Решение № 6717 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2017 г.

Решение № 6717 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2017 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" П. срещу решение № 393 от 25.07.2017 г., постановено от Административен съд П., IV състав по адм. д. № 933/2016 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Излагат се съображения, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил относими доказателства, поради което е стигнал до незаконосъобразен и необоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените в производството разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. О. Б. Т. Г., с представен по делото писмен отговор, излага съображения за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като неправилно, да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-160-РД/684 от 23.11.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" гр. П.. С оспорената заповед е наредено преустановяването на плащания по проект № 13/141/10939, одобрен със заповед № 03-130-РД/53 от 23.04.2013 г., поради неспазване на финансовите условия по мярка "Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране", а именно "увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 1,50 икономически единици". Съдът е отменил оспорената заповед. За да стигне до извод за незаконосъобразност, съдът приема, че е налице порок във формата на оспорената заповед - не са изложени фактически и правни основания, които са мотивирали органа за конкретното волеизявление. Според съда в случая няма спор, че такива са изложени, но въпросът е, че по обхват и пълнота, и конкретизация, те не дават възможност да се изпълни основното им предназначение - да се установи волята на органа и как е формирана същата. Само на това основание съдът е стигнал до правен извод за незаконосъобразност и е отменил оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно чл. 12 от ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. В обжалваното съдебно решение липсва дължимото излагане и обсъждане на релевантните за спора факти, поради което съдът е стигнал и до неправилен извод за немотивираност на обжалвания акт. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28 от 05.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 28/2008 г.) ползвателят на помощта има право на четвърто и пето плащане, при условие, че най-късно до края на третата година от издаване на заповедта за одобрение на проекта е изпълнил задължителните междинни цели и най-малко една от избираемите междинни цели, заложени в бизнес плана, в т. ч. и на изискването по чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 28/2008 г. При неизпълнение на посочените изисквания административният орган отказва изплащане на финансова помощ по заявката за четвърто плащане, а оттам и на петото плащане, на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 28/2008 г. Съгласно посоченото в заповедта обстоятелство, което обосновава отказ за изплащане на финансовата помощ по заявката за четвърто плащане е, че не са налице изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 28/2008 г., тъй като стопанството не е постигнало нарастване от 1.50 ИЕ. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 28/2008 г. "Икономически размер на стопанството" е размерът на земеделското стопанството, изразен в икономически единици. В § 1, т. 3 от ДР на същата наредба се съдържа определение на понятието "Икономическа единица" и това е коефициент, който се получава, като общата стандартна разлика на стопанството се раздели на левовата равностойност на 1200 евро. Една икономическа единица е равна на 1200 евро. Под "обща стандартна разлика на стопанството", съгласно § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 28/2008 г. се разбира сумата от стандартните разлики на отглежданите в стопанството култури и/или животни. А в § 1, т. 4 от ДР на същата наредба се съдържа определение за "стандартна разлика". В § 2 от цитирания подзаконов нормативен акт е посочено, че "Икономическият размер на земеделското стопанство се изчислява по таблица съгласно приложение № 6, който определя начинът на изчисляване на икономическия размер на даденото земеделско стопанство. С оглед нормативно определените критерии за одобрение относими са представените доказателства, установяващи състоянието на стопанството при извършените проверки на място, които съдът не е обсъдил и не е съобразил. Именно с оглед на тези констатации и при прилагане на нормативно определените критерии е установено увеличението на икономически размер на стопанството. С оглед на тези констатации назначената експертиза е установила релевантен за спора факт, който не е съобразен от съда. Мотивите на административния орган се съдържат в представени по преписката доказателства - протоколи от извършени проверки на място от служители на РРА при ОД на ДФЗ - П.. В тези протоколи е отразено състоянието на стопанството и с оглед констатациите е определен икономическия размер на стопанството. С оглед приложимото ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС относими към мотивирането на оспорената заповед са именно констатациите при извършените проверки на място, като в протоколите, съставени с оглед производството по одобряване на заявеното плащане, се съдържат фактическите основания за издаване на оспорената заповед. Заключението на приетата експертиза е съобразени именно с тези констатации, които съставляват относими фактически установявания в хода на административното производство, а не какт приема съда едва в хода на производството по оспорване на заповедта. След като първоинстанционният съд не е изложил мотиви кои факти, относими към конкретния правен спор, е приел за установени по делото, настоящата съдебна инстанция не може да извърши проверка на направените изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Касационната инстанция не може да обсъди за първи път всички доводи на страните по делото относно липсата или наличие на основание за постановения отказ. Преценката на доказателствата и излагане на доводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на административния акт. Това налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Липсата на мотиви относно законосъобразността на оспорения акт, обосновава извод за неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът ще се произнесе и по заявеното искане за присъждане на разноски за настоящето производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение