Решение № 14905 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2009 г.

Решение № 14905 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6937/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Гиаб-44" ЕООД - гр. Варна, подадена чрез управителя Георги Николов Петров, срещу решение № 191 от 17.03.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. дело № 36 от 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 0300935 от 26.04.2006 г., издаден от ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 396 от 3.07.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП, относно установени данъчни задължения, както следва: Данък за общините за 2000 г. в размер на 11 425, 56 лв. и лихва 7180, 11 лв. и данък печалба за 2000 г. - 25 658 лв., и лихва - 16 459, 19 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на окръжния съд и да бъде постановено друго по същество, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП, не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е след постановяване на решение № 8925 от 22.07.2008 г. на Върховния административен съд - I отделение, по адм. дело № 4535 от 2008 г., с което е отменено частично решение № 59 от 4.02.2008 г. на Варненския окръжен съд по адм. дело № 1481 от 2006 г., а именно в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Гиаб-44" ЕООД срещу процесния РА относно определените данък за общините и данък печалба и лихвите върху тях за 2000 г. въз основа на увеличението на финансовия резултат за тази година със сумата от 49 900, 47 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 от ЗКПО (отм.) и със сумата от 68 835, 06 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), а делото е върнато в тази част на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да се произнесе по валидността и законосъобразността на обжалвания РА в тази част, след като се предостави възможност на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, да отстрани констатираната ЯФГ в решение № 850 от 21.09.2005 г. на РДД - Варна. В останалата обжалвана част решението е оставено в сила. След връщането на делото и в производство по адм. дело № 36 от 2008 г. решаващият състав на Варненския окръжен съд е приел, че оспореният РА и последващото го решение № 396 от 3.07.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП са валидни и законосъобразни, тъй като макар и в мотивите си по предходното решение № 850 от 21.09.2005 г. да е счел за основателна жалбата на дружеството по отношение на увеличаването на финансовия резултат със 74 751, 09 лв. за 2000 г., то е отменен изцяло предходният ДРА и е постановено извършване на нова ревизия за определяне на дължимите данък печалба и данък за общините за 2000, 2001 и 2002 г. и на дължимия корпоративен данък за 2003 г. Издаденият ДРА не е бил мотивиран и е следвало събиране на нови доказателства и поради тази причина е издаден нов РА, а именно процесният в случая. Решаващият състав е счел, че следва да се произнесе по същество по спора по отношение на отменената от ВАС част, тъй като с новата ревизия са били събрани доказателствата, които не са били установени при извършването на предходната ревизия по указание на директора на РДД - Варна, с решение № 850 от 21.09.2005 г. Относно увеличения финансов резултат за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 от ЗКПО (отм.) със сумата от 49 400, 47 лв., представляваща временни разлики, произтичащи от прилагането на чл. 22 от ЗСч за преоценка на стоки RUBBY BUBLE - 5181 бр., към 31.12.2000 г., съдът е установил следното: Видно от приложените по делото заповед № 1 и протокол № 1, издадени от управителя на дружеството, е наредено да се приведат към действащите в момента пазарни цени от 0, 64 лв. наличните в склад за безалкохолни напитки RUBBY BUBLE, като видно от протокола за преоценени стоки, към 31.12.2000 г. отчетната цена на процесното безалкохолно от 1, 59 лв. е преоценено на 0, 64 лева. Процесната заповед е издадена на основание чл. 22 от ЗСч (отм.) и безалкохолните напитки са оценени и посочени в баланса по справедливата им цена - 33 158, 40 лв., като тя е по-ниска от цената, по която се отчитат до 31.12.2000 г. - 82 558, 87 лв., като разликата от 49 400, 47 лв. е посочена като други разходи по сметка 609 "Други разходи" в дебита и в кредита на 304/3 със същата стойност. Решаващият състав е констатирал, че жалбоподателят е отразил сумата от 49 400,47 лв. в отчета за приходи и разходи в "Други разходи", в т. ч. намаляване на стойността на материалните запаси, като по този начин е намален счетоводният финансов резултат и бутилките RUBBY BUBLE са бракувани през 2001 г. Приети са за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че органът по приходите е бил длъжен да извърши намаление на финансовия резултат през следващия данъчен период - 2001 г., тъй като в разпоредбата на чл. 22 от ЗСч (отм.) е предвидено, че материалните запаси се оценяват в края на годината, за която се отнасят, и предвид факта, че процесните бутилки безалкохолно са били преоценени в края на 2000 г., то следва те да бъдат оценявани за финансовия период 2000 г. В тази връзка съдът е приел за неоснователна жалбата на дружеството в тази част. По отношение на увеличаването на финансовия резултат за 2000 г., извършено на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), със сумата от 68 835, 06 лв. съдът е установил, че същата представлява стойността на осчетоводените РКО по сметка 629/2 "Комисионни във валута", които нямат доказателствена сила за осъществена стопанска операция, тъй като не съдържат задължителните реквизити по чл. 8, ал. 1, т. 2, 3, 5, 8 и 9 от ЗСч. Единствените доказателства, които са подписани и от двете страни, за доказване на сделката, респ. разхода, са РКО (л. 55-73 от адм. дело № 1481 от 2006 г.). Приел е, че процесните разходи по РКО са отчетени в нарушение на счетоводните изисквания, поради което е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството в посока увеличение. Така постановеното решение е правилно. Окръжният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за посочените периоди се основава на разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 17 и 13 от ЗКПО (отм.). Въз основа на приложените по делото доказателства относно преоценените стоки към 31.12.2000 г. - безалкохолни напитки RUBBY BUBLE, правилен е изводът на окръжния съд, че в случая следва да бъде увеличен финансовият резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 17 от ЗКПО (отм.), а именно с временните разлики, произтичащи от прилагането на чл. 22 от ЗСч. Нормата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) изисква финансовият резултат преди данъчното преобразуване да се увеличава с разходите, които данъчнозадължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове, включително и с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет. Документалната обоснованост като основен принцип на водене на счетоводството се изразява в изискването за съставяне на счетоводен документ за всяка стопанска операция при спазване на изискванията на действащото законодателство за съставяне на документите. Съгласно чл. 7, т. 1 от ЗСч (отм.) първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за пръв път стопанска операция, който следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 8, ал. 1, т. 1-9 от ЗСч (отм.). В конкретния случай съдът правилно е приел, че посочените разходи по РКО са отчетени в нарушение на счетоводните изисквания, следователно в случая е налице хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на ВОС не страда от пороците, изложени в касационната жалба, и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд - първо А отделение,