Решение № 1987 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2700/2015 г.

Решение № 1987 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2700/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба, подадена от Иво Великов Великов срещу заповед № 8121К-81/20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при неспазване на изискуемата форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон и в несъответствие с целта на закона, основания за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Иво Великов иска да бъде отменена обжалваната заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата и в пледоария по същество на спора, чрез процесуалния си представител като акцентира върху твърденията си, че не е извършвал деянията, за които е наказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

С обжалваната заповед № 8121К-81/20.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 2 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР във връзка с § 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР на Иво Великов Великов - доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при Академията на МВР, е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

В оспорената заповед е посочено, че се издава по повод извършени пет отделни дисциплинарни нарушения от страна на Иво Великов Великов, а именно:

1. Не е взел отношение по данни, отразени в докладна записка рег. № 4581р-1367/13.03.2014 г. на зам. -декана на факултет "Полиция" за допуснато нарушение от началника на сектор "Международно сътрудничество", с което е омаловажил извършеното деяние, а същевременно е изпратил докладната записка до служителя, срещу когото са изнесени данни за извършено нарушение за вземане на отношение - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - омаловажаване на дисциплинарни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР;

1. Поставил е резолюция върху докладна записка рег. № 4581р-1674/21.03.2014 г., която показва, че е установил данни за извършено дисциплинарно нарушение и в същото време не е взел отношение по случая - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - омаловажаване на дисциплинарни нарушения по чл. 200, ал. 1, т. 8, пр. 2 от ЗМВР;

1. Изготвил е предложение рег. № 458100-534/09.05.2014 г. до председателя на съвета на ректорите и национална агенция за оценка и акредитация, както и писмо рег. № 458100-768/13.06.2014 г., с което е предложил да бъде избран чл. на Акредитационния съвет, без Академичния съвет на Академията на МВР да е обсъждал и вземал такова решение - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - превишаване на правомощия по чл. 200, ал. 1, т. 5 от ЗМВР;

1. Със заповед № 4581к-176/12.06.2014 г. е командировал началника на сектор "Международно сътрудничество" с цел провеждане на обучение без лекторът да е отговарял на изискванията на чл. 34, ал. 1 от Наредба за професионално обучение на служителите от МВР и обучението не е било планирано по реда на наредбата, с което е нарушил вменено му с длъжностната характеристика основно задължение - да се разпорежда с бюджета на академията и контролира правилното използване на финансовите и материални средства. Неизпълнявайки това свое служебно задължение е допуснал нарушение на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР;

1. С резолюция върху докладна записка рег. № 4581р-059/22.07.2014 г. е разпоредил на факултетния съвет да включи в дневния ред предложения за обявяване на конкурси за академични длъжности без да са налице законови основания за това като по този начин е допуснал внасянето на необосновани и противоречащи на нормативната уредба предложения на факултативния съвет - деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина - неизпълнение на служебни задължения по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 от ЗМВР.

За всяко от тези дисциплинарни нарушения е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Дисциплинарното нарушение е квалифицирано като системни нарушения на служебната дисциплина, за които се предвижда налагане на едно дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" на основание чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Няма спор, че Иво Великов е държавен служител, доцент в катедра "Управление" към факултет "Полиция" при Академията на МВР.

Повод за налагане на дисциплинарното наказание на Великов е извършена проверка в Академията на МВР, разпоредена със заповед № 8121з-750/20.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи. С нея са установени данни за неправомерни действия от служители на Академията. Изготвена е справка рег. № 8121р-33960/20.11.2014 г. до министъра като в нея са констатирани описаните пет дисциплинарни нарушения, извършени от Великов, и е дадено предложение до министъра да бъде взето дисциплинарно отношение спрямо държавния служител.

На 21.01.2015 г. Иво Великов е поканен да се запознае с обобщената справка (л. 28). Депозирани са негови писмени обяснения с рег. № 4581р-205/12.01.2015 г. (л. 31), в който той поддържа тезата, че не е извършил дисциплинарните нарушения.

Министърът се е запознал с обобщената справка на 26.11.2014 г., като въз основа на нея е издал оспорената заповед № 8121К-81/20.01.2015 г.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената заповед № 8121К-81/20.01.2015 г. е издадена от министъра на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР е компетентен да налага всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности. Иво Великов е държавен служител, доцент в Академията на МВР и в качеството му на ректор на академията му е наложено наказание - "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", което е предвидено като дисциплинарно наказание в чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство.

Не се спори, че производство е започнало със заповед № 8121з-750/20.01.2014 г., издадена от компетентен орган - министърът на вътрешните работи, както и че е приключило в предвидените от закона срокове с оглед датата на извършване на деянието, за което е наложено наказанието и датата, на която материалите от обобщената справка са достигнали до дисциплинарно наказващия орган, респективно той е открил нарушението.

На практика по делото безспорно се установява, от събраните писмени доказателства, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР, както от гледна точка на спазване на процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище преди да му бъде наложено наказанието.

В хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не са налице, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, както и че в нея липсва точно и пълно описание на обстоятелствата, при които са извършени вменените му нарушения. Този наведен в жалбата довод се опровергава от събраните в хода на производството доказателства, предоставени с преписката от административния орган. Нарушенията и обстоятелствата, при които те са настъпили са описани точно, ясно и конкретно от страна на дисциплинарно наказващия орган. Извършените от Великов деяния, са квалифицирани правилно като дисциплинарни нарушения от административния орган, като отговорността му е подведена под правилната законова норма. Настоящият съдебен състав намира, че от всички събрани доказателства по делото се установява, че изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са налице.

Неоснователни са твърдяните от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при издаването на обжалваната заповед, . От приложените по делото документи се установява изключително стриктно спазване на цялата процедура по ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година", като Великов е бил запознат с цялостните резултати от проведената проверка, противно на твърдяното в жалбата му до съда. Видно от поставения подпис от страна на Великов (л. 64), той се е запознал с изготвената справка рег. № 8121р-33960/20.11.2014 г. на 12.01.2015 г. Това се потвърждава и от подписаната от него без възражения на същата дата Покана за даване на писмени обяснения рег. № 8121р-41441/22.12.2014 г. (л. 65), в която обстойно са описани, както вменените му нарушения, така и резултатът от извършената проверка, приключила с обобщената справка.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за наличието на порок в административния акт относно формата му и липсата на задължителни реквизити. От приложената към делото заповед, предмет на производството е видно, че тя съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - посочени са извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Относно наведените в жалбата твърдения за немотивираност административния акт, следва да се отбележи, че съгласно ТР № 16/1975 г. на ВС, ППВС № 4/1976 г., ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС и ТР № 1/2006 на ВАС, както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за отмяна, когато мотивите не са изложени в самия завършващ административното (дисциплинарното) производство акт, а в друг, отделен документ. Няма пречка обосновката да предхожда издаването на акта и да се съдържа в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В дисциплинарните производства по ЗМВР функция на такъв подготвителен документ притежава становището на дисциплинарно разследващия орган. В случаите, когато дисциплинарно наказващият орган не е изложил мотиви в заповедта по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР тя се счита за мотивирана, ако такива се съдържат в решението на дисциплинарно разследващия орган. Видно от обобщената справка относно наличието на основания за налагане на дисциплинарна отговорност, изготвени от дисциплинарно разследващия орган, която е цитирана в обжалваната заповед, извършените нарушения и данните за извършителя, мястото на извършване, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, са обобщени в съответствие с императивната норма на закона подробно в рамките общо на 16 страници.

Следователно оспорената заповед съдържа всички необходими реквизити, налице е и позоваване на изготвени предварително други документи, в които всяко от отделните съображения е доразвито в изключително подробен вид и без противоречие с основния текст на заповедта.

В атакуваната заповедта изрично е посочено, че при определянето на вида и размера на наказанието дисциплинарно наказващият орган е взел предвид и обсъдил обстоятелствата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР, а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

По така изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при наличието на посочените в него фактически и правни основания, без да са допуснати процесуални нарушения. Липсват каквито и да е било доказателства, че издадената заповед противоречи и на целта на закона, поради което оспорването трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на МВР сумата в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, Пето отделение