Решение № 2997 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2008 г.

Решение № 2997 от 6.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13351/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Михаил Миланов от гр. София срещу решение № 126 от 26.06.2008 г. по адм. д. № 140/2008 г. на Административен съд - Перник. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - Перник не излага становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-Пк-06/26.03.2008 г. на началника на РДНСК - Перник, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "ограда" в общински терен, съставляващ улица пред УПИ ХI-19, кв. 4 по плана на с. Пещера, община Земен. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2007 г. без строителни книжа и в нарушение на действащия ПУП. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесната ограда е изградена без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същата като незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативни актове № 3-108-1 и № 3108-11 от 21.11.2007 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на неговото изграждане и безспорното противоречие с действащия план. Предвид това и при липсата на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Изложените в жалбата подробни доводи за историята на имота - УПИ ХI-19, кв. 4, неизползваемостта на улицата, в която попада процесната ограда и здравословното състояние на жалбоподателя и неговата съпруга са ирелевантни, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,