Решение № 6930 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13216/2011 г.

Решение № 6930 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13216/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция с искане за тълкуването на влязлото в сила решение № 3673/14.03.2011 г., постановено по адм. дело № 13216/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение. Искането за тълкуване се състои в претенция съдът да даде тълкуване на решението в частта относно незаконосъобразното санкциониране на бенефициента в резултата на неподходяща административна практика, която противоречи на законодателството на Европейския съюз, като бъде пояснено "дали това санкциониране се отнася само до отпадане на задължението на "КМК" ЕООД да върне платената субсидия за 2008 г. или се отнася и до отпадане със задна дата на прекратения агроекологичен ангажимент. Следва ли фонда да приеме, че с отмяната на АПДВ се отменя и прекратяването на агроекологичния ангажимент на "КМК" ЕООД, поради което следва не само да не се търси възстановяване на платената финансова помощ за 2008 г., но и да се продължи с разглеждането на заявлението за втората 2009 г. от ангажимента по мярка 214 и евентуално да се извърши плащане по същото" или "с решението на ВАС се потвърждава единствено отмяната на АУПДВ, като прекратяването на агроекологичния ангажимент продължава да съществува за дружеството и то не дължи връщане на сумата в акта, но и за фонда не съществува задължението да разглежда заявлението на "КМК ЕООД за 2009 г.". Ответникът по молбата - "КМК" ЕООД, с. Факия, община Средец, област Бургас не е взел становище по искането за тълкуване на решението. Настоящият състав, като взе предвид доводите в подадената молба за тълкуване на решението, приема следното: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав по адм. дело № 13216/2011 г. е постановено в касационно производство реда на 208 от АПК и като не подлежащо на обжалване е влязло в сила на датата на която е обявено - 14.03.2012 г. Искането по чл. 251 от ГПК за тълкуване на влязло в сила решение, не е ограничено със срок. Единствената предвидена забрана е да се тълкува решение, което вече е изпълнено. В случая решението не е изпълнено и с оглед на това молбата за тълкуване като подадена от надлежна страна - участник в съдебното производство е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките за тълкуване на решението. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение или определение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. В случая касационната инстанция е оставила в сила решение № 3814/1.08.2011 г. по адм. д. № 6162/2011 г. на Административен съд - София - град, с което е отменен АУПДВ, представляващо недължима платена сума във връзка с подадено от "КМК" ЕООД Общо заявление за единно плащане на площ за 2008 г., по Мярка 214 "Агроекологични плащания", АП13-2008 - 99045,15 лв. С решението са споделени правните изводи на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на отменения АУПДВ поради постановяването му в резултат на неподходяща административна практика, която противоречи на законодателството на Европейския съд, на материалноправни и процесуалноправни норми на ЗПЗП и Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на марка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., на ДОПК и АПК. Тълкуването по чл. 251 ГПК е форма на авторитарно тълкуване на влезли в сила съдебни решения, респ. определения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В случая диспозитива не е неясен или двусмислен. Без никакво двусмислие в диспозитива и правната обосновка в мотивите си ВАС е оставил в сила решението на първата инстанция. С него е отменен АУПДВ относно изплатената субсидия на бенефициента за първата /2008 г./ година, от петте години, за които последователно, съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., и при изпълнение на изискванията на чл. 24, ал. 1 от Наредбата, бенефициентът има право на подпомагане по мярка 214 "Агробиологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Постановените от молителя въпроси, по които се иска тълкуване на решението, са извън предмета на делото, очертан от поддържаните в жалбата обстоятелства и формулиран петитум. В същност липсват доводи за неяснота на решението, които биха били единствено релевантни към молбата за тълкуване на решението, а се иска указание за приложение на правни норми от ЗПЗП и Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на марка 215 "Агробиологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за следващия период от поетия петгодишен ангажимент от бенефициента по заявлението му за подпомагане. Като несвързан с предмета на спора и невключен в произнасянето на съда въпросът прекратен ли е агробиологичния ангажимент на "КМК" ЕООД и следва ли да продължи разглеждането на заявлението за втората 2009 г. от ангажимента по мярка 214 и евентуално да се извърши плащане по заявлението на кандидата за 2009 г., са произтичащи от отмяната на АУПДВ въпроси, но те не могат да получат отговор посредством тълкуване на влязлото в сила решение. Чрез тълкуване не могат да се дават указания как да се приложат правните последици на влезлия в сила съдебен акт. Тълкуването не е и средство за даване на разяснения и препоръки как да бъде изпълнено едно влязло в сила решение, още по малко да разяснява и указва как да бъдат прилагани относимите за цялостно изпълнение на ангажимента на кандидата материалноправни и процесуално правни норми за последващ период, извън инвокирания в отменения АУПДВ едногодишен период, 2008 г. С оглед тези общи принципни правила, в конкретния случай Върховния административен съд намира, че така постановеното съдебно решение, не се нуждае от тълкуване. Волята на съда както в мотивите, така и в диспозитива е ясно изразена и е базирана на фактите по делото и приложените въз основа на тях правни норми. Изрично в мотивите на решението си тричленният състав е дал ясни и безспорни указания в смисъл, че АУПДВ, който е бил предмет на съдебен контрол пред двете съдебни инстанции, е незаконосъобразен, поради неподходяща административна практика, която противоречи на законодателството на Европейския съюз, Наредба № 12/2009 г. /отм./, АПК и ДОПК. С оглед така изложеното, Върховният административен съд намира, че не са налице предпоставките по чл. 51 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за тълкуване на решение. Не е налице неяснота на същото и от мотивите на съдебното решение може да се изведе действителната воля на съда. По изложените съображения и на основание чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение,