Решение № 53 от 8.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 151/2019 г.

Решение № 53 от 8.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 151/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК по постъпила жалба от защитника на подсъдимия Я. Г. М. срещу присъда от 24.01.2018 г., постановена по ВНОХД № 2611/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с която е отменена присъда от 28.04.2016 г., постановена по НОХД № 19842/2013 г. по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 2 състав. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия М.. Твърди се, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като липсват елементи от състава на престъплението. Според защитника случаят не е немаловажен, а инкриминираният алкохол е произведен законно. В съдебно заседание касаторът поддържа изложеното в жалбата. Изтъква, че размерът на неплатения акциз не е значителен, поради което осъщественото съставлява административно нарушение, а не престъпление. Преценката за маловажност на случая извежда и от данните за личността на дееца, който е неосъждан и се е нуждаел от допълнителни средства във връзка с осиновяването на дете. Представителят на прокуратурата предлага присъдата да бъде оставена в сила. В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Съдебното производство по делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу Я. Г. М. за осъществено на 27.02.2013 г. в [населено място], [жк]престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, изразяващо се в държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква, съгласно чл. 2, т. 1, чл. 4, т. 7 и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, в немаловажен случай – 176 бутилки със 127,5 литра ракия на обща стойност 1020 лв., с дължим акциз в размер на 328,76 лв. С първоинстанционната присъда подсъдимият оправдан поради липса на елемент от състава на престъплението – немаловажност на случая. Предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. По протест на прокурора присъдата е отменена от въззивната инстанция и М. е осъден на лишаване от свобода за срок от десет месеца след приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Оправдан е частично за разликата в стойността на стоката до 892.50 лв. и на дължимия акциз до 328.60 лв. Двете съдебни инстанции, на които законът възлага установяването на фактите са изпълнили стриктно процесуалните си задължения по събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, при което са достигнали до обосновани изводи, неоспорени от страните. Установено е, че подсъдимият и неговият баща в продължение на години обработват лозови масиви в землището на [населено място]. По-голямата част от произведеното грозде продават, но отделят известно количество и за себе си и варят ракия в казани в [населено място] и [населено място]. Намереният на 27.02.2013 г. алкохол в автомобила на М. съставлявал домашната ракия, с която той и баща му разполагали, произведена по описания начин през предходни години. Подсъдимият я докарал в [населено място] по молба на св. Д. и негови познати, които предварително се договорили да им продаде отлежала ракия на цена по 8 лв. за литър и му я предплатили. Ракията била налята в пластмасови бутилки от минерална вода, необлепени с бандерол. Възраженията срещу постановения съдебен акт се отнасят до правната оценка на няколко конкретни обстоятелства, безспорно установени по делото, свързани с произхода на процесни етилов алкохол и предназначението му. Настоящият съдебен състав ги намира за неоснователни. Действително чл. 60, ал. 2 от Закона за акциза и данъчните складове и чл. 46 от правилника за неговото приложение позволяват в специализирани малки обекти за дестилиране да се произвежда ракия от грозде и плодове, собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра на семейство годишно. Фактът, че начинът, по който е произведена ракията е правомерен, няма отношение към съставомерността на деянието, по няколко причини. Посочените разпоредби регулират производството на ракия, а не държането й, съставляващо изпълнителното деяние в конкретния случай. Те не предвиждат възможност за натрупване на годишните квоти. Особено съществено е, че режимът се отнася само ракия, предназначена за лично и семейно потребление, а държаната от М. е била за продажба. Изтъкнатото от защитата обстоятелство, че ракията не е била в потребителска опаковка, не би могло да се интерпретира в смисъл, че не е изискуем бандерол. Такъв се изисква винаги, когато се държи стока от вида на посочените в чл. 2 от ЗАДС, каквато е инкриминираната, извън данъчните складове. Б. следва да се лепи върху потребителската опаковка, но адресати на това изискване са лицата, които са се снабдили с ценната книга. Функцията му е да служи за установяване заплащането на акциз, но когато е безспорно, че данъкът не е внесен, е безпредметно да се обсъжда дали опаковката на стоката е подходяща за поставяне на бандерол. Изводът на Софийски градски съд, че е изпълнено изискването случаят да е немаловажен, също следва да бъде споделен. Решението е надлежно мотивирано с анализ на различните аспекти, в които е възможно да се проявят вредните последици от деянието. Защитеният с нормата на чл. 234 от НК обект е с комплексен характер, тъй като са ощетени едновременно държавният бюджет, лоялните търговци и консуматорите на непроверен алкохол, попаднал в търговската мрежа. Преценката, че в сравнение с обикновените случаи на държане на домашна ракия без бандерол с търговска цел, едновременната доставка на 176 бутилки не представлява деяние с по-ниска степен на обществена опасност, е напълно правилна. Изтъкнатите от защитата факти, определящи личността на извършителя като такава с по-ниска степен на обществена опасност, са отчетени от съда при индивидуализацията на наказанието и наред с несъразмерната на фактическата и правна сложност продължителност първоинстанционно съдебно производство, са обосновали приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, но не биха могли да се противопоставят на обективните характеристики на извършеното, за да бъде квалифицирано като административно нарушение. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение