Решение № 6014 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2018 г.

Решение № 6014 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е образувано по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА (Разплащателна агенция), гр. София, чрез юрисконсулт М. Панчева, срещу решение № 1968 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 333/2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменено по жалба на Сдружение "Прераждане", решение № 01/313/00262/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6300/728 от 23.02.2017 г., с което е определена финансова корекция в размер на 210 429. 00 лева. Касационният жалбоподател твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложени съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и оставяне в сила на решение № 01/313/00262/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция като законосъобразно. С допълнителна молба претендира присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК – юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанция, по 200. 00 лв. за всяка по отделно. По делото е постъпила и частна касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА (Разплащателна агенция), гр. София, чрез юрисконсулт М. Панчева, срещу определение № 169 от 01.02.2018 г. постановено по същото адм. дело № 333/2017 г. на Административен съд – Благоевград, с което се допълва решение № 1968 от 07.12.2017 г. по делото в частта за присъдените разноски, касаеща размера на присъденото адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което по изложени съображения моли да бъде отменено. Допълнително е постъпила Молба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез юрисконсулт М. Панчева, в която поддържа и двете жалби и моли да бъдат уважени. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна, като моли да бъде намалено наполовина. От ответника Сдружение с нестопанска цел "Прераждане", с. Долна Градешница, общ. Кресна, обл. Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. М. Янакиева е постъпил Писмен отговор против касационната жалба, в който се изразява становище, че не са налице касационни основания за отмяна на процесното решение. Счита, че касаторът не е изложил касационни отменителни основания и в касационната жалба не се обосновават пороци, водещи до отмяна на основанията визирани в разпоредбата на чл. 209 от АПК. Заявява, че съдът правилно е установил релевантната фактическа обстановка, обсъдил е относимите факти, съобразно доказателствата по делото. Твърди, че решението е обосновано, като при постановяването му е съобразен материалния закон и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради което доводите за обратното счита за неоснователни. По изложени съображения моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като допустимо, валидно, правилно и законосъобразно, респективно моли за оставяне без уважение касационната жалба като неоснователна и недоказана. Допълнително са постъпили Писмени бележки против касационната жалба, в които се поддържа подадения отговор и отново се моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско, респективно адвокатско възнаграждение. Становище по частната жалба не е изразено. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че жалбата е частично основателна. По изложени доводи счита, че следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което основата следва да бъде определена върху сумата, представляваща платена субсидия по ЕЗФРСР и решението на административния съд следва да бъде отменено в частта му, в която е отменено решението за налагане на финансова корекция и вместо него на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което основа на финансовата корекция следва да се определят допустимите разходи, финансирани със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по договора, а оспорването на административния акт в останалата част – отхвърлено. По частната жалба не е изразено становище. По отношение на касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София: Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 21.12.2017 г., от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано по жалба на Сдружение "ПРЕРАЖДАНЕ" със седалище и адрес на управление: с. Долна Градешница, общ. Кресна, обл. Благоевград, ул. "Първа" № 8, представлявано от Д. Кондов – управител, против решение № 01/313/00262/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6300/728 от 23.02.2017 г., на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е определена на Сдружението финансова корекция в размер на 210 429. 00 лева. С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт - решение № 1968 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 333/2017 г., е отменено решение № 01/313/00262/3/01/04/01, изх. № 01-6300/728 от 23.02.2017 г. за налагане на финансова корекция, на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция и преписката е върната на същия административен орган за ново произнасяне и определяне на основата, върху която се налага корекцията при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ орган. Установено е, че при издаване на акта са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като същия не е мотивиран, както и че материалния закон е неправилно приложен. Съдът е посочил, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 44, ал. 1 от Наредба № 32 от 12.09.2008 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, като от самите разпоредби е видно, че административният орган е приел, че е налице нарушение по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, според който финансовата подкрепа със средствата от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансови корекции за неизпълнение на одобрени индикатори. А според чл. 44, ал. 1 от Наредба № 32/2008 г. - в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законна лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Установено е, че финансовата корекция е наложена за неизпълнение на задължения по Договора за използване подобрените (реконструирани) изградени или придобити въз основа на одобрения проект активи по предназначение и за преустановяване на подпомаганата дейност и е в размер на 100 % от предоставената помощ, като констатираните от административния орган нарушения на договорни задължения са приети от първоинстанционния съд за безспорно установени по делото. В тази връзка констатациите на извършилите проверката длъжностни лица не са били опровергани. Информационният център не е работил, съответно финансираният проект и подпомаганата дейност не са функционирали. Разпитаните по делото свидетели са потвърдили, че до месец февруари 2016 година не е бил назначен служител и не може да се възприеме, че е било обезпечено функционирането на центъра. А от разпита на свидетеля Куртишева се е изяснило, че от датата на назначаването си (12.02.2016 година) до датата на проверката 10.03.2016 година тя не е била обучена за работа с техниката, съответно не е била в състояние да извърши презентация. Също така към датата на снемане на показанията й не е била наясно с функциите на Информационния център и съдържанието на презентациите. Поставянето на информационна табела с работно време, констатирано при повторната проверка на място на 16.03.2016 година, очевидно е провокирано от обстоятелството, че центърът е проверен в по-ранен момент на 10.03.2016 година. Съдът е приел, че органът в оспорвания административен акт не е изложил никакви мотиви защо счита, че 100 % са приложимия в случая размер на финансовата корекция. Определянето на 100 % финансова корекция, без органът да изложи какъвто и да е мотив прави оспорения акт незаконосъобразен, като при липса на мотиви съдът не може да извърши контрол за законосъобразност. Съдът е посочил, че размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, тъй като в случай, че не е мотивиран определения размер на вредата, възложеното задължение за възстановяване е незаконосъобразно, защото не е доказан елемент на фактическия състав на финансовата корекция. На следващо място съдът е установил, че административният орган неправилно е определил основата, върху която се изчислява финансовата корекция. Видно от оспореното Решение № 01/313/00262/3/01/04/01, изх. № 01-6300/728 от 23.02.2017 година, корекцията е в размер на 210 429. 00 лева, представляваща 100 % от безвъзмездната финансова помощ по договора. Това значи, че финансова корекция е определена не само върху допустимите разходи, финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), но и върху допустимите разходи, финансирани от държавния бюджет, защото финансирането на проекта е 80 % от Европейския фонд и 20 % национално съфинансиране. Въз основа на това административният съд е направил извода, че ръководителят на управляващия орган с акта си по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ не е оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране, като последвалите законодателни промени в чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 85 от 2017 г.) се явяват неприложими към настоящия случай, тъй като имат действие за напред. Така постановеното решение е правилно. Правилен е извода на Административен съд - Благоевград, че решението за налагане на финансова корекция е немотивирано досежно определяне на размера на финансовата корекция на 100 %. От съдържанието на процесния административен акт се установява, че с диспозитива на акта е определена финансова корекция в размер на 210 429, 00 лева съгласно таблица 1, от която е видно, че заявената и оторизираната сума е в размер на 210 429. 00 лева. От мотивите на акта единствено се установява, че административният орган е констатирал извършването от страна на Сдружение "Прераждане" нарушение изразяващо се в това, че активите не се ползват по предназначение и подпомаганата дейност е преустановена поради причини, различни от обичайни, изменящи се сезонни условия за предоставяне на услуги, въз основа на което се е позовал на разпоредбите на чл. 44, ал. 1 от Наредба № 32 от 12.09.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 313 "Насърчаване на туристическите дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и е издал оспореният административен акт. Съществен процесуален пропуск, съставляващ отменително основание е констатираната от Административен съд - Благоевград липса на мотиви относно определената стойност на финансовата корекция. Бидейки елемент от фактическия състав на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, размерът на корекцията е от съществено значение за неговата законосъобразност. Непосочването на релевантната нормативна уредба, предвиждаща нейния размер, опорочава волеизявлението на административния орган. При липса на указано правно основание и валидна обосновка не става ясно по какъв начин и въз основа на коя разпоредба е изчислена стойността на финансовата корекция. Неизпълнението на задължението за мотивиране на приложимия в случая размер на финансовата корекция и необсъждането на относимите критерии за индивидуализация на сумата, определена на максимума от 100 %, води на извод за неправомерно наложена корекция. Направеното позоваване от страна на процесуалния представител, че размерът на финансовата корекция е съгласно т. 2 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. едва в съдебно производство е недопустимо. Неоснователен е довода на касатора за неправилност на извода на съда, че административният орган не е мотивирал основата, върху която е определена финансовата корекция. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото, в това число договор № 01/313/00262 от 12.12.2013 г., подписан между Държавен фонд "Земеделие" и Сдружение с обществено полезна дейност "Прераждане", безспорно се установява, че помощта е в размер до 100 % (сто процента) от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на Република България. Към датата на издаване на оспорения акт – 23.02.2017 година, Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове изобщо не регламентира възможността за определяне на финансови корекции за средствата от националното съфинансиране. Едва с допълнението на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в "Държавен вестник" бр. 85 от 24.10.2017 г., законодателят изравни правният режим на безвъзмездното финансиране от двата източника – Европейския съюз и националният бюджет. Предвид което изводите на първоинстанционния съд в тази насока са законосъобразни и настоящият касационен състав ги споделя напълно. С оглед изложеното, постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. А предвид този изход на спора, не се дължи претендираното от процесуалния представител на касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение. По отношение на частната касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София: Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Настоящият състав на ВАС намира, че с оглед датата на пощенското клеймо – 02.03.2018 г., частната жалба се явява депозирана в дадения от съда съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК 14 - дневен срок от съобщаване на определението, което е станало на 16.02.2018 г., и като насочена срещу определение, за което изрично е посочено в закона, че подлежи на обжалване с частна жалба, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С определение № 169 от 01.02.2018 г. постановено по адм. дело № 333/2017 г., Административен съд – Благоевград, в производство по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция да заплати на Сдружение "Прераждане", със седалище и адрес на управление: с. Долна Градешница, ул. "Първа" № 8, общ. Кресна, обл. Благоевград, представлявано от управителя Д. Кондов сумата от 6334. 00 (шест хиляди триста тридесет и четири) лева, представляваща сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е констатирал, че искането за присъждане на разноски е направено в съдебното заседание от 09.11.2017 г., с което е даден ход на делото по същество, представен е и списък с разноските, като е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на Държавен фонд "Земеделие". Счел е, че искането следва да бъде уважено, като се осъди ответната страна да заплати сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 1700 лева и 4634. 00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Съдът е приел възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, тъй като с оспореното по делото решение е определена финансова корекция в размер на 210 429, 00 лева, издадено е по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и следователно се касае за административно дело с определен материален интерес и адвокатското възнаграждение е съобразено с чл. 8, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така постановеното определение е правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя така изложените от Административен съд – Благоевград съображения. Безспорно е, че с решение № 01/313/00262/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с изх. № 01-6300/728 от 23.02.2017 година, издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", на Сдружение "Прераждане" е определена финансова корекция в размер на 210 429, 00 лева. Безспорно е, че финансовата корекция се налага по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСУСИФ) и затова се касае за административно дело с определен материален интерес. Делото не е по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), при които не се преценява материален интерес по аргумент от чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това договореният, съответно заплатен адвокатски хонорар не може да бъде намаляван въпреки своевременното направеното възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на ответника. В съответствие със закона е постановено определението, с което е допълнено постановеното вече по делото съдебно решение в частта му за разноските. С оглед изложеното, обжалваното определение на Административен съд – Благоевград следва да бъде оставено в сила на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,