Решение № 6904 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 151/2009 г.

Решение № 6904 от 26.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 151/2009 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - Разград срещу Решение № 80 от 14.11.2008 г. по адм. дело № 141/2008 г. на Административен съд - Разград. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът МБАЛ "Свети Иван Рилски - Разград" АД, гр. Разград, представляван в съдебно заседание от адвокат Иво Керчев, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд-шесто отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С Решение № 80 от 14.11.2008 г. по адм. д. № 141/2008 г. Разградският административен съд е отменил Заповед № РД-09-544 от 02.09.2008 г. на директора на РЗОК - Разград, с която на "МБАЛ Св. Иван Рилски - Разград" АД, представлявано от д-р Ангелина Миткова - изпълнителен директор, е наложена санкция-финансова неустойка в общ размер на 540 лева за 3 броя нарушения на договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ по клинични пътеки № № 8, 26 и 104. Съдът е приел, че при издаване на индивидуалния административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението, предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция, е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила - чл. 171, ал. 2, изр. 2, във връзка с чл. 7, ал. 3 и чл. 9, ал. 3 от АПК, както и на чл. 195, ал. 1 от ГПК, приложим в административното съдопроизводство по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Посоченото нарушение е довело до необоснованост на решаващия правен извод и възприемането му в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Санкциите по т. I и т. II на Заповед № РД-09-544 от 02.09.2008 г. на директора на РЗОК - Разград са били наложени за три броя нарушения на договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ на задължително здравноосигурени лица с истории на заболяванията (ИЗ) № 4319 по КП № 26, ИЗ № 3649 по КП № 8 и ИЗ № 3748 по КП № 104. За да отмени заповедта на административния орган първоинстанционният съд е приел, че "не е налице материалноправна предпоставка за налагане на санкцията по пункт I за допуснато медицинско нарушение по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б", "бб" от НРД-2006", а по отношение на санкцията по пункт II е посочил, че е наложена при липса на мотиви, от които "да е ясно защо оправомощения орган приема за неоснователни възраженията и обясненията на лечебното заведение за наличие на спешен случай с животозастрашаващо състояние на пациент с ИЗ № 3649 от КП № 8 и че като са били извършени всички диагностични процедури по установяване на придружаващото чернодробно заболяване при пациентката по КП № 104 и било проведено лечение на това заболяване, само липсата на консултация със специалист - гастроентеролог е причина за сериозно влошаване на здравословното й състояние и последващ прием за лечение по друга КП". Настоящият тричленен състава на ВАС не споделя тезата на първоинстанционния съд за липсата на мотиви към точка II на заповед № РД-09-544 от 02.09.2008 г. на директора на РЗОК - Разград. Видно от съдържанието й такива са налице. И по двете извършени проверки на изследваните клинични пътеки е установена причината за наложената санкция, състояща се в нелекуване на придружаващите заболявания - за единия случай е захарен диабет, придружаващ основното заболяване диабетна полиневропатия, а за другия - придружаващото чернодробно заболяване на основното - декомпенсиран захарен диабет. Доколкото между страните съществува медицински спор, по който Арбитражната комисия не е взела решение поради равен брой противоположни гласове, налице е фактически въпрос и той следва да се изяснява за всеки конкретен случай с допустимите от закона доказателства. Компетентността в тези случаи е на вещи лица с медицинско образование, които следва да отговорят на поставени от съда въпроси след проверка на медицинската документация. Наистина се касае до изясняване на въпрос, за което са необходими специални знания от областта на медицинската наука, каквито съдът няма. От компетентността на експерти от съответната област са отговорите на въпросите дали е била необходима консултация с лекар - гастроентеролог и с ендокринолог, касаещи констатираните нарушения в мотивите на обжалваната заповед пред първоинстанционния съд. В случая съдът не може да провери правилността на наложените финансови неустойки, без помощта на вещо лице, каквото е бил длъжен да назначи служебно на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК и чл. 195, ал. 1 от ГПК. Следва обжалваното решение да бъде отменено от касационната инстанция и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Разградския административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение