Решение № 11443 от 12.12.2022 г. на ВАС, VII о.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) 2014 - 2020 г., чрез процесуален представител А. Михайлов, заемащ длъжност "главен експерт юрист" в отдел "Законосъобразност на процедури и процесуално представителство" към Главна дирекция (ГД) "Европейски фондове за конкурентоспособност" (ЕФК) в Министерството на иновациите и растежа (МИР), срещу Решение 2912/29.04.2022 г., постановено по адм. дело 11461/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на "СКИЛЪР" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район [район], [жк], [адрес], е отменено негово Решение РД-16-134/31.01.2019 г. за определяне на финансова корекция по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) BG16RFOP002-1.002-0364-C01 в максимален размер от 391 050,00 лева, съставляващи 100% от предоставената със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) финансова подкрепа. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за правомерно упражнена разпоредителна власт по определяне на финансова корекция в тежест на бенефициера. Мотивира становище за наличие на соченото в акта нарушение на принципите, заложени в чл. 4, §8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), и по-специално на тези, съдържащи се в разпоредбата на чл. 33, §1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046), а именно на икономичност, ефикасност и ефективност. Застъпвайки теза за неправилно очертан от първостепенния съд обхват на възникналия между страните правен спор, мотивира съображения, че същият се състои в това дали бенефициерът е изпълнил задълженията си по сключения АДПБФП, както и дали проектът е осъществен в границите на Северозападния район за планиране, за което е получил съответния допълнителен брой точков актив при оценка на направеното предложение. Според касатора, твърдението за противоправно бездействие на "СКИЛЪР" ЕООД се подкрепя от доказателствата по делото, включително от факта, че представеният договор за наем на помещението, в което бенефициерът твърди, че е извършвал дейността по проекта, е с дата 01.05.2018 г., т.е. една година след влизането в сила на сключения АДПБФП. Допълнителен аргумент за неизпълнението на поетия ангажимент на територията на Северозападния район за планиране касаторът черпи и от обстоятелството, че заявеният адрес за кореспонденция с дружеството е в гр. София. Противопоставя се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), като в тази връзка сочи, че експертът е допуснал значителни противоречия, които не обосновават доказателствена стойност на заключението. Оспорва правилността на извода на решаващия състав за приравняване на проверката без осъществен достъп с липсата на такава. В заключение поддържа, че внезапните и планираните проверки имат различна цел и в този смисъл се извършват по диференцирани методи, поради което отхвърлянето на доводи, обосновани с наличието на протокол от извършена внезапна проверка с аргумент, че е налице такъв от планирано посещение, удостоверяващо противоречащи на първата факти, не почива на материалния закон. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на първоинстанционната жалба и потвърждаване на оспорения индивидуален административен акт като съответстващ на всички основания за законосъобразност. Моли за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Навежда възражение за прекомерност на ответната претенция за адвокатско възнаграждение. Ответникът "СКИЛЪР" ЕООД, представлявано от управителя А. Деянов, в писмен отговор, подаден чрез адв. П. Тренев от Софийска адвокатска колегия (САК), оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: С атакувания съдебен акт по жалба на "СКИЛЪР" ЕООД е отменено Решение РД-16-134/31.01.2019 г. на заместник-министъра на иновациите и растежа и ръководител на УО (РУО) на ОПИК 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция по АДПБФП BG16RFOP002-1.002-0364-C01 в максимален размер от 391 050,00 лева, съставляващи 100% от предоставената със средства от ЕСИФ финансова подкрепа. Производството е повторно, след като Върховният административен съд със свое Решение 13786/06.11.2020 г., постановено по адм. дело 9260/2020 г., е отменил Решение 2709/02.06.2020 г. по адм. дело 13527/2019 г. по описа на АССГ и е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. Решаващият състав е стигнал до извод, че първостепенният съд, недопускайки исканите съдебни експертизи и събирането на относимите гласни доказателства, без да изложи мотиви за това, както и доколкото не е извършил собствени установявания на релевантните за решаването на спора факти, е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага връщането на делото по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. За да отмени атакувания административен акт, АССГ при новото разглеждане на спора е установил от фактическа страна, че "СКИЛЪР" ЕООД е бенефициер по сключен с Министерството на икономиката (МИ) в качеството му на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. и на основание чл. 37, ал. 3 ЗУСЕФСУ, във връзка с постъпило проектно предложение ИСУН BG16RFOP002-1.002-0364 и т. 4 от оценителен доклад, изготвен на основание чл. 35 ЗУСЕФСУ, АДПБФП BG16RFOP002-1.002-0364-C01. Максималният размер на предоставяната безвъзмездна финансова помощ (БФП), видно от чл. 2.1 АДПБФП, е 391 050,00 лева. В отговор на оправено искане за авансово плащане и представен междинен отчет на 09.03.2018 г. РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. е изплатил на бенефициера БФП в размер на 237 777,30 лева. При извършена на 27.06.2018 г. внезапна проверка на мястото на изпълнение на АДПБФП, а именно в гр. Плевен, [улица], [адрес], е установено, че помещението е заключено, а при опит за свързване с посоченото по проекта лице за контакт, контролните органи са провели разговор с друго такова, представило се за негова сестра, което ги уведомило, че към момента не може да се предостави достъп до процесния офис. Проверяващите стигнали до извод, че на мястото на изпълнение на договора не е предоставен достъп на РУО, по тази причина не са удостоверени наличността и функционирането на инвестицията по предназначение, а в този смисъл липсва увереност, че дейността по АДПБФП се изпълнява в гр. Плевен. Констатациите от извършеното посещение са обективирани в протокол, съставен в присъствието на лице от структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). За установеното при проверката на място на 27.06.2018 г. и след извършена документалната проверка в ИСУН 2020 е изготвен доклад до министъра на икономиката и РУО на ОПИК. След одобрение на доклада с писмена резолюция, в регистъра на сигналите за нередности на УО и в ИСУН е регистриран сигнал за нередност 225, по който е стартирана проверка по реда на Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ). На 12.07.2018 г. е извършена втора проверка, проведена на два етапа. Първоначално е констатирано, че помещението, както и при първото посещение, е заключено. След проведен разговор със същото лице на посочения номер за контакт, контролните органи били уведомени, че лицето, което търсят, се намира в Слънчев бряг и няма възможност да осигури достъп до местоизпълнението на договора. При последваща визитация в рамките на същия ден на посочения адрес в гр. Плевен проверяващите установили, че вътре се намира пълномощник на дружеството "Кайтех" ООД, което извършва хигиенни дейности и не е запознато с проекта. Във връзка с внесен от бенефициера на 25.07.2018 г. междинен технически и финансов отчет и искане за окончателно плащане в размер на 101 790,00 лева, на 15.08.2018 г. е извършено посещение на място от отдел "Мониторинг и финансово управление". При проверката е установено, че предвиденото за закупуване по проекта оборудване е налично, инсталирано и интегрирано, налице е пълно съответствие на изпълняваните дейности със заложените в АДПБФП такива, като изрично е посочено, че крайният резултат от извършената дейност е постигнат, като по проекта е създаден прототип, който е тестван в реална среда, удостоверено е и доставянето на 1 бр. информационна табела, с което са спазени изискванията за публичност и информираност. Констатациите от проверката са обективирани във Формуляр от извършено посещение от 15.08.2018 г. Поради установено противоречие между двете внезапни проверки на 27.06.2018 г. и 12.07.2018 г., от една страна, и тази от 15.08.2018 г., от друга, е удължен срокът по НАНЕСИФ за извършване на дейностите по установяване наличието, респ. липсата на нередност, и е разпоредено извършването на трета по ред проверка. При третата внезапна проверка, извършена на 28.11.2018 г., е установено, че офисът отново е заключен, а опитите за свързване с лице на посочения телефонен номер за контакт се оказват неуспешни. Формулирано е заключение за нарушение на принципа на добро финансово управление, съответно за наличие на основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, т.к. от извършените проверки не се установява изпълнение на заложените дейности на предвиденото за това място, което представлява нарушение на чл. 1.1. от Общите условия (ОУ) към АДПБФП. Констатирано е и неизпълнение на задължението по чл. 14.5. ОУ към АДПБФП за предоставяне на достъп на УО до закупеното по проекта оборудване. До бенефициера е изпратено уведомление по реда на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, с което му е предоставена възможност за депозиране на искания и възражения. Във връзка с нарушението по чл. 14.5. ОУ към АДПБФП и на основание чл. 11.3. от същите и чл. 19д, ал. 2 АПК, на 20.12.2018 г. е инициирано и производство по прекратяване на сключения АДПБФП. След проведената процедура по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в рамките на която бенефициерът е подал своето възражение, РУО на ОПИК 2014 - 2020 г., възприемайки изцяло констатациите от извършения административен контрол и отхвърляйки опровергаващите ги доводи, е издал оспорения административен акт, с който поради извод за нарушение на принципите, визирани в чл. 33, §1 Регламент 2018/1046 г., във връзка с чл. 4, §8 от Регламент 1303/2013 г., е определил финансова корекция за нередност, квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г. (Наредбата/Наредбата за посочване на нередности), в размер на 100% от предоставената БФП по засегнатия от нарушението договор. За изясняване на спорни по делото обстоятелства са допуснати две съдебни експертизи. От заключението по изготвената СТЕ се установява, че софтуерът "Платформа за бийтбокс обучение и музикална бийтбокс транскрипция BTL" може да бъде разглеждан и използван дистанционно от произволно място при наличие на устройство, поддържащо интернет и интернет браузър, като публичната част е достъпна за всеки, а административната е заключена чрез потребителско име и парола и е достъпна само за оторизирани лица. Експертът е констатирал, че е възможно да се определи местонахождението на сървъра дистанционно, вкл. и към конкретен момент, но не и чрез външен достъп, като в случая за периода от 16.03.2018 г. до 10.05.2020 г. същият е използвал IP адрес, чието местонахождение е в гр. Плевен. Според заключението липсват съществени несъответствия между проверения софтуер и данните за него в АДПБФП и има информация за активна дейност на сървъра от 16.03.2018 г. до 10.05.2020 г. От заключението по съдебно-икономическата експертиза (СИЕ) става ясно, че нематериалните активи, предмет на АДПБФП, са закупени от английското дружество Т. Лимитед, за което са съставени две фактури. Експертът е посочил, че към момента на проверката активът се намира на адрес: гр. София, [жк], [улица], [адрес], и е собственост на "СКИЛЪР" ЕООД, за което са извършени и съответните счетоводни записвания. На въпроса дали серийният номер на актива, намиращ се на мястото на проверката, съвпада с този, описан в приемо-предавателния протокол и гаранционната карта, представени по делото, е даден утвърдителен отговор. Събрани са и гласни доказателства. Разпитани са свидетелите И. Джелепов, Л. Деянова и М. Димитров. От показанията на свидетеля Джелепов се установява, че същият е служител в МИ от 2011 г., присъствал е на мястото на проверката, извършена през месец юни, заедно с колегите си Х. Ангелова, К. Боянова и В. Тоцев, както и лицето Т. Шиби и сестрата на управителя на проверяваната фирма, известна като Л., при която е констатирано, че предвиденият по проекта сървър е закупен, както и е извършена демонстрация на системата. Според свидетелката Деянова - сестра на управителя на дружеството-бенефициер, проектът е реализация на идея на брат й, за което било необходимо закупуването на сървър. Същата заявява, че е присъствала на проверката през месец юни, когато е извършена и демонстрация и е установено съответствие с договора. Сочи, че бидейки лице за контакт, е получавала обаждания, при които проверяващите са искали достъп в рамките на 15 минути, но доколкото сървърът не изисква персонал, за да работи, е поставен в помещение, където не е осигурен постоянно човешко присъствие. Свидетелят Димитров, от своя страна, е посочил, че е присъствал на проверката, извършена на 15.08.2018 г., при която е установено, че всички дейности съответстват на предвиденото. По делото са представени доказателства, че след подаването на жалбата против процесното решение на РУО е извършена нова мониторингова проверка на място, с формуляр за извършено посещение на място от 07.06.2019 г., при която е установено, че иновативният продукт е разработен и по време на посещението на място е направена демонстрация на доставения и инсталиран софтуер на сървъра, находящ се в офиса на бенефициера, като има и визуализационна табела. Констатирано е още, че бенефециерът е изпълнил дейност 1 и 4, а дейности 2 и 3 все още не са стартирали. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Приел е, че бенефициерът е изпълнил точно задълженията си по сключения АДПБФП, което е установено при две надлежно проведени проверки, при нито една от които не са отправени препоръки или забележки. Формулирано е заключение, че противно на изложеното в мотивната част на оспореното волеизявление, не е налице припознатото от административния орган противоречие между констатациите от трите внезапни проверки, от една страна, и двете, свързани с исканията за плащане, от друга. Съдът е мотивирал съображения, че непроведени поради неосигурен достъп посещения не биха могли да оборят фактите и обстоятелствата, установени в хода на останалите две проверки, извършени по предвидения ред и от съответните лица от системата на МИ. Аргументите относно получения по-висок брой точки при оценяването на предложенията поради избрания район за планиране са възприети като ирелевантни към спорния въпрос по делото, поради което не са обсъждани от решаващия състав на съда. По тези съображения първоинстанционният съд е отменил по жалба на "СКИЛЪР" ЕООД оспореното решение на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. Решението е правилно като краен резултат. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Преди всичко и за прецизност касационната инстанция намира за необходимо да посочи следното: На 01.07.2022 г. в Държавен вестник (ДВ), бр. 51 от същата дата, е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИДЗУСЕСИФ). Съгласно § 73 от същия, законът влиза в сила от деня на обнародването му в ДВ. С §1 ЗИДЗУСЕСИФ се изменя наименованието на закона на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Доколкото обаче съответствието на индивидуалните административни актове, какъвто е и процесното решение на РУО, с материалния закон се преценява към момента на издаването им (Арг.: чл. 142, ал. 1 АПК), приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 2 от 3.01.2018 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. По аргумент от чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Основанието е извършената нередност, която предвид съдържанието на легалната дефиниция на понятието, дадена в чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013 г., представлява всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. Това е своеобразна гаранция за законосъобразното упражняване правото на защита на бенефициера, в чиято тежест се определя корекцията. В случая органът е цитирал като основание състава на нередност, визиран в чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Нормата на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ установява състав на нередност, който се счита за осъществен при нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Според съдържанието на препращащата разпоредба на чл. 4, §8 Регламента, Комисията и държавите членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на член 33, член 36, параграф 1 и член 61 от Финансовия регламент. Предвид темпоралното действие на актовете на Съюза, визираният нормативен документ е Регламент 2018/1046. Според предписанието на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Съгласно §2 от същата разпоредба, в съответствие с принципа на добро финансово управление, използването на бюджетните кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за тази цел: а) целите на програмите и на дейностите се определят предварително; б) напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг посредством показатели за изпълнението; в) напредъкът по постигането на целите, както и проблемите във връзка с това, се съобщават на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с член 41, § 3, първа алинея, буква "з") и член 247, § 1, буква "д"). Според предписанието на чл. 33, §3 Регламент 2018/1046, когато е целесъобразно, се определят конкретни, измерими, постижими, относими и обвързани със срок (SMART) цели, посочени в параграфи 1 и 2, и подходящи, приемливи, достоверни, прости и устойчиви показатели. Цитираната нормативна регламентация показва, че финансовата подкрепа, осигурявана от Европейския съюз (ЕС/Съюза), и в по-специално тази, включваща средствата от ЕСИФ, е такава част от бюджета на Съюза, която представлявайки резултат от осъзната необходимост, е винаги предназначена за реализирането на конкретни цели. Израз на тази концепция е включването в описанието на съответната процедура по предоставяне на БФП на специфичните цели, които се очаква да се постигнат при реализирането й, както и задължението на всеки бенефициер да посочи своите виждания, в рамките на тези основни очертания, относно начина, по който именно неговото проектно предложение (ПП) ще допринесе за реализирането на предвидените на национално ниво приоритети. Така бенефициерът детайлизира през своята призма заложените от съответния УО цели, като предлага изпълнение на дейности, които според него ще доведат до постигането им. Чрез принципите на ефективност и ефикасност европейският законодател е създал механизъм за двуетапно проследяване начина на взаимодействие между предлаганите от бенефициера дейности, заложените цели и предоставените финансови средства, а чрез въвеждането на принципа на икономичност е предвидена проверка на начина, по който се предоставя помощта, с оглед нейната своевременност, подходящо количество, качество и най-добра цена. В случая, за да мотивира тезата си за неизпълнение на заложените цели и резултати, довело до нарушение на принципите, регламентирани в чл. 33, §1 Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, органът е изложил най-общо следните три групи твърдения: 1) бенефициерът, в противоречие с чл. 14.5. ОУ към АДПБФП, не е осигурил достъп на проверяващите лица до адреса, на който е посочено да се изпълнява дейността по одобрения проект; 2) поради неосигурения достъп до местоизпълнението на договора, не е установена наличността на инвестицията, функционирането й по предназначение, както и изпълнението на АДПБФП; 3) липсва увереност, че проектът се изпълнява в гр. Плевен, въпреки че именно избраният Северозападен район за планиране е довел до избора на бенефициера сред другите кандидати за финансиране, а с това е нарушена и разпоредбата на чл. 1.1. ОУ към АДПБФП, като обратен извод не следва от факта, че бенефициерът е закупил и инсталирал софтуера, т.к. дейността не се изчерпва с тези действия, а изисква и реализация на иновацията. И трите извода са базирани на трите внезапни проверки, извършени съответно на 27.06.2018 г., 12.07.2018 г. и 28.11.2018 г., и са послужили за формулиране на тезата за неспазване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, обоснована с общото заключение, че по проекта не са изпълнени заложените цели. Според настоящия състав на касационната инстанция, нито едно от трите групи твърдения, послужили като мотив за постановяването на атакувания административен акт, не може да обоснове вменените нарушения на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046. Принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. От своя страна, принципът на ефикасност предполага най-доброто съотношение между предоставения ресурс, предприетите действия и постигането на целите. Логиката сочи, че неговото спазване е преценяемо към момента на подаване на ПП, респ. сключване на АДПБФП. Именно на този етап се формулират целите, предлагат се конкретни дейности, насочени към постигането им, и се фиксира необходимия за това финансов ресурс. В този смисъл описаният принцип ще бъде спазен едва тогава, когато е предоставена подкрепа за дейности, които са годни да изпълнят поставените цели, и това съотношение е най-доброто измежду всички възможности, т.е. не са налице други дейности, които при същия или по-малък размер на финансиране, да водят до исканите резултати. Аналогично тълкуване е възприето и в съдебната практика на Върховния административен съд Вж.: Решение 7548/23.06.2021 г., постановено по адм. дело 4567/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 538/21.01.2022 г., постановено по адм. дело 8338/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10808/05.08.2020 г., постановено по адм. дело 12243/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 2108/10.02.2020 г., постановено по адм. дело 3215/2019 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 05.07.2021 г., постановено по адм. дело 416/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 10954/01.11.2021 г., постановено по адм. дело 6800/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 14.01.2021 г., постановено по адм. дело 9585/2020 г., VII о. на Върховния административен съд. А принципът на ефективност, на последно място, представлява последваща оценка в хода на мониторинговия период на степента, в която чрез предприетите дейности се постигат предвидените цели. Следователно, за да обоснове от фактическа страна извода си за нарушение на принципа на икономичност, заложен в чл. 33, §1, б. "а" Регламента, органът следва да извърши анализ на начина, по който е предоставена съответната БФП, като при извод за несвоевременно, в неподходящо количество и качество и на недобра цена такава, би могъл да обоснове нарушение на посочената разпоредба. За да мотивира тезата си за нарушение на принципа за ефикасност, имплементиран в чл. 33, §1, б. "б" Регламент 2018/1046, следва да направи анализ на следните три категории обстоятелства: заложените с ПП цели, предлаганите действия и предоставения ресурс, като развие съображения, че съотношението между тях не е най-доброто, а за да аргументира тезата си за нарушение на принципа на ефикасност, заложен в чл. 33, §1, б. "в" Регламента да се ангажира с преценка относно степента на изпълнението на целите, посредством предприетите действия. В случая целите, преследвани чрез изпълнението по процесния договор, са обща и специфични. Общата цел се състои в повишаване на иновационната дейност на предприятията в областите на интелигентната специализация чрез разработване на услуга в приоритетните направления на тематичните области на ИСИС , като избраната област е "нови технологии в креативните и рекреативните индустрии", а направленията "културни и творчески индустрии, културно наследство, дизайн, фестивали, музика, сценични и визуални изкуства, издателска дейност, радио компютърни и мобилни приложения и игри с образователен, маркетинг и/или развлекателен характер. Поставени са и следните специфични цели: създаване на универсална бийтбокс транскрипция - BTL, която да предостави иновативен метод за обучение на потребителите, чрез който могат да усвоят бийтбокс изкуството на практика; създаване на платформа с лесен и разбираем потребителски интерфейс, което ще позволи използването й от широк кръг потребители; BTL ще бъде платформа, която ще има строга и специфична насоченост към обучение; въвеждане и налагане на транскрипция за входиране на данни в платформата; създаване на BTL платформа с отворена свързаност на метода за транскрипция, което ще осигури по-голямо проникване на пазара; като главната идея е създаването на по-точна логистика, касаеща предлаганите услуги, а иновативността на метода ще доведе до оптимизирането на разходите за постигането на целите на проекта. Предприетите действия са посочени в ПП и са следните: 1) Извършване на тествания, изпитвания и разработване на иновативната Платформа за бийтбокс обучене и музикална бийтбокс транскрипция BTL ще се осъществи от екипа по проекта с помощта на предвидения за закупуване софтуер Платформа за онлайн обучение с алгоритмично възпроизвеждане на звуци от транскрипционен език и интегрирането им във видео материали като субтитри, създаване на прототип; 2) Изработване на икономическа и финансова оценка на разработвания иновативен продукт; 3) Изработване на пазарен анализ и маркетингов план за пазарна реализация на иновативния продукт и 4) Визуализация на проекта. Предоставеният ресурс е на стойност 391 050,00 лева. Съдържащите се в атакувания административен акт фактически твърдения не предлагат дължимия анализ с оглед избраното правно основание. Не е проследено нито съотношението между горепосочените три категории, за да бъде обоснован извод за нарушение на принципа за ефикасност по смисъла на чл. 33, §1, б. "б" Регламент 2018/1046, нито е разгледана степента, в която са постигнати целите, с оглед спазването на принципа на ефективност, заложен в чл. 33, §1, б. "в" Регламента, още по-малко е изследван начинът, по който е предоставена процесната БФП, в контекста на принципа за икономичност, съдържащ се в чл. 33, §1, б. "а" Регламента. Административният орган не твърди, че предвидените по проекта дейности не са принципно годни да постигнат целите, посочени в ПП на бенефициера. Нещо повече той дори не е описал съдържанието им в акта си, нито е ангажирал становище по отношение начина, по който евентуалното изпълнение на проекта би допринесло за постигане на резултати като повишаване на иновационната дейност на предприятията в областите на интелигентната специализация (основна цел по ПП), създаване на по-точна логистика, касаеща предлаганите услуги, и оптимизиране на разходите за постигането на целите на проекта (специфични цели). Наред с това, видно от обстоятелствената част на атакувания административен акт, РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. не е обсъдил всички дейности, които се включват в проекта на бенефициера. Според ПП те са четири на брой и съвсем не се изчерпват с доставката и реализацията на платформата за бийтбокс обучение, в какъвто смисъл са мотивите на органа. Доколкото напълно логично е преследваните резултати да са проекция на предвидените дейности в тяхната цялост, липсата на корелация между една от тях с целите по проекта, какъвто анализ дори не е предложен от РУО, не би могла да обоснове извод за нарушение на принципите, визирани в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046. Изложеното налага извод, че твърдението за неизпълнение на АДПБФП, макар и неточно, т.к. предмет на анализ от РУО е била само една от съвкупността от четири на брой дейности, не обосновава от фактическа страна целения правен резултат. Неизпълнението на дейност/ите по сключения договор е само елемент от дължимия анализ и доколкото органът не е коментирал и останалите обстоятелства от значение за формулиране на крайното му заключение, изводът му се явява необоснован. В тази връзка съответствието на изложения факт на неизпълнение на договора с обективната истина се явява ирелевантен за крайния резултат по делото, поради което такива са и изготвените по делото СТЕ и СИЕ, а и цитираният в касационната жалба договор за наем, чиято доказателствена стойност касационната инстанция не следва да коментира. Неотносими в този смисъл са и всички останали доводи на касатора, свързани с неправилната оценка на доказателствената съвкупност, ангажирана с оглед установяването на този факт, в това число и протоколите от внезапните проверки. В контекста на твърдението за нарушение на предвиденото в чл. 14.5. ОУ към АДПБФП задължение на бенефициера да осигури достъп на РУО, респ. помощните му органи, да проследят изпълнението на сключения АДПФБП, следва да се посочи, че безспорно такова задължение има. Неизпълнението му обаче не обосновава извод за неизпълнение на дейностите по проекта. Както първостепенният съд правилно е съобразил, подобно бездействие не е равнозначно на установяване факта на неизвършване на предвидените дейности, а единствено представлява пречка за формулирането на извод в тази насока, чиято правна последица е уредена в чл. 11.3. ОУ към АДПБФП и се състои във възможността УО да прекрати едностранно сключения договор. Вменените нарушения на чл. 31, §1 Регламент 2018/1046 предполагат съвсем различна мотивировка. Последният мотив на РУО относно местоизпълнението на дейността също не съставлява годен да мотивира избраното правно основание аргумент. Първо, твърдението отново не е съотнесено към преследваните с проекта цели и не съдържа анализ на начина, по който е предоставена процесната финансова подкрепа. Неизпълнение на заложено в АДПБФП задължение само по себе си не представлява нарушение на принципите по чл. 4, §8 Регламент 1303/2013 г. освен, ако не води до изкривяване в баланса между трите категории обстоятелства, релевантни за преценката за спазване на принципите, визирани в чл. 33, §1, б. "б" и б. "в" Регламент 2018/1046, респ. до несъответно на принципа за икономичност, предвиден в чл. 33, §1, б. "а" Регламента положение, което предполага по-нататъшен анализ, какъвто безспорно липсва в случая. Второ, бенефициерът действително е длъжен да не премества производствената си дейност извън програмния район, в какъвто смисъл са твърденията на административния орган. В противен случай действията му биха могли да се подведат под основанието за определяне на финансова корекция, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ. Същото обаче не само не е посочено в атакуваното решение на РУО, което прави и анализът на констатираното с оглед хипотезата му безпредметен, но и е преценяемо на съвсем друг етап, а именно - след изпълнението на проекта, който по предоставените данни от извършени проверки и отчети, към момента на постановяването на административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол, все още не е настъпил. Направеният прецизен прочит на атакувания индивидуален административен акт показва, че изложените в него фактически твърдения не обосновават крайния извод на органа за нарушение на принципите, заложени в чл. 33, §1 Регламент 2018/1046. Органът не е извършил дължимото мотивиране с оглед избраното правно основание, и по-специално не е посочил кое обстоятелство налага извод, че ресурсите не са предоставени в съответствие с принципите за икономичност, ефикасност и ефективност. В контекста на принципа на ефикасност не е обосновано как съотношението между използваните ресурси и предприетите действия не е най-доброто за постигане на целта, а при обосновка на нарушението на принципа на ефективност не е предложен анализ на степента на постигането на заложените с проекта цели. Мотивирането на извода за нарушение на принципа за икономичност не е придружено от анализ на начина на предоставяне на процесната БФП, с оглед нейната своевременност, цена, количество и качество. Подобни пороци в мотивирането на акта за определяне на финансова корекция представляват достатъчно основание за неговата отмяна. В този смисъл е и формиралата се по аналогични правни спорове съдебна практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав на съда споделя. (Виж например: Решение 1174 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 7893/2020 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 9037 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 5571/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 13253 от 23.12.2021 г., постановено по адм. дело 8282/2021 г., VІІ о. на Върховния административен съд, Решение 14854/03.12.2018 г., постановено по адм. дело 8340/2018 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 28.08.2020 г., постановено по адм. дело 2248/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 2258/18.02.2021 г., постановено по адм. дело 10857/2020 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 8900/29.07.2021 г., постановено по адм. дело 5100/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение 5181/31.05.2022 г., постановено по адм. дело 9454/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, както и Решение 5978/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 12023/2021 г., VII о. на Върховния административен съд.и др.). Логиката следва от липсата на възможност съдът да допълва мотивите на органа, т.к. това би представлявало недопустима намеса в неговата дискреционна власт да постанови съответното властническо разпореждане. Съдебният контрол включва единствено преценка досежно правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации. След като последните не мотивират упражненото властническо правомощие, последното се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на съдебна отмяна. Изложеното налага споделяне на извода на съда за липса на нарушение на чл. 33, §1 Регламент 2018/1046, вр. чл. 4, §8 Регламент 1303/2013, което да представлява основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ и да бъде квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 Наредбата за посочване на нередности. Този извод прави безпредметен и анализа относно останалите елементи от състава на нередността. Не е дължимо и обсъждане на определения размер на наложената финансова корекция. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че обжалваното съдебно решение, като съответно на приложимия материален закон, следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал правните си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на всички доказателства, при правилно установена фактическа обстановка и приложение на законовите разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано в тази част. Неоснователно е и оплакването на касатора за неправилност на решението, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. Противно на изложените в касационната жалба доводи и видно от съдържанието на обжалваното съдебно решение, съдът е изяснил относимите по делото факти и обстоятелства. Поради липсата на други изложени във връзка с твърдението за наличие на порок по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК доводи и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Независимо от изхода на спора, разноски не следва да се присъждат. Макар искания за това да са направили и двете страни по делото, претенцията на касационния жалбоподател е неоснователна, а на ответника недоказана. Последният се представлява от двама адвокати. Единият от тях не претендира разноски, макар да представя доказателства единствено за договорено адвокатско възнаграждение (л. 41 от делото). Вторият претендира присъждане на деловодни разноски, представяйки 2 броя вноски бележки (л. 33 - 34), видно от които сумите от 1000 и 1750 лева (или 2750 обще) са внесени по сметка на Адвокатско дружество АБАДЖ с посочено основание за плащане "проц. представителство на "Скилър" ЕООД АХД 7366 2022". По делото няма данни упълномощеният адвокат Киров да членува в това адвокатско дружество или на последното да е възлагана процесуалната защита на ответника. Не е доказано по надлежния ред и договарянето на претендираното адвокатско възнаграждение - с договор за правна защита и съдействие, в който да е отбелязан размерът на дължимото плащане по конкретното дело, както и начинът на престирането му - в брой или по банков път. С представянето на доказателства за заплащане на възнаграждението не отпада задължението на страната да представи и цитирания договор, в който то е уговорено, за да може успешно да противопостави произтичащото от него облигаторно вземане на насрещната страна по делото. Горното е необходимо и за да прецени съдът дали е налице пълно тъждество между договореното и реално заплатеното възнаграждение. Още повече, че в конкретния случай във вносната бележка е цитиран получател, за който липсват данни да е предоставял услуга (респ. обем на дължими процесуални действия) във връзка с плащането. След като страната не е установила уговорени и действително извършени разходи за адвокатско възнаграждение, предпоставките на чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не са налице и разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение