Решение № 2612 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2016 г.

Решение № 2612 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на О. Я. против решение № 74 от 27.06.2016 г. по адм. дело № 74/2016 г. по описа на Административен съд - Я.. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на РДНСК - Югоизточен район /ЮИР/, чрез юрк. Г., ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски. О. П. Н. не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на главния архитект на О. Я. против заповед № ДК-10-ЮИР-18/06.04.2016 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която е отменено Разрешение за строеж № РС-198/26.11.2015 г. за "Жилищна сграда до 60 кв. м. на две нива", в ПИ-89, част от УПИ VII-89 в кв. 120 по действащия план на гр. Я.- ЦГЧ по реда на чл. 148, ал. 1,2,4 и 8 ЗУТ и чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ. Решението е мотивирано от правна и фактическа страна с безспорното обстоятелство, че УПИ VII е съсобствен /ПИ 87,88,89 и 90/, като за временния строеж, разрешен по чл. 50, ал. 2, б"а" от ЗУТ не е дадено изискуемото по чл. 183 във връзка с чл. 51, ал. 3 от ЗУТ съгласие от съсобствениците в УПИ, а собственика на ПИ 90 Великова е възразила изрично като е сезирала РДНСК - ЮИР. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е по делото, че отмененото РС с процесната заповед е за "Жилищна сграда до 60 кв. м. на две нива", попадаща в рамките на ПИ-89, който ПИ е част от УПИ VII-87,88,89 и 90 в кв. 120. Разрешението е издадено на името на единия съсобственик в УПИ, без да е дадено императивно изискуемото съгласие в нотариална форма от съсобствениците -собственици на останалите ПИ 87,88 и 90. Това съставлява съществено нарушение, водещо до отмяна на РС само на това основание. Обстоятелството, че строежа е разрешен като "временен строеж" по чл. 50, т. 2, б. "а" от ЗУТ не игнорира изискването по чл. 183 ЗУТ, а напротив - чл. 51, ал. 2 ЗУТ изрично визира спазването на "изискванията по чл. 183". Обоснован е и извода на административният съд, че настъпилата след издаване на РС промяна в съсобствеността на УПИ VII-87,88,89 и 90 е ирелевантна, тъй като законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на неговото издаване. Освен това изискването по чл. 183, ал. 1 ЗУТ не касае само възразилия съсобственик/собственика на ПИ 90/, а и останалите такива на ПИ 87 и 88. С оглед на горното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК., а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изрично и своевременно заявената претенция за разноски от ответника РДНСК- Югоизточен район, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция-юрк. възнаграждение в размер на 200 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г./ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и ТР на ВАС по т. д. № 5/2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,