Решение № 13582 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15274/2010 г.

Решение № 13582 от 24.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15274/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Лоаи Шихаб Ахмед, гражданин на Ирак, чрез адв. Меглена Гунчева срещу решение № 462/05.11.2010 г. по адм. д. № 350/2010 г. на Административен съд - Хасково. По подробно изложени в касационната жалба доводи се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че е налице висящо производство по ЗУБ по отношение на жалбоподателя. Моли се решението да бъде отменено, като бъде отменена и оспорената заповед. Ответникът - началникът на ГПУ-Свиленград не взема становище по жалбата. Участвуващият по делото представител на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, с оглед на заявените касационни оплаквания, жалбата е неоснователна. С решение № 462 от 05.11.2010 г. по адм. д. № 350/2010 г. АС- гр. Хасково е отхвърлил жалбата на Лоаи Шихаб Ахмед, гражданин на Ирак, срещу Заповед № ОЧ-352/26.05.2010 г. на началника на ГПУ- Свиленград за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително отвеждане до границата на Република България". В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че при обективиране на юридическите факти, визирани в хипотезата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, административният орган е длъжен да наложи предвидената по закона мярка за административна принуда. Направени са изводи, че към датата на налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че лицето е преминало незаконно държавната граница, тъй като не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, са били налице предпоставките за постановяване на оспорената заповед. Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е императивна, като правните изводи за материалната законосъобразност на административния акт са изградени на базата на данните от приложената административна преписка. Решение е правилно. От доказателствата, съдържащи се към представената преписка: предложение на налагане на ПАМ с рег. № 6097/23.05.2010 г. на главен инспектор на ГОДГ-03 Тишков; писмо с рег № 6361 от 27.05.2010 г. на ВНД началник на ГПУ-Свиленград Калайджиев относно задържане на лица, безспорно е установено, че на 22.05.2010 г. около 23.05.ч. в зоната за отговорност на ГПУ -Свиленград при РДГП Елхово в землището на с. Пашово са задържани 9 лица, между които и касатора, без документи за самоличност. Те са преминали държавната граница от Република Турция без разрешение на държавните органи и не през определените за целта места. Лоаи Ахмед не може да удостовери влизането си в РБългария по законоустановения ред. Съгласно чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред (т. 1); чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б (т. 2); се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ (т. 3). Нормата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на някоя от изброените хипотези, органът в условията на обвързана компетентност задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение. В конкретния случай, при постановяване на заповедта за налагане на ограничителна мярка административният орган е изложил фактическите предпоставки за направената преценка, цитирал е и правното основание за упражняване на властническата си компетентност. Касаторът не е представил доказателства, че влизането му в Република България е станало по законоустановения ред, а това означава, че предвидената предпоставка по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ е налице и произнасянето на директора на ГД "ГП" е законосъобразно. Чужденецът не може да установи спазването на пропускателния режим за влизане на територията на страната. Административният орган е основал заповедта на всички факти и доводи, които са от значение за случая, като правилно е констатирал наличие на хипотезата на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ. По изложените съображения правилен е и направеният от решаващия съд извод, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила, приложимият материален закон и неговата цел. Изложените в касационната жалба съображения за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, поради наличие на висящо производство за предоставянето на закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция оплаквания. Същите са анализирани в мотивите на оспореното решение и в този аспект преценката на Административен съд - Хасково за неоснователността им, в т. ч. извършеното позоваване на разпоредбата на чл. 67 от с. з., изцяло се споделя от настоящия състав. Наличието на висящо производство за предоставяне на статут на бежанец е ирелевантно за спора относно законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ "Принудително отвеждане до границата". Горното производство е относимо към изпълнението на административния акт, но не и към наличието на фактическото основание за постановяването му - Аргумент от чл. 67, ал. 1 от ЗУБ. Като е отхвърлил жалбата на Лоаи Шихаб Ахмед - гражданин на Ирак, срещу акта за налагане на ПАМ, АС - гр. Хасково е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липсата на релевираните с касационната жалба основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на направените по делото съдебни разноски, с оглед на което същата следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение