Решение № 6698 от 6.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Община Казанлък срещу решение 465/14.12.2021 г., постановено по адм. дело 441/2021 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът ЕТ "Г. Бюйлеков - П и В" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение АС - Стара Загора е осъдил Община Казанлък да заплати на ответника по касационната жалба ЕТ "Г. Бюйлеков - П и В" сумата от 20 000 лева, представляващи частичен иск от сумата 183 855.00 лв., явяващи се обезщетение за претърпени от едноличния търговец имуществени вреди /пропуснати ползи/, вследствие на отменен индивидуален административен акт обективиран в писмо изх.94-00-25#3 от 17.05.2017 год. на Кмета на Община Казанлък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. За да постанови обжалваното решение съдът е анализирал представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. При проверката по чл. 168 АПК е обсъдил възраженията на страните, относимата и приложима правна уредба. Във фактическия състав за отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, са включени следните елементи: незаконосъобразен акт издаден при или по повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на държавата, който да е отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения и незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. ЗДОВО. Правилно и обосновано съдът е приел, че са налице законовите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като е взел предвид указанията, дадени в отменителното решение на ВАС, заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена при новото разглеждане на делото, съдът е мотивирал несъмнен извод, че ищецът е трябвало и е щял да получава съответните финансови постъпления от ДФЗ, а не получаването им, което не е резултат на бездействието на ищеца, пряко произтича от незаконосъобразния административен акт, издаден от Кмета на Община Казанлък, който като отменен като незаконосъобразен от съда, има за своя пряка последица настъпване на имуществени вреди за земеделския стопанин, под формата на пропуснати ползи, а именно не изплащане на субсидии за кампании 2018 г. - 2019 г. по мерките и схемите, по които той е кандидатствал и по които е поел ангажимент. Решението на Административен съд Стара Загора е постановено в съответствие с дадените задължителни указания в отменителното решение на Върховния Административен съд по административно дело 1143 по описа за 2021 година на Върховен Административен съд. Административният съд е спазил дадените указания относно основателността на исковата претенция за присъждане на обезщетение по чл. 1 ал.1 ЗОДОВ за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучени средства за подпомагане за стопанските 2018 и 2019 година, съответно в размер на 36901.77 лв. И 36792 лв. за Схемите и мерките. При определяне размера на уважената част на исковата претенция съдът се е съобразил със заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, за това че съдът неправилно приема, че ищецът е понесъл вреди в размер на част от исковата претенция под формата на пропуснати ползи. Касационният жалбоподател се позовава на установените в правната доктрина и съдебната практика критерии за определяне на пропуснатите ползи като форма на понесена вреда, приемайки, че пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Изводите за такава следва да се основават на доказана възможност за сигурно увеличение на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението. Касационният жалбоподател се е позовал на мотивите в ТР 3 от 12. 12. 2012 година на Върховния касационен съд по тълкувателно дело 3 от 2012 година. Въз основа на така изложените мотиви в тълкувателното дело касационният жалбоподател е направил извод че обжалваното решение на Административен съд Стара Загора, както и в отменителното решение на Върховния Административен съд по административно дело 1143 от 2021 година на Върховен Административен съд се правят само логически допускания, които не почиват на доказателствата по делото. Настоящата съдебна инстанция намира че касационната жалба в тази част се явява неоснователна по причина, че при разглеждането на правния спор по административно дело 441 по описа за 2021 година на АС- Стара Загора се е съобразил изцяло решението на Върховния Административен съд 8648 от 15 юли 2021 година по адм.д.а 1143 по описа за 2021година на Върховен административен съд. За административния съд дадените указания в отменителното решение на на Върховен Административен съд са задължителни, поради което същите са били изпълнени. Доколкото задължителните указания дадени в отменителното решение имат задължителен характер, изискването за тяхното спазване представлява законово изискване за допустимост на съдебното решение при новото разглеждане на делото. Игнорирането на дадените задължителни указания би довело до постановяване на съдебен акт извън очертания предмет на спора относно приложимия материален закон. Ето защо, като е спазил указанията на Върховния административен съд, АС - Стара Загора не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е постновил правилно и обосновано съдебно решение. Като е взел предвид указанията, дадени в отменителното решение, съобразил се със заключението на съдебно-техническата експертиза, назначена при новото разглеждане на делото, съдът е постановил съдебен акт изцяло в съответствие с приложимия материален закон, а правните му изводи съответстват на установените по делото факти. По изложените съображения решението на Административен съд Стара Загора като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд