Решение № 674 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6179/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административнопроцесуалния кодекс/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Бургас /ТП на НОИ Бургас/ против Решение 2895/10.04.2024 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. дело 104/2024 г., с което е отменено Решение 1012-02-237#1/10.01.2024 г. на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ Бургас, с което е оставена без уважение жалба вх. 1012-02-237/29.12.2023 г. против разпореждане 2113-02-3455#1/19.12.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, в законоустановения срок, по заявление с вх. 2113-02-3455 от 06.11.2023 г. на В. Г. М., съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите, както и НОИ е осъден да заплати разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК нарушение на материалния закон и по-точно разпоредбата на чл. 68, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/ и необоснованост. Претендира се обжалваното съдебно решение да бъде отменено и спорът да бъде разрешен по същество като се отхвърли първоинстанционната жалба. Ответникът В. Г. М. се представлява в процеса от адв. Костова, която излага становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Спор по фактически установеното в административното и съдебно производство няма. Производството по издаване на оспорения пред Административен съд Бургас акт, е започнало с подаване на заявление с вх. 2113-02-3455 от 06.11.2023 г., с което В. Г. М. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 КСО. Към заявлението са приложени необходимите документи, удостоверяващи претендираното от лицето право. Видно от Разпореждане 2113-02-3455#1/19.12.2023 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ Бургас, на М. е отказано отпускане на поисканата ЛПОСВ. Органът се е мотивирал с обстоятелството, че В. М. не отговаря на условията за придобиване на право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал. 2 КСО, поради това, че няма необходимия за 2023 г. осигурителен стаж от 36 години и 04 месеца и по чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като не отговаря на условието за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж. Пенсионният орган счита, че съгласно чл. 68, ал. 1 - 2 КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г., лицето следва да има навършена възраст 62 години от жените и придобит осигурителен стаж 36 години и 4 месеца, като приел, че М. не отговаря на условията и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена възраст [възраст], но няма осигурителен стаж 36г. и 4 месеца, а има 18 г. 03 м. 03 дни. Позовал се е на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО, съгласно която, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 за 2023 г. те придобиват право на пенсия при навършване на 67 г. за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. Цитирана във връзка с последното, е нормата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съдържаща легална дефиниция за действителен стаж , и е прието, че осигурителният стаж, който не се счита за действителен, е 01 г. майчинство. Пенсионният орган посочил, че за жалбоподателката не били налице предпоставките на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като имала навършена възраст [възраст], но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 14 г. 01 м. 05 дни. Разпореждането е връчено на лицето на 21.12.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне и е обжалвано по административен ред с жалба вх. 1012-02-237/29.12.2023 г. пред по-горестоящия административен орган и на основание чл. 117 КСО. С Решение изх. 1012-02-237#1/10.01.2024 г. на изпълняващия длъжността директор на ТП на НОИ Бургас разпореждането е оставено в сила. Прието е, че въпреки, че с различни разпоредби законодателят е приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Такъв осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби бил: времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща майка гледала дете до 3-годишна възраст, времето, през което лицето получавало обезщетение за безработица и др. Като цитирал и анализирал разпоредбите на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, чл. 9а, ал. 1 КСО, административният орган формирал извода, че с оглед тези разпоредби зачетеният осигурителен стаж за периода на майчинство от 18.10.1975 г. до 18.10.1976 г. не е действителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. По тези съображения жалбата против разпореждането е била отхвърлена. При проведения съдебен контрол по реда на чл. 168 АПК и на основания по чл. 146 АПК, решаващият съд е приел, че оспорваният административен акт е незаконосъобразен. Съобразил е обстоятелството, че решението на директора на ТП на НОИ Бургас е издадено от компетентен орган, изпълняващ функциите на директор на ТП на НОИ Бургас, съгласно правомощията му по чл. 117, ал. 3 КСО и на основание Заповед 1016-40-765/27.06.2016 г. на управителя на НОИ София, болничен лист Е 20232552534 за временна неработоспособност на директора на ТП на НОИ Бургас за периода от 14.12.2023 г. до 12.01.2024 г., Заповед 87/05.01.2024 г. на управителя на НОИ - София, за командировка на С. Р. от 09.01.2024 г. до 10.01.2024 г. Актът е издаден в предписаната от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правният спор по делото е бил съсредоточен относно приложението на материалния закон. Във връзка с неговото приложение съдът достига до извод, че от данните по пенсионната преписка, за периода от 18.10.1975 г. до 18.10.1976 г., В. Г. М. е имала качеството на неработеща майка , който следва да се зачете като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Данните от административната преписка сочат, че в периода 18.10.1975 г. - 18.10.1976 г. жалбоподателката е била в майчинство за отглеждане на дете И. Г. М. и като е зачел този стаж, съдът е достигнал до извод, че за жалбоподателката са налице материалните изисквания по чл. 68, ал. 3 КСО за наличие на 15 години действителен осигурителен стаж, който да се зачете за претендираното от нея право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевираните в касационната жалба доводи за незачитане на процесния стаж като действителен по смисъла на §1 от ДР на КСО /обн. ДВ, бр.8/25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г./ са неоснователни. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, "действителен стаж" е действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго трудово правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на набор на или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В хипотезата на чл. 68, ал. 3 КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Видно от предвиденото в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ изцяло, независимо от продължителността на работното време. Също така, приложение следва да намери и правилото в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО. С него се посочва, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Правилно и обосновано първоинстанционният административен съд е подвел спорните материалноправни отношения под хипотезиса на приложимата разпоредба, визирана в чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./. Същата през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. /отм./, според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП /отм./. С Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта /обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период/, времето за бременност /45 дни преди раждането/, раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Върховният административен съд е последователен в практиката си и приема, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение 2 от 4.04.2006 г. по конституционно дело 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България /в този смисъл е Решение 2477/17.02.2020 г. по адм. д. 5956/2019 г. на ВАС, Решение 3450/16.03.2021 г. по адм.д. 13464/2020 г. на ВАС /. Правилно съдът е зачел периода от 18.10.1975 г. до 18.10.1976 г. и прибавянето му към вече зачетеният от органа действителен осигурител стаж в размер на 14г. 01 м. и 05 дни, необходимият минимум от 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с оглед и навършената от жалбоподателката възраст от [възраст] към 06.11.2023 г. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не следва да се отклонява от посочената съдебна практика, още повече че и при двата режима - по ЗП /отм./ и по сега действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за осигурителен стаж и осигурителен стаж при пенсиониране, поради което липсва основание за прилагане на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Изчислен към осигурителния стаж, който е признат от органите на НОИ с включения осигурителен стаж когато В. Г. М. е ползвала майчинство, общият осигурителен стаж е повече от 15 години, което сочи наличие на материалноправните основания по чл. 68, ал. 3 КСО за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на изтъкнатите съображения касационният съдебен състав намира, че като е уважил подадената до него жалба, Административен съд Бургас е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. На осн. чл. 143, ал. 1 АПК на процесуалния представител на ответника по касация се дължат сторените, доказани и поискани разноски по делото. Същите се присъждат на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата и съобразно приложения по касационното дело договор за правна защита и съдействие на лист 25 от него. На основание чл.8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. Костова се следва сумата от 500 лева и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение