Решение № 657 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2017 г.

Решение № 657 от 17.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1506/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. П. от гр. В., чрез пълномощника й адв. Е. П. - Костова, против решение № 724 от 21.12.2016 г., постановено по адм. д. № 795/2016 г. на Административен съд - П.. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на В. И. П. против решение № 1012-12-113#1 от 13.09.2016 г. на ИД директор на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-12-00163821 от 04.08.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи първоинстанционната жалба. Претендира и присъждане на разноски. Ответникът по касация - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П., не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - П. е отхвърлена жалбата на В. И. П. против решение № 1012-12-113#1/13.09.2016 г. на ИД директор на ТП на НОИ - П., с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-12-00163821 от 04.08.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено В. И. П. да възстанови сумата от 1491.72 лв., от които 1445.00 лв. - главница и 46.72 лв. - дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Дължимата сума представлява неоснователно платено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 25.01.2016 г. до 31.05.2016 г., ведно с дължимата лихва. В мотивите на разпореждането е посочено, че в случая в заявлението - декларация от 25.01.2016 г., в раздел I, т. 12 В. П. е отбелязала, че правоотношението на майката на детето до 2-годишна възраст не е прекратено. Административният орган е констатирал, че Д. Д. П. - майката на детето, не е осигурено лице към датата на раждане - 27.01.2015 г. (допусната грешка - 20.01.2015 г.) на детето В. Р. П., както и към датата на прехвърляне на ползването на отпуск за отглеждане на малко дете - 25.01.2016 г., поради което заявлението в т. 12 е попълнено невярно. С оглед горното длъжностното лице при ТП на НОИ - П. е приело, че в нарушение на чл. 53, ал. 2 от КСО във вр. с чл. 46, ал. 3 от НРВПО, на В. П. неоснователно са изплатени 1445.00 лева, представляващи парично обезщетение за отглеждане на малко дете. При последвалото административно оспорване директорът на ТП на НОИ - П. е потвърдил посоченото разпореждане по същите съображения - след като към момента на прехвърляне на правото на платен отпуск за отглеждане на малко дете - 25.01.2016 г., майката на В. П. не е отговаряла на изискването да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, то и жалбоподателката, като лице на което е прехвърлено правото на отпуск по чл. 164 от КТ и съответно на парично обезщетение, няма самостоятелни права, а същите са производни от правата на майката. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че с обжалвания акт законосъобразно е разпоредено връщане на неоснователно получените суми за обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 25.01.2016 г. до 31.05.2016 г. в размер на 1445.00 лева главница и 46.72 лв. лихви. Жалбоподателката е получила сумите в качеството на лице по чл. 164, ал. 3 от КТ, на което е прехвърлено правото на отпуск за отглеждане на детето и съответно - правото на обезщетение, и поради това че към датата 25.01.2015 г. майката на детето не е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство, то не е следвало да възникне правото на отпуск за отглеждане на детето и съответно за получаване на обезщетение по чл. 53, ал. 2 от КСО и за касационната жалбоподателка. Съдът е приел за неоснователно възражението на П., че същата е получила сумите добросъвестно и затова не дължи връщане им съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО. В тази връзка е посочил, че в случая не е налице незнание на съществени фактически обстоятелства, а незнанието на писаното право не обуславя добросъвестност. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно. От фактическа страна по делото е безспорно, че въз основа на заявление - декларация от 25.01.2015 г., подадена от В. П. - баба на детето В. П., родено на 20.01.2015 г., на същата й е разрешен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст на основание чл. 164, ал. 3 във вр. с ал. 1 от КТ. Майката - Д. П. не е упражнявала трудова дейност от 2013 г., като до момента на издаване на процесните административни актове, не е била осигурена за общо заболяване и майчинство. Безспорно е, че за процесния период жалбоподателката е получила като обезщетение за отглеждане на малко дете общо сумата от 1445.00 лева, посочена в обжалвания акт. Предвид установената фактическа обстановка, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Съгласно чл. 164, ал. 1 от КТ, след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, а съгласно ал. 3, отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. В чл. 164, ал. 4 от КТ е предвидено, че през време на отпуск по предходните алинеи, на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Съгласно чл. 52а от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В чл. 53, ал. 1 от КСО е предвидено, че месечното парично обезщетение за бременност и раждане през време на допълнителния отпуск за отглеждане на дете на майката, е в размер, определен със Закона за държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а според ал. 2, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със ЗБДОО. В чл. 53, ал. 5 от КСО е предвидено, че самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в сроковете по ал. 1 - 4. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 1, б. "д" от КСО пък и посочено, че осигурените за общо заболяване и майчинство имат право на парични обезщетения за отглеждане на малко дете. Посочената правна уредба води до извода, че за ползването на процесното обезщетение, следва майката на детето, което се отглежда от друг осигурен чл. на семейството, също да е осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Тъй като правото на прехвърляне на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - за получаване на обезщетение, е акцесорно на правото на отпуск, съответно - от правото на парично обезщетение на майката, то това изискване е относимо и за него. В настоящия казус майката изначално не е била осигурено лице, като по нейни твърдения, същата не е и кандидатствала за получаване на парични обезщетения при раждането на детето й. В случая бабата, на която е прехвърлено правото на отпуск за отглеждане на малко дете и съответно - на парично обезщетение, не разполага със самостоятелни права, от които да черпи предоставените от закона обезщетения, а те са акцесорни, като предпоставка за получаването им е правото на майката на детето на обезщетение за общо заболяване и майчинство. Именно поради това касаторката не е имала право на обезщетението за периода от 25.01.2016 г. до 31.05.2016 г. и на основание чл. 114 от КСО следва да възстанови сумата, посочена в административния акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на недобросъвестност, поради това, че служител в НОИ, е заявил, че след като майката е здравноосигурена, няма пречка бабата на детето да получава обезщетението за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. Горните обяснения, дадени и в съдебно заседание пред първата инстанция от свидетелите Д. П. и Д. Л., не могат да се възприемат, в смисъл на проявена добросъвестност от страна на касаторката. Незнанието на осигурителното законодателство, в настоящия случай, не могат да обосноват добросъвестност. При попълване на заявлението за отпускане на процесното обезщетение, В. П. е отбелязала, че правоотношението на майката не е прекратено, след като е била наясно, че Д. П. не е упражнявала трудова дейност от 2013 г. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая не се твърди, че е налице незнание от страна на касационната жалбоподателка от съществено значение за съществуване на правото (липсата на осигурителни права по отношение на майката), което да се дължи на обективни причини. В този случай, независимо от възприятията на жалбоподателката за правото й на обезщетение, то не може да обоснове добросъвестност на получените суми от държавното обществено осигуряване. Същото е приел и директора на ТП на НОИ - П., поради което издаденото от него решение е законосъобразно. Като е отхвърлил жалбата срещу атакувания акт, Административен съд - П. е постановил правилно решение, което съответства на материалния закон и е обосновано, поради което липсват касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Предвид това решението на Пазарджишкия административен съд следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,