил е, че в обжалваната заповед изобщо не са изложени мотиви, за това дали са налице основанията по чл. 21, ал. 5 НУРУЖНГНПОЖ, предвид заявеното в съдебно заседание от процесуалния представител на кмета, че администрацията изобщо не е изследвала тези обстоятелства. При така установеното от фактическа страна, от правна съдът е направил извод, че доколкото административният орган не е изложил мотиви, относно наличието или липсата на обстоятелствата, предвидени в чл. 4 от НУРУЖНГНПОЖ, респективно защо не приема за целесъобразно продължаване срока на договора по чл. 13, ал. 5 от същата, ответникът е издал незаконосъобразна заповед. Наред с това е изложил съображения, че тя е издадена и в нарушение на разпоредбата на чл. 8 от КЗПЧОС. Позовал се е на това, че личният живот на едно лице е съвкупност от множество фактори, един от които е домът на лицето. Отнемането на дома на едно лице според съда, неизбежно засяга сериозно личния му живот, а също така рефлектира и на семейния му живот. Правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавните власти, но само при наличието на предпоставките, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията. Приел е, че за да е законосъобразна, намесата трябва да е предвидена в закона, да е обусловена от някоя от целите, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията и да е пропорционална, каквато в настоящия случай не е. Съобразил е, че Д. е самотна майка, която се грижи за двете си непълнолетни деца, които ходят на училище. Наред с това от данните по делото не се установява те да притежават жилище или друг недвижим жилищен имот, годен да им осигури подслон. Предвид това съдът е направил извод, че изпълнението на обжалваната заповед ще остави Д. и децата й без дом, въпреки, че продължава да отговаря на изискванията на закона и НУРУЖНГНПОЖ за "крайно нуждаеща се". Отчел е също така, че в мотивите на заповедта не се сочи лице или лица, които ще бъдат настанени в освободената част от жилищния имот, както и тяхната нужда, така че тя да бъде съпоставена и преценена спрямо степента на неблагоприятно засягане за Д. и нейните деца. По тези съображения, съставът на АС - В. е преценил, че в заповедта липсват мотиви, които да обуславят извода, че издаването й е необходимо в едно демократично общество, предвид което това не е съобразено с чл. 8, ал. 1 от Конвенцията. Доколкото заповедта не е съответна и с принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК, съдът е приел, че е незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон. По тези съображения е уважил жалбата и е отменил заповедта. С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на Д., съдът е присъдил в нейна полза сторените по делото разноски в общ размер на 490,00 лв. Решението е правилно по следните допълващи съображения: Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АС - В. нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на решението. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, фактическите изводи на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства, а крайните му правни изводи са в съответствие с материалния закон. В резултат съдът, при правилно установена фактическа обстановка, е направил извод за незаконосъобразност на спорната заповед, който се споделя от настоящия съд. Направените от съда крайни изводи за незаконосъобразност на заповедта са съответни на установеното по делото, че в конкретната хипотеза административният орган не е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ЗОбС. Д. е подала декларация по НУРУЖНГНПОЖ на 04.12.2015 г., но тя не е била съобразена от административния орган. Изявлението на процесуалния представител на кмета на Район "Младост", О. В., направено в съдебното заседание пред първоинстанционния съд е в насока, че договорът с Д. е прекратен единствено и само на основанието, че срокът му е изтекъл, като изрично е заявено, че: "Не оспорваме обстоятелството, че не сме провели процедурата по това да установим дали жалбоподателката има жилищни нужди и налице ли са основанията тя да продължи да заема този имот". Неизвършването на проверка на това твърдение и данните от декларацията съставлява нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 ЗОбС при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Употребеният в разпоредбата на цитираната разпоредба глагол "може" не означава, че от волята на органа по настаняването зависи продължаването или не на наемното правоотношение. Напротив - смисълът е, че наемното правоотношение ще продължи, тогава когато наемателят отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Във всички случаи при изтичане на срока на наемния договор, органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на условия за продължаване на наемното правоотношение. В конкретния случай органът по настаняването не е изследвал, дали Д. отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Ето защо, според настоящия състав, преди да прекрати наемното правоотношение поради изтичане на срока на наемния договор, кметът на район "Младост", О. В. не е изпълнил задължението си да изследва продължава ли да е налице нуждата от настаняване в общинско жилище на Д., с което е нарушил чл. 46, ал. 4 ЗОбС и чл. 21, ал. 5 от приложимата общинска Наредба. Неизпълнението на посочените задължения опорочава издадената заповед до степен на незаконосъобразност, предвид което правилно първоинстанционният съд е отменил същата. Непротивопоставими на изложеното са всички оплаквания, наведени в касационната жалба. Фактите, на които са позовава касационният жалбоподател е следвало да бъдат изследвани и преценени по предвидения за това ред във фазата на административното производство преди издаване на спорната заповед. Наред с това, е следвало да бъдат обсъдени в нея. Наред с всичко изложено, административният орган не е съобразил, че доколкото в жилището освен Д., живеят и малолетните деца Т. и М., при съобразяване принципа за съразмерност (чл. 6 АПК) преди издаването на спорната заповед административният орган е следвало да вземе предвид и тяхното положение. С оглед най-добрия техен интерес, той е бил длъжен да извърши преценка на последиците, които ще настъпят за децата при промяна на обстоятелствата вследствие на издадената от него заповед (пар. 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето) и да изложи мотиви в тази връзка. Следвало е да бъдат обезпечени интересите им с оглед осъществяване на административната процедура, съгласно предвиденото в чл. 15 от Закона за закрила на детето. По всички изложени съображения решението предмет на контрол, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Не са налице релевираните касационни основания за неговата отмяна. Предвид направеното от Д. искане, съдът следва да се произнесе и по разноските в касационното производство. Изходът на спора предполага О. В. да бъде осъдена да й заплати сума в размер на 480,00 лв. за заплатеното от ответницата по касационната жалба по банков път договорено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие пред Върховния административен съд съгласно представения договор за това и доказателствата за плащане, и заверяване сметката на получателя с посочената сума. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение