Решение № 3523 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2015 г.

Решение № 3523 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3459/2015 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенцията за социално подпомагане (АСП) против решение № 7780/15.12.2014 г., постановено по адм. д. 9098/2014 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи, според които неправилно първата инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), включително и по отношение на присъждането на лихви. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Мима Стефанова Орачева оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 7780/15.12.2014 г., постановено по адм. д. 9098/2014 г. по описа на АССГ е осъдена АСП да заплати на Мима Стефанова Орачева сумата 5940.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за периода 29.12.2010 г- - 29.06.2011 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 18.09.2014 г. до окончателното й изплащане, както и са присъдени разноски в размер на 627 лв. При постановяване на съдебното решение административният съд е съобразил следните обстоятелства: отмяната с влязло в сила съдебно решение на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с Мима Орачева, липсата на отразяване в служебната и трудовата й книжка за полагане на труд след прекратяване на служебното й правоотношение и размера на основната й заплата. Така постановеното съдебно решение е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без да са допуснати процесуални нарушения. Правилно първоинстанционният съд приема, че ищцата Мима Орачева има право на обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Заповед № ЧР-2-91/16.12.2010 г. на изпълнителния директор на АСП, с която служебното й правоотношение е прекратено, е отменена от с влязло в сила на 21.05.2014 г. съдебно решение. С отмяната на заповедта за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение по реда на цитирания текст за периода, през който не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато част от обезщетението вече е изплатено, служителят има право на разликата до пълния размер, съобразно изискванията на закона. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл съдът приема, че обезщетението, претендирано от ищцата следва да се изчисли на база на определеното й възнаграждение към момента на възстановяването й на работа след признаване на уволнението й за незаконно, размерът да съответства на определения в закона към този момент, а именно шесткратния размер. Неоснователно е възражението в касационната жалба относно изводите на АССГ, че ищцата е останала без работа, които според АСП е са подкрепени с доказателства. При правилно разпределение на доказателствената тежест в исковия процес първоинстанционният съд обосновано е приел от фактическа страна за доказано, че Мима Орачева е останала без работа след прекратяване на служебното й правоотношение за периода от шест месеца, за който й е определено обезщетение. В открито съдебно заседание на 9.12.2015 г. съдът е извършил констатация по оригиналните трудова и служебна книжка на Мима Орачева и е констатирал, че последните отбелязвания в тях са съответно на 1.10.2009 г. и на 28.12.2010 г. Полагането на труд по трудово или служебно правоотношение след 28.12.2010 г. като положителен факт в полза на ответната страна в първата инстанция касатор в настоящото производство е останал недоказан поради липса на ангажирани каквито и да е било доказателства в тази насока. В тежест на АСП е установяване на този факт, който би намалил размера на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., а не в тежест на служителя, който претендира обезщетение в пълен размер и твърди, че не е работил. В случая дори Мима Орачева е ангажирала единствените възможни доказателствени средства за установяване на този отрицателен факт и те не са оспорени в откритото съдебно заседание на 9.12.2015 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно касационното оплакване за необоснованост на съдебното решение и допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест в процеса. Фактическите изводи на АССГ относно оставането без работа на служителя са обосновани, съобразно събраните по делото доказателства. В частта, в която е определена лихва за забава върху горната сума, съдебният акт също е законосъобразен. Задължението е парично, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) правилно съдебния състав приема, че при неизпълнение длъжникът дължи лихва в законния размер, считано от деня на забавата, която настъпва от поканата (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В случая ответникът е поканен да изплати обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл на 18.09.2014 г. (подаване на исковата молба). От тази дата същият е в забава и дължи обезщетение на това основание в размер на законната лихва върху главницата. Изрично изчисляване на тази сума не е необходимо, защото тя се определя само в размера на законната лихва след завеждане на исковата молба. Възражението, че разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД не може да намери приложение е неоснователно. Задължението за заплащане на обезщетение, независимо от основанието, е парично, поради което при забава длъжникът дължи изплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Това е общият текст, който урежда отговорността при неизпълнение на парично задължение, която възниква независимо от основанието за изплащане на главницата. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно и на са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция Мима Орачева е направила разноски в размер на 480 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане АСП й дължи. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,