Решение № 8024 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2018 г.

Решение № 8024 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Л. Дишков с адрес в [населено място], област Пазарджик чрез процесуален представител адвокат М. Иванова срещу решение № 3885 от 8.06.2018 г. на Административен съд София град по адм. дело № 13344/2017 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1040-21-476/10.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ София град. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуален представител в писмен вид взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. С него се отхвърля жалбата му срещу пет разпореждания от 27.03.2015 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на основание чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО е отказано изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, поради заболяване по болничен лист № А20140468236, № А20126253975, № А20126253998, № А20140854023 и № Е20140249318 за периода от 27.08.2014 г. до 1.02.2015 г., тъй като към момента на настъпване на временната неработоспособност не е осигурен за съответния риск общо заболяване. В мотивите на решението е прието, че разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО дава право на осигурените лица за общо заболяване и майчинство да получат обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Съобразена е разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО, чл. 10 и чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 КСО. При прекъснато осигуряване, считано от 15.08.2014 г. на която дата изтича срокът на неплатения отпуск в размер на един месец, при издаване на болничния лист на 27.09.2014. лицето не е осигурено, поради което няма право на обезщетение по чл. 40 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е установил, че жалбоподателят работи в "Геострой" АД по валидно сключен трудов договор в периода 21.11.2011 г. - 18.10.2015 г. включително на длъжност машинист еднокофов багер - втора категория труд. По време на действие на трудовото правоотношение лицето е било осигурявано за всички осигурителни случаи. В периода 16.08. -26.08.2014 г. включително е налице прекъсване на осигуряването, поради ползване на неплатен отпуск от лицето надхвърлящ 30 дни. При тези факти е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 КСО според която за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на неплатен отпуск до 30 през една календарна година. Съобразена е като приложима и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО, че осигуряването възниква в деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Съгласно чл. 10, ал. 2 КСО осигуряването се прекъсва за периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността, по чл. 4 или 4а, ал. 1 не е прекратена. При съобразяване също и на разпоредбите на § 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 40, ал. 1 от КСО и Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО /отм. но действаща до 28.07.2015 г./ съдът е разрешил спорния въпрос за качеството на осигурено лице на жалбоподателя като е приел, че към момента на издаване на първия болничен лист, считано от 27.08.2014 г., той не е бил осигурено лице и няма право на обезщетение, тъй като е издаден 7 дни след прекъсване на осигуряването. При изложеното от фактическа и правна страна съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Безспорно е по делото от фактическа страна, че след 16.08.2014 г. жалбоподателят е бил с прекъснато осигуряване, поради изтичане на 30 дневния неплатен отпуск, независимо, че трудовото правоотношение не е било прекратено. До 27.09.2014 г. не се твърди и не се установява да е упражнявана трудова дейност от жалбоподателя, поради което при настъпване на временната неработоспособност съгласно болничен лист, считано от 28.08.2014 г. лицето не е било осигурено. Дори съгласно доказателствата, изходящи от осигурителя да се твърди, че е възобновено осигуряването след издаване на болничните листове, то няма данни и не се твърди, че жалбоподателя е упражнил трудова дейност в период от 28.08.2014 до 1.02.2015 г. за да бъде възобновено осигуряването. При така установената фактическа обстановка съдът е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна, че има прекъсване на осигуряването преди издаване на болничните листове, поради което не е налице материална предпоставка за възникване на правото на обезщетение за временна неработоспособност. Неоснователни са касационните доводи, че е следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 42, ал. 2 /отм. но действала в периода 1.01.2013 г. ДВ бр. 99/2012 г. 31.12.2018 г. ДВ бр. 99/2017 г. / Според нея когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяването на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността но за не повече от 30 календарни дни. Видно от цитираната разпоредба материална предпоставка е прекратяване на трудовия договор, или прекратяване на осигуряването. В случая има не прекратяване на осигуряването, а прекъсване на осигуряването, което е различно правно състояние извън хипотезата на чл. 42, ал. 2 КСО /отм./ и тя не може да намери приложение в случая. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането за присъждане на разноски в полза на ответника за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение