Решение № 6456 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2014 г.

Решение № 6456 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9715/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Данаил Симеонов -полицейски орган при 02 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) чрез юрк. Петров против решение № 4441/30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 11455/2013 г. от Административен съд София-град като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответната страна - Красимир Костадинов Тодоров чрез адв. Пенчев оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на Пето отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е допустима и неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 63, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм., съдът отменя по жалба на Красимир Костадинов Тодоров заповед № 3234/31.10.2013 г., издадена от полицейски орган при 02 РУП - гр. София за задържане на лице за 24 часа. Съдът излага съображения, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 53, ал. 2 от ЗМВР (отм.), но при липсата на материално правното основание по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Решението е правилно. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 от АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорената заповед по критериите, посочени в чл. 146 от АПК като установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - липса на противоправни действия на жалбоподателя, които да обусловят правното основание на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за наложената принудителна административна мярка. Съдът излага подробни правни съображения в тази насока, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от решаващия съд нарушение на материалния закон поради приетата материална незаконосъобразност на атакувания индивидуален административен акт. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед не сочи конкретни фактически основания за задържането, събраните по делото доказателствата също не съдържат данни за противоправно поведение от страна на ответника по касация. Обосновано и в съответствие с всички доказателства по делото съдът прави извод за незаконосъобразност на заповедта на полицейския орган за задържане, издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С оглед правния резултат, на ответника Красимир Костадинов Тодоров следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева, възнаграждение за един адвокат, платими от Столична дирекция на вътрешните работи-София. Воден от горното, Върховният административен съд, Пето отделение