Решение № 9812 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4487/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Старт 1999“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя В. Д., за отмяна на влязло в сила решение № 833 от 08.02.2024 г., постановено по адм. дело № 6236/2023 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 11291 от 22.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3633/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Излага доводи за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Ответникът, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – София, при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Кръстева взема становище за неоснователност на искането. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 833 от 08.02.2024 г., постановено по адм. дело № 6236/2023 г. по описа на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на „СТАРТ 1999” ООД, с ЕИК 121870016, със седалище и адрес на управление: гр. София, срещу Ревизионен акт № Р-222211200005706-091-001 09.06.2021, в частта потвърдена с решение № 1345/27.08.21 г. на Директора на дирекция "ОДОП" гр. София, с който на дружеството са определени резултати по ЗДДС за данъчни периоди м.08.2016 г., м.11.2016 г., м.03.2017 г., от м.05.2017 г. до м.07.2017 г., м.09.2017 г., ом.12.2017 г. до м.04.2018 г., м.06.2018 г., м.08.2018 г. м.11.2018 г., м.03.2019 г. и м.06.2019 г., в т.ч. за периодите м.07.2016 г.; м.09.2016 г., м.05.2018 г., м.10.2018 г., м.04.2019 г., м.08.2019 г. и м.11.2019 г., установените резултати по ЗКПО за периодите от 2015 г. до 2019 г., ведно със съответните лихви, както и определените лихви за забавени плащания за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода м.04.2020 г.; за вноски по фонд ДОО за периодите м.07.2016 г., м.11.2016 г., м.11.2017 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г. и за вноски за УПФ за периодите м.07.2016 г., м.11.2016 г., м.04.2019 г. и м.08.2019 г., общо в размер на 63 548.11 лв. и лихви в размер на 21 424.73 лв. Решението е оставено в сила с решение № 11291 от 22.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3633/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Искането за отмяна се основава на обстоятелството, че в хода на инвентаризация и архивиране, извършвани в офиса на счетоводството, обслужвало „Старт 1999“ ООД са открити счетоводни документи, които имат съществено значение за делото и са релевантни към предмета на спора. В хода на ревизията и обжалването на ревизионния акт дружеството не разполагало с тези документи. Сочените за нови писмени доказателства не са представени с искането, подадено на 22.10.2025 г., в хода на производството, въпреки дадените от съда указания и възможност, нито в проведеното на 01.10.2026 г. съдебно заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмени доказателства за новооткрити факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая такива доказателства не са представени с искането. То се основава единствено на твърдяното, че такива са налице, което обстоятелство не е било известно на подалия искането в хода на съдебното производство, приключило с влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. Следователно не са налице предпоставките на закона за уважаване на искането на основание чл. 239, т. 1 АПК. По изложените съображения искането за отмяна на посоченото в него правно основание като неоснователно следва да се отхвърли. При този изход на спора основателно съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва да му бъде присъдено такова в размер на 150 евро, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховния административен съд, Петчленен състав на първа колегия,