Решение № 1307 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5638/2007 г.

Решение № 1307 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5638/2007 г., V г. о., докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "а", "б" и "е" от ГПК (отм.).

Образувано е по молба на К. Е. Т. за отмяна на влязло в сила решение от 22.01.2007 г. на К. окръжен съд, гражданска колегия, четвърти състав, постановено по гр. д. № 538 от 2006 г., с което е оставено в сила решение от 25.05.2006 г. на К. районен съд по гр. д. № 1* от 2005 г. за отхвърляне като неоснователен на предявен от молителя К. Т. срещу Е. Г. Ч. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 244, ал. 3 от ЗЗД за сумата 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 25.05.2005 г. до окончателното заплащане.

Като основания за отмяна на решението са посочени процесуални нарушения, които според молителя напълно покривали съставите на чл. 231, ал. 1, б. "а", "б" и "е" от ГПК (отм.). Твърди се, че работата на назначената от съда тройна съдебно-техническа експертиза била тотално опорочена /на извършения оглед присъствали само 2 от общо 3-те назначени вещи лица, а независимо от това третото вещо лице поддържало даденото от двамата експерти заключение/. Тази експертиза била с общи и неясни констатации, не била валидно доказателство, поради което съдът не е следвало да базира решението си на нея. Напълно неоснователно било игнорирано заключението на в. л. Маргарита С., което било конкретно и детайлно и напълно обективно установявало състоянието на мотокултиватора към момента на огледа. Съдът не преценил пристрастеността на вещите лица. Самият съд бил пристрастен, тъй като отклонил искането на ищеца за назначаване на друга тройна експертиза и игнорирал показанията на доведените от молителя свидетели. Освен това, решението било постановено само въз основа на лъжливите показания на доведените от ответника свидетели. Не на последно място се твърди, че молителят бил лишен от квалифицирана правна защита по делото, тъй като ангажираните от него адвокати не защитили интересите му, не се съобразили със становището му по редица важни въпроси, не излагали становището си пред съда своевременно, не правили исканията, които той излагал пред тях.

Ответникът по молбата Е. Г. Ч. не взема становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на пето отделение на гражданска колегия, счита, че молбата за отмяна е допустима: Същата е подадена от легитимирана страна /ищец по делото, решението по което се иска да бъде отменено/ и преди изтичане на преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 от ГПК (отм.).

Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното: Производството по отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 233, ал. 2 от ГПК (отм.) основания. В случая посочените в молбата за отмяна обстоятелства не покриват фактическия състав на нито едно от посочените в чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.) основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение:

1. Извършването на оглед от 2-те вместо от 3-те включени в съдебно-техническата експертиза вещи лица представлява процесуално нарушение, което би могло да е основание за обжалване на решението, но не и основание за неговата отмяна по реда на чл. 231 от ГПК (отм.).

1. Основаването на решението на невярно заключение, игнорирането на показанията на доведени от молителя свидетели, отказът да бъде допусната нова съдебно-техническа експертиза също са процесуални нарушения, които обаче не са основания за отмяна на решението по реда на чл. 231 от ГПК.

1. Неистиността на заключение на вещите лица или неистинността на показанията на свидетелите са основания за отмяна на решения по чл. 231, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.), само когато тази неистинност е установена по надлежния съдебен ред- чрез присъда за извършено престъпление от вещите лица или свидетелите или чрез влязло в сила решение по чл. 97, ал. 3 от ГПК (отм.) за установяване неистинност на експертно заключение. А в случая молителят не твърди и не представя доказателства за наличието на такава присъда или съдебно решение срещу вещите лица или свидетелите.

1. Пристрастността на съда също не е основание за отмяна на решението. Дори и съдът да не е бил безпристрастен, то това също е основание за обжалване на решението поради нарушение на чл. 12 от ГПК (отм.), но не и основание за отмяна на това решение по реда на чл. 231, ал. 1 от ГПК (отм.).

1. Не е основание за отмяна и факта, че ищецът не бил получил квалифицирана правна помощ от адвокатите си по делото. Лишаването на страната от участието по делото е основание за отмяна на решение по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" от ГПК (отм.), само когато това лишаване от участие се дължи на извършено от съда нарушение на съответните процесуални правила по призоваването на страната по делото. А в случая молителят не твърди да са налице такива процесуални нарушения на съда. Неоказването на квалифицирана правна помощ на молителя от неговите адвокати би могло да е основание за търсене на имуществена отговорност от тези адвокати, но не и основание за отмяна на решението, по което те не са оказали квалифицирана правна помощ на молителя.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на пето отделение на гражданска колегия