Решение № 9429 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13780/2012 г.

Решение № 9429 от 25.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13780/2012 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2382 от 10.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2969/12 г. Административен съд - Варна, VIII - ми състав, е отменил решение вх. № 9300 - 125/16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG 002002Н0063915/31.08.2009 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад", с което в резултат на извършени корекции на декларираната митническа стойност на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня са определени за доплащане допълнителни задължения за ДДС в размер на 947,99 лв. Със същото решение съдът е отменил решение вх. № 9300 - 125- 1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG 002002Н0063915/31.08.2009 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад", с което на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня са определени лихви за заплащане в размер на 157,15 лв. С решението съдът е осъдил Митнически пункт "Варна Запад" да заплати на "Девненски захарен завод" - ЕАД гр. Девня, ЕИК ******* разноски по делото в размер на 500 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митнически пункт "Варна запад", чрез процесуалния му представител Маринела Роева. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд-Варна е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Варна и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня. Ответното по касационната жалба дружество "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - Варна е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - Варна е отменил решение вх. № 9300 - 125/16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG 002002Н0063915/31.08.2009 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад", с което в резултат на извършени корекции на декларираната митническа стойност на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня са определени за доплащане допълнителни задължения за ДДС в размер на 947,99 лв., както и е отменил решение вх. № 9300 - 125- 1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG 002002Н0063915/31.08.2009 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад", с което на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня са определени лихви за заплащане в размер на 157,15 лв. Производството по делото е проведено при условията на чл. 226 от АПК след отмяна на решение № 1974 от 25.07.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 786/2011 г. с решение на Върховния административен съд № 10755 от 26.07.2012 г., постановено по адм. д. № 10655/2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане са изложени подробни мотиви защо първоинстанционният съд приема, че издаденото решение вх. № 9300 - 125/16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG 002002Н0063915/31.08.2009 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад" е действително и поражда правни последици / стр. 5 - 6 от решението, л. 28 от адм. д. № 2969/2012 г. След това съдът е обсъдил направените оплаквания от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспорения административен акт / стр. 6 - 7 от решението/. Изложени са мотиви, че решението е издадено в рамките на последващ контрол по смисъла на чл. 84а от ЗМ, дадено е тълкуване на института на последващия митнически контрол, прието е за основателно възражението, че е допуснато нарушение на чл. 84к от ЗМ по отношение на непровеждането на заключително обсъждане, но това нарушение е квалифицирано като несъществено, тъй като непровеждането на заключително обсъждане не поражда последици за проверяваното лице, а има за цел само да го информира за установените при проверката нарушения и обстоятелства и му дава възможност да представи нови доказателства, след който момент не се преклудира възможността да се правят нови възражения и представят нови доказателства, поради което не е налице нарушаване на правото на защита. След това съдът е пристъпил към разглеждане на оплакванията на жалбоподателя/сега ответник по касация/ за материалната законосъобразност на оспореното решение. Излагайки твърденията на страните по делото, съдът е формулирал и основният спорен въпрос между тях - какъв е характерът на извършеното от "Девненски захарен завод"-ЕАД плащане към "Cargill International" SA по фактура № 051 - 00043135/07.09.2009 г., съответно дали това плащане представлява плащане на лихва по финансово споразумение по смисъла на чл. 33, § 1, б. а от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на съвета или трябва да се включи в митническата стойност по чл. 29, § 1 и § 3, б. а от Регламента. Изложени са мотиви, че отговорът на спорния въпрос изисква тълкуване на разпоредбата на чл. 33, § 1, б. в от Регламент 2913/92 и по специално да се изясни какви задължителни реквизити следва да притежава едно финансово споразумение. Тълкуването на въпросната разпоредба е извършено подробно на стр. 8 от решението, в това число е направено и позоваване на решение на СЕО от 04.06.1992 г. по дело № С - 21/91. На база на това тълкуване и при съобразяване на конкретните факти по делото е изграден извод, че спорното плащане няма характер на "лихва по финансово споразумение" по смисъла на чл. 33, § 1, б. в от Регламент 2913/92, тъй като кредитирането от продавача реално не е осъществено, като мотивите в тази насока са изложени на стр. 9 от решението. След отговора на спорния въпрос първоинстанционният съд е посочил, че следва да бъде отговорено и на още един въпрос - след като спорното плащане няма характер на лихва по финансово споразумение, следва ли същото да бъде включено в митническата облагаема стойност по чл. 29, § 1 и 3 от Регламент № 2913/92. За да отговори на последният въпрос съдът е дал тълкуване на приложимите разпоредби на чл. 29, 32 и 33 от Регламента, при което с оглед на фактите по делото е направен извод, че въпросното плащане не се счита за косвено плащане към продавача и не се смята за част от действително платената и подлежаща за плащане цена. Съдът е пристъпил към обсъждане на законосъобразността и правилността на решение вх. № 9300 - 125- 1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG 002002Н0063915/31.08.2009 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад", с което на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня са определени лихви за заплащане в размер на 157,15 лв. За това решение също е прието, че правно валидно и действително, като не са налице пороци, водещи до неговата недействителност. Описвайки подробно фактическата обстановка по издаването на решението / стр. 11 - 13 от същото/, тълкувайки относими към спора правни разпоредби, решаващият съд е приел, че от страна на митническата администрация не са представени доказателства към задълженото лице да е отправяна покана за плащане на установеното задължение към ЕАД 002002Н0063915/31.08.2009 г., поради което не може да се приеме, че задължението е просрочено и се дължат лихви. Отбелязано е още, че след като е установено, че е основателно оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на определеното задължение за ДДС по същото ЕАД, то това води и до недължимост на лихви върху същото задължение. Решението на Административен съд Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развити доводи за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но от изложеното в нея следва да се приеме, че основното оплакване е за допуснато нарушение на материалния закон. В тази насока се излагат доводи, че административният съд неправилно е приел, че сключеният договор между доставчика "Каргил" и вносителя "Девненски захарен завод"-ЕАД има характер на финансово споразумение, тъй като последното е сключено между вносителя и банката /"ПИБ"-АД/, като разходите по този акредитив се покриват от осигурен кредит, предоставен на купувача от банката, а по делото няма представени доказателства доставчикът да е заплатил на банката-издател на акредитива фактурираната сума, за да се приеме, че то е лихва по акредитива. Твърди се още, че изводите на съда, че финансовото споразумение се съдържа в договора за доставка, са необосновани и в противоречие с материалния закон, тъй като "Девненски захарен завод"-ЕАД не е кредитиран от продавача, поради което ако се дължи лихва, тя се дължи на банката, отпуснала кредита по акредитива, а по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане към банка. На отделен ред се правят и оплаквания за неправилна отмяна на решението за дължимост на лихви. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали заплатената сума по фактура № 051 - 00042689/22.07.2009 г. следва да се включи в митническата облагаема стойност по чл. 32 от Регламент 2913/92, каквато теза поддържа митническата администрация или по отношение на нея е налице хипотезата по чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, и същата не следва да се включа в митническата облагаема стойност, каквато теза поддържа вносителя. Даденият отговор на спорния въпрос от страна на първоинстанционния съд се споделя от настоящата инстанция, тъй като е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Съгласно чл. 39, т. 6 от ЗМ, съответно чл. 33, ал. 2, б. "а" от МК, митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена - лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че а/ такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена и б/обявеният лихвен процент не превишава равнището на преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансираните е било осигурено. В случая не е спорно наличието на условията по б. "а" и "б", както и че между продавача и купувача има сключен писмен договор за доставка, но се оспорва същият договор да съдържа клаузи за финансово споразумение. Тези твърдения на митническия орган не намират подкрепа във фактите по делото. Начинът на плащане е уговорен в т. 9.1 от договор за доставка SUS 3591 от 18.05.2009 г., сключен между "Каргил Интернационал"-Женева - Швейцария от една страна като продавач и "Девненски захарен завод"-ЕАД-като купувач. Според нея клауза плащането по сделката се осъществява чрез неотменим и неограничен документарен кредит с отложено плащане, като е договорено, че в случай на документален кредит за отложено плащане разходите, лихвите и разноските, направени от продавача за дисконтиране на документалния кредит за плащане на виждане, са за сметка на купувача и не са включени в горепосочената /договорената/цена, като купувачът ще извърши плащането на тези разходи и разноски при получаване на фактурата от продавача въз основа на действително дисконтираната стойност от датата на коносамента до пълния падеж. На база на това с фактура № 051 - 00042689/22.07.2009 г. доставчикът "Каргил интернационал" СА е фактурирал на купувача определената му от обслужваща банка за акредитива сума в размер на равностойността на 54 508,51 лева, за което са съставени съответни счетоводни записвания при получателя, които обстоятелства се установят и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което посочва, че заплатената цена е осчетоводена като финансов разход. При така изложената фактическа обстановка административният съд е направил верен извод, че е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2, б. а от Регламент 2913/92 поради което сумата по фактура № 051 - 00042689/22.07.2009 г. неправилно е включена в митническата облагаема стойност. При тази фактическа обстановка не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че не е налице финансово споразумение между продавача и купувача, и че сумата по процесната фактура би следвало да се заплатят на банката. От данните по делото се установява, че въпросната сума е заплатена в рамките на открития документален акредитив и по силата на договора за доставка, разходите на продавача по усвояване на акредитива следва да бъдат възстановени от купувача. Предвид уговорения начин на плащане тази сума се дължи от купувача на продавача, а не на банката, поради което е без значение обстоятелството, че няма извършено плащане към банката. Нормата на чл. 33 от Митническия кодекс допуска финансовото споразумение да бъде сключено не само с банка, но и с продавача или трето лице, какъвто е и настоящия случай. В случая не става и въпрос за лихви по отпуснат кредит, а за лихви по усвояване на акредитива като вид начин на плащане, поради което същите по законов път са изключени от митническата облагаема стойност. Неоснователни са и оплакванията на касатора по отношение на частта от решението, с което е отменено решение вх. № 9300 - 125- 1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG 002002Н0063915/31.08.2009 г. на началника на Митнически пункт "Варна Запад", с което на "Девненски захарен завод"-ЕАД гр. Девня са определени лихви за заплащане в размер на 157,15 лв. При безспорно установена фактическа обстановка административният съд правилно е приел, че след отмяна на решението на митническия орган за определяне на митни задължения по посоченото по-горе ЕАД следва да бъде отменено и решението за определяне на лихви за забавено плащане на същите митни задължение. Поначало лихви се дължат за забавено изпълнение на парично задължение /чл. 86 от ЗЗД/ и след като с влязло в законна сила съдебно решение е прието, че задължението не съществува или неправилно е определено, то няма как да се дължат лихви върху същото задължение предвид акцесорния характер на лихвата. Отделно от това съдът е посочил и едно друго основание за неправилност на това решение - липса на покана за заплащане към задълженото лице, което да поставя същото в забава. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Пред настоящия съд ответното по касация дружество не е представлявано от юрисконсулт, а от адвокат, като няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което на същото не следва да бъдат присъждани разноски по делото за тази инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,