Решение № 11715 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5215/2010 г.

Решение № 11715 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5215/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Юлиана Георгиева Соколова от гр. София, срещу решение № 29/21.10.2009 г., постановено по адм. д. № 3981/2008 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, кметът на Столична община, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Юлиана Георгиева Соколова срещу Заповед № РД-09-04-3025/30.05.2008 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, ал. 3 и ал. 6 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат преместваем обект, представляващ "дървен навес" към офис-сградата на ул. "Мизия" № 23, УПИ III-10, м. "Трета извънградска част" по плана на гр. София. За да постанови решението съдът приел, че се касае за преместваем обект, изпълнен в противоречие на издаденото разрешение за монтаж, поради което подлежи на премахване и че заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е извел фактическата обстановка, а правните изводи не й противоречат. Безспорно установено от заключенията на вещото лице - първоначално и допълнително е, че процесният преместваем обект е с променени вид и форма и че е в противоречие с издаденото разрешение за монтаж по реда на чл. 56 ЗУТ. С оглед на това обосновано и при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, издадена въз основа на констативен акт, както и че е налице правното основание за това - чл. 57а, ал. 1, т. 1, втора хипотеза ЗУТ и правилно е отхвърлил жалбата. Без значение е обстоятелството дали несъответствието на издаденото разрешение е при първоначалното монтиране или с оглед последващ ремонт на обекта, след като към момента на съставяне на констативния акт и издаване на заповедта той не отговаря на него. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 ЗУТ