Решение № 6407 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15371/2013 г.

Решение № 6407 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15371/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по две касационни жалби: 1. на Радка Георгиева Гавазка от гр. Сапарева баня и 2. на кмета на община Сапарева баня против решение № 172 от 25.07.2013 г. по адм. дело № 102/2013 г. по описа на Административен съд- Кюстендил, с което е отменена негова заповед № 25/22.01.2013 г. В касационните жалби за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответниците Ани Йорданова Паланкова и Йорданка Крумова Цинцийска оспорват жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими- подадени срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно ( издател на отменения акт и страна, за която той е благоприятен) и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за процесуално и материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно- постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оспорената заповед е изменен ПУП-ПР на с. Сапарево относно вътрешната регулационна линия между УПИ VII-2154 и УПИ VIII-2153, кв. 11, която е отразена в съответствие с имотната граница по стария план, одобрен през 1935 г. От събраните по делото доказателства и неоспорено заключение на вещо лице се установява, че спорната вътрешна регулационна линия не съвпада с имотната граница по стария план от 1935 г. Не се установява обаче планът от 1982 г. да е приет за изравняване на части в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти и да не е приложен до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ. Следователно не е доказано наличието на материалноправните условия по § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ за издаване на акта. Не е установено наличие и на другото посочено в заповедта основание - чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗУТ- явна фактическа грешка, имаща значение за предвижданията на плана. Такава има при несъответствие между действителната и експлицираната воля на административния орган. В случая несъответствието между вътрешната регулационна линия по действащия ПР и имотната граница по стария план не се дължи на дефект във външния израз на властническото волеизявление. Следователно не са налице материалноправните условия за издаване на оспорената заповед и тя е незаконосъобразна, както правилно е прието в обжалваното решение. Настоящият съдебен състав счита, че неподаването на искането за процедиране по § 8, ал. 2, т. 3 ПР на ЗУТ от всички собственици на имотите, до които се отнася изменението, не представлява пречка за произнасяне от компетентния административен орган. Законът не въвежда изискване за подаване на искането от всички собственици, а регламентира материалноправните предпоставки, при които органът е оправомощен да приложи нормата, които в случая не са налице. Самото процедиране обаче не е предпоставено от съгласието на всички собственици на имотите, предмет на плана (такова се изисква по др. основание за изменение по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ). Такова е необходимо и за поправка на грешка в кадастралната основа на плана от 1982 г., за каквато сочат изложените в оспорената заповед факти, изяснени със събраните по делото доказателства. Едва след влизане в сила на изменение на кадастралния план или карта, ако такава е одобрена, би било налице основание за изменение на ПР по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила. С оглед този изход на делото разноските са в тежест на касаторите и следва да се присъдят в полза на своевременно поискалите ги ответници Ани Паланкова и Йорданка Цинцийска, до доказания размер на платено адв. възнаграждение, поради липса на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,