Решение № 3937 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2012 г.

Решение № 3937 от 20.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7980/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по ИСКАНИЯ на Петя Николова Тодорова от гр. София, бул. "Патриарх Евтимий" № 78, ет. 5, ап. 12 и на Щилияна Стоянова Тодорова от гр. Сливен, ул. "Московска" № 6, съдебен адрес гр. София, ж. к. "Красно село" бл. 189, вх. "Б", ап. 11, за ОТМЯНА на основание чл. 239, т. 1, 3, 4 и 5 АПК на влязлото в сила решение № 3571/09.11.10 г. по адм. д. № 1557/09 г. по описа на Административен съд София-град. Ответникът, Дирекция "Контрол по строителството" при Столична община не взема становище. Върховният административен съд намира исканията за отмяна процесуално допустими като подадени от страни, за които решението е неблагоприятно в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и като ги разгледа по същество, констатира: С решението, чиято отмяна се иска, влязло в сила на 11.10.11 г., Административен съд София-град е отхвърлил оспорването по жалбите на искателите Петя Николова Тодорова и Щилияна Стоянова Тодорова срещу Заповед № РД-19-4/19.01.09 г., с която директорът на Дирекция"Контрол по строителството" при Столична община на основание чл. 224, ал., 1, т. 1/ ред. ДВ бр. 61/2007 г./ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е спрял изпълнението на всички строителни работи на строеж "Преустройство на таван в ателие и свързването му с апартамент на V-ти етаж на жилищна сграда" в УПИ VIII-10, кв. 357 по плана на гр. София, м. "ГГЦ-6-I част" с административен адрес бул. "Патриарх Евтимий" № 78, извършвани без влязло в сила разрешение за строеж. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това основание за отмяна не е налице по следните съображения: Представената в производството по отмяна Заповед № ДК 10-ЮЗР-96/14.07.10 г. на началника на РДНСК Югозападен район не представлява ново писмено доказателство по смисъла на цитираната разпоредба. С тази заповед, влязла в сила на 19.09.11 г., компетентният административен орган в производството по чл. 216, ал. 2 и сл. ЗУТ е оставил в сила Разрешение за строеж № 599/02.08.07 г. на Гл. архитект на София за "Преустройство на таван в ателие и свързването му с апартамент на V-ти етаж" на жилищната сграда на бул. "Патриарх Евтимий" № 78, ведно с одобрените инвестиционни проекти, издадени на името на искателя Петя Николова Тодорова. От представените по делото решение с дата 06.04.09 г. по адм. д. № 6776/08 и решение № 4190/19.09.11 г. по адм. д. № 5695/10 г., двете по описа на Административен съд София град се установява, че разрешението за строеж е било оспорено по предвидения в специалния закон ред, от което следва, че към датата на издаване на процесната Заповед № РД-19-4/19.01.09 г. същото не е било влязло в сила. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо Заповед № ДК 10-ЮЗР-96/14.07.10 г. не представлява ново писмено доказателство от значение за преценката за законосъобразност на заповедта за спиране на строежа като извършван без влязло в сила разрешение за строеж. Тази заповед представлява основание за отпадане забраната за спиране и продължаване на строежа при условията на чл. 224, ал. 4 ЗУТ, съгласно чието предложение първо строителството, спряно със заповед по ал. 1, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване причините, довели до спирането му. Неоснователно се поддържа и основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, съгласно която решението подлежи на отмяна, ако е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е бил признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Първата хипотеза не може да бъде изобщо обсъждана, тъй като по делото липсват данни, а и твърдения на искателите, че решението се основава на подправен документ, отстранен от правния мир по надлежния съдебен ред. Доколкото, видно от приложените по делото съдебни решения, заповедта на органа по чл. 216, ал. 2 ЗУТ, с която жалбата на лицата, оспорили разрешението за строеж, е отхвърлена като недопустима, е отменена и преписката е върната за разглеждане по същество, при което жалбата е отхвърлена с оставяне в сила на разрешението за строеж и инвестиционния проект към него, не е налице и втората хипотеза, тъй като съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ началникът на РДНСК се произнася по основателността на жалбите срещу актове по чл. 216, ал. 1 ЗУТ, след преценка за тяхната допустимост. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 4 АПК, съгласно която влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В обсъдените по-горе съдебноадминистративни производства предмет на преценка за законосъобразност са били различни индивидуални административни актове, издадени от различни органи по контрол на строителството, на различни правни основания. Предвид това не е налице и противоречие между съдебното решение, с което оспорването срещу заповедта по чл. 224, ал. 1 ЗУТ за спиране на строежа като извършван без влязло в сила разрешение за строеж е отхвърлено и съдебното решение, с което оспорването срещу заповедта с правно основание чл. 216, ал. 5 ЗУТ за оставяне в сила разрешението за строеж е също отхвърлено. Както се посочи по-горе, това влязло в сила решение, респ. предметната нему Заповед № ДК 10 ЮЗР-96/14.07.10 г., може да послужи като основание за разрешаване на строителството по реда на чл. 224, ал. 4 ЗУТ. Не се установяват и предпоставки за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. В тази хипотеза влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Производството по адм. д. № 1557/09 г. по описа на Административен съд София-град е проведено при съблюдаване съдопроизводствените правила, гарантиращи правото на участие на искателите в делото. И двете са били призовавани с надлежно оформени призовки и по реда на чл. 137, ал. 7 АПК, представлявани са от редовно упълномощени пълномощници, Петя Тодорова от адв. Беловеждова /л. 172/, а Щилияна Тодорова от адв. Тодорова /л. 79/. Щилияна Тодорова, първоначално с разпореждане от 14.08.09 г. /л. 63/, конституирана като заинтересувана страна, в последствие след представяне на жалба срещу процесната заповед /л. 174/, макар при липсата на изрично определение е ползвала правата на жалбоподател - изразила е становище по жалбата си, предоставена й е била възможност да ангажира доказателства във връзка с позицията си по делото. Молбата на Петя Тодорова за отлагане на делото поради заболяване е била уважена /л. 73/. Административната преписка е постъпила в съда като приложение към съпроводителното писмо изх. № ТК-94-М-23/24.02.09 г. г., с което жалбата на Петя Тодорова срещу Заповед № РД-19-4/19.01.09 г. е представена в Административен съд София-град. Изложеното налага извод относно неоснователност на искането за отмяна на посочените от искателите основания по чл. 239, т. 1, 3, 4 и 5 АПК, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение