Решение № 7387 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2010 г.

Решение № 7387 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП срещу решението от 5.11.2009 г. по адм. д. № 994/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, Х състав, с което по жалба на "Лукойл Инвест Австрия" АГ, Република Австрия е отменено становище за липса на основания за прилагане на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане № РД-10-97/28.04.2009 г. на директор ДОУИ гр. Бургас и преписката е върната на органа-ТД на НАП Бургас за произнасяне по искането на дружеството за прилагане на СИДДО между България и Австрия, съобразно дадените с решението указания. В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на решението и се моли отмяната му. Касаторът счита, че в случая следва да се прилага чл. 9 от СИДДО с Австрия, съобразено с концепцията "действителен притежател" на дохода, защото е от съществено значение обстоятелството дали дружеството е действителен притежател на дохода от лихви или е само фактически получател на дохода от лихви. В случая дружеството не е действителен получател по иначе безспорния факт за фактическото изплащане на лихви на австрийското дружество. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Лукойл Инвест Австрия" АГ в съдебно заседание и в писмена защита оспорва жалбата като неоснователна. Счита за правилен извода на АС Бургас, че органът по приходите с обжалваното становище неправилно е приел липса на основания за прилагане на СИДДО между България и Австрия по отношение доходите на дружеството от лихви, начислявани му от българското дружество "Лукойл Енергия и Газ България" ЕООД по договора от 21 юли 2008 г. По подробни съображения в писмената защита моли да се остави в сила решението. Позовава се на аналогична съдебна практика по въпроса чрез прилагане на съдебни решения. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна, по съображения изложени в хода по същество. Основното му съображение е, че жалбоподателят не е "действителен притежател" на дохода - такъв в случая са кредиторите на австрийското дружество и затова е неприложима нормата на чл. 136, т. 2 ДОПК. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е неоснователна. С обжалваното решение АС Бургас, изхождайки от нормата на чл. 135, ал. 2 ДОПК, досежно спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане и чл. 136 ДОПК е определил спора между страните, като такъв, свеждащ се до т. 2 на чл. 136 ДОПК - дали жалбоподателят е действителен притежател на доходи от източник в Република България, защото органът по приходите е приел, че икономически собственик на доходи от лихви не е "Лукойл Инвест България" АГ, а такива са кредиторите на австрийското дружество. Изхождайки от нормата на чл. 137 и чл. 138, ал. 1 ДОПК и приетите и описани доказателства, съдът е приел, че заявителят чрез искането си от 01.12.2008 г. е изпълнил задълженията си по тези норми-декларирал е, че е притежател на доходите от лихви. От безспорния по делото факт, че с цитиран договор от 21.07.2008 г. жалбоподателят /чуждестранно лице/ е предоставил кредит на българското дружество "Луково Енергия и Газ България" ЕООД срещу уговорена между страните лихва, която е заплатена от българското дружество на чуждестранното лице, АС Бургас е приел наличие формалните основания за прилагане предпоставките на чл. 9 СИДДО. Съгласно чл. 9, ал. 1 СИДДО - от Спогодбата между Р България и Р Австрия за избягване на двойното данъчно облагане с данъци от доходите и имуществата - лихви, които произхождат от едната договаряща държава и се заплащат на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат само в другата държава. А с разглеждане на тази норма през призмата на Модела на СИДДО на ОИРС, АС Бургас е посочил, че органът по приходите по тълкувателен ред е въвел допълнителни условия за прилагане на спогодбата, което е недопустимо. По пътя на тълкуването не може да се въвеждат специални изключения от данъчното правило, въведено с чл. 9 СИДДО, е посочил съдът. Постановеното решение е напълно законосъобразно. АС - Бургас в съответствие с обсъдените относими спора факти по делото правилно е приел, че са налице основанията на чл. 136 за целите на чл. 135, ал. 2 ДОПК за прилагане на данъчни облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влязлата в сила Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ с Република Австрия. Спорното изискване на т. 2 от чл. 136 ДОПК чуждестранното лице да е "притежател на дохода" от източник в Република България в случая е удостоверено чрез неоспоримия факт - Договор от 21.07.2008 г. и първо изменение на този договор от 26.09.2008 г. между чуждестранното лице-жалбоподател и българското дружество - "Лукойл Енергия и Газ България" ЕООД - в заверен превод на български език - от стр. 149 по делото. Според този договор чуждестранното австрийско дружество - кредитор е предоставил кредит на българското дружество /кредитополучател/ срещу уговорената между страните лихва и лихвени периоди, която безспорно е заплатена от местното българско лице на чуждестранното, поискало прилагане на СИДДО с Република Австрия. При това правилно съдът е приел за установено, че жалбоподателят е "действителен притежател" на дохода от лихви от източник в Р България, противно на приетото от органа по приходите, че чрез дадени писмени обяснения и финансови отчети можело да се направи извод, че в действителност заемът към българското дружество е финансиран чрез дълг от свързани лица, респ. че можело да се твърди, че това дружество не поемало рисковете от кредитната си дейност, защото неговата дейност била да администрира финансовите потоци във групата на Лукойл. От което пък органът по приходите е направил и извод, че икономически собственик на доходите от лихви, които австрийското дружество ще получава от българското дружество са кредиторите на австрийското дружество. Това становище на органа по приходите не намира опора нито в доказателствата, нито пък законова опора, защото чл. 9 от СИДДО с Австрия от една страна не съдържа изрично условието лицето, което претендира прилагането на спогодбата да е действителен притежател на дохода от лихви, което впрочем изрично е записано и в самото Решение № РД. 10-97/28.04.2009 г. на директор ДОУИ, но през призмата на Модела на СИДДО на ОИРС, органът по приходите по тълкувателен ред е възвел допълнителни условия за прилагането на спогодбата. От друга страна пък в случая, чрез доказателствата. Цитираният договор между страните е установено, че жалбоподателят е действителен притежател на дохода от лихви. Освен това по делото няма данни и не се поддържа, че жалбоподателят е получил суми за сметка на друго/други лица, за да се приеме, че не е реален притежател на дохода. Административен съд - Бургас, като не е възприел като недопустимо въведеното от органа по приходите тълкуване на нормата на чл. 9 СИДДО и е приел, че в случая са налице предпоставките за прилагане на СИДДО с Австрия за дохода от лихви е постановил законосъобразно съдебно решение. В резултат на това правилно е отменил становището за липса на основания за прилагане на спогодбата с Австрия и съответно върнал преписката на ТД на НАП гр. Бургас за произнасяне по искането на чуждестранното дружество за прилагане на СИДДО между Р България и Р Австрия, съобразно дадените от съда в решението му указания по тълкуването и прилагане на закона. Решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължи присъждане на разноски, а ответникът по делото не е претендирал присъждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,