Решение № 916 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2009 г.

Решение № 916 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Стара Загора, срещу Решение № 147 от 15.05.2009 г. постановено по адм. дело № 629/2008 г. на Административен съд - Стара Загора. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Янка Ангелова Димитрова от гр. Варна, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита жалбата за основателна, във връзка с което релевира доводи. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отменена Заповед № 623/8.08.2008 г. на Областен управител на област Стара Загора, с която е отказано на Янка Ангелова Димитрова от гр. Варна, да се уважи претенцията й по искане с вх. № 249/8.04.2008 г. да й бъде признато правото на изплащане на еднократно обезщетяване по реда ЗПГРРЛ и е върнал преписката на Областен управител на област Стара Загора за произнасяне по подаденото от Янка Ангелова Димитрова искане с вх. № 249/8.04.2008 г., съобразно дадените от съда указания. Съдът е приел, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 10, ал. 2, чл. 4 ал. 3, чл. 5, ал. 2 от ЗПГРРЛ и по чл. 35 и чл. 36 АПК относно събирането и проверката на доказателствата във връзка с искането на Янка Ангелова Димитрова от гр. Варна да му бъде признато правото на изплащане еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ. Тези нарушения на административно-производствените правила съдът е преценил като такива по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - липса на правни и фактически основания (мотиви) за издаване на индивидуалния административен акт, поради което го е отменил и със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона го е върнал на административния орган за произнасяна по искането на Янка Ангелова Димитрова съгласно дадените указания. Така постановеното решение е правилно. То е постановено при изяснена фактическа обстановка, като са изяснени всички обстоятелства и факти от значение по делото. Обсъдени са в дълбочина доводите на жалбоподателя. С оспорената пред първата инстанция Заповед № 623/8.08.2008 г. областният управител на област с административен център гр. Стара Загора не е уважил подаденото искане с аргумент по същество, че не са представени са всички изискуеми се от закона документи, с оглед на което не може да се направи извод, че жалбоподателя е правоимащо лице по смисъла на закона. От приложените доказателства се установява, че от Димитрова не са посочени достатъчно данни, за да се направи категоричен и обоснован извод за основанията за исканото обезщетение. Административния орган съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗПГРРЛ не е проявил достатъчно активност за изясняване на фактическата обстановка по делото, което правилно е констатирано от съда. При тези непълни доказателства и неясни обстоятелства, областният управител е следвало, съобразно нормативно предвиденото правомощие по чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ, служебно да поиска произнасяне на Централната комисия за установяване на обстоятелствата по чл. 1 от ЗПГРРЛ, след което да установи наличието или липсата на предпоставките по чл. 3 от ЗПГРРЛ. В тази част липсва произнасяне, налице е нарушаване на правилата, определени с приложимите правни норми и изместване на неговото основание, декларирано в заявлението. Наличните доказателства за изискани допълнителни сведения, давани указания на заявителя за представяне на писмени свидетелски показания съгласно възможностите предоставени чл. 10, ал. 3 от Наредбата за приложение на чл. 4 от ЗПГРРЛ, както и други доказателства установяващи репресията по отношение на наследодателя на заявителя следва да се приемат като липса на достатъчно писмени доказателства по смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Ето защо съдът намира, че ако административния орган при новото произнасяне прецени, че отново не са налице относими и надлежно представени доказателства, той следва да изпълни законовите си задължения и да поиска произнасяне на комисията по чл. 10 от Закона. По съществото си касационните доводи на практика преповтарят доводите пред първоинстанционния съд, който обстоятелствено ги е обсъдил и изводите му изцяло кореспондират на фактическата установеност по делото и приложимото право, поради което изцяло се споделят от настоящата инстанция. При неоснователността на наведеното касационно основание, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,