Решение № 14565 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2020 г.

Решение № 14565 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5962/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Петкова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искане от П. Стоянов от [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение № 1621/31.01.2020 г. постановено по адм. д. № 3174/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. В искането се твърди, че посочения съдебен акт противоречи на Определение № 2420/8.05.2015 г. постановено по адм. д. № 2750/2015 г. по описа на Административен съд-София град. Претендира се наличието на отменителното основание по чл. 239, т. 4 АПК. В с. з. искателят чрез процесуалният си представител Ответната страна Гл. архитект на Столична община Район "Витоша" оспорва основателността на искането. Ответната страна О. Мустакерска чрез процесуалният си представител счита искането за недопустимо и неоснователно. Представя и писмен отговор в който излага подробни съображения. Останалите ответници не се явяват и не вземат становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 239, ал. 1, т. 4 АПК, от надлежна страна поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно. С Определение № 2420/8.05.2015 г. постановено по адм. д. № 2750/2015 г. е отменена по жалба на П. Стоянов Заповед № ДК-10-ЮЗР-03 от 12.01.2015 г. на Началника на РДНС, Югозападен район, с която на осн. чл. 216, ал. 5 ЗУТ е прекратено производството по жалба вх. № РС-ВТ-4935-08-335/29.09.2014 г. от П. Стоянов срещу Разрешение за строеж № 362/3.12.2013 г. издадено от Главния архитект на Р. "Витоша"-Столична община и одобрените инвестиционни проекти за строеж "Реконструкция и разширение на съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ XI-641 в кв. 15 м. [местност] по плана на [населено място], [район] на името на О. Мустакерска. С представеното към искането за отмяна Решение № 1621/31.01.2020 г. постановено по адм. д. № 3174/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение е отменено Решение № 637/4.02.2019 г. постановено по адм. д. № 8530/2018 г. по описа на Административен съд-София град и постановено ново, с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-60/25.05.2016 г. на Началника на РДНСК-Югозападен район и е отхвърлена жалбата на П. Стоянов срещу Разрешение за строеж № 362/3.12.2013 г. на Гл. архитект на Район "Витоша", Столична община. Отмяната е извънреден способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателни изброени в чл. 239 АПК. Способът за защита чрез искане за отмяна има изключителен и ограничен характер поради това, че засяга стабилитета на влезли в сила съдебни актове и е допустим само при наличието на изчерпателно предвидените предпоставки на закона. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК визира, че влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Т. е. следва да е налице пълно тъждество по предмет и страни между противоречащите си съдебни решения. Съгласно ТР № 6/2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд следва да е налице съвпадение освен в субективните предели на силата на присъдено нещо, така и на обективните предели. Под обективни предели се разбира, предметът за който силата на присъдено нещо важи т. е. това което придобива качество на сила на присъдено нещо, спорът за което не може да се пререшава и с което страните по делото следва да се съобразяват занапред. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването по един и същи правен спор на две съдебни решения с различно съдържание, които да се ползват със сила на присъдено нещо. В конкретния случай липсват такива противоречащи се решения. Видно от искането с него не се твърди противоречие между две съдебни решения, които изхождат от еднакво компетентен правораздавателен орган, а се твърди противоречие между решение и определение. Съдебното решение и съдебното определение макар да имат субективно тъждество, нямат обективно такова. Предмет на Определение № 2420/8.05.2015 г. е законосъобразността на Заповед № ДК-10-ЮЗР-03/12.01.2015 г. издадена от Началника на РДНСК, Югозападен район. Предмет на съдебното Решение № 1621/31.01.2020 г. е валидността, допустимостта и правилността на Решение № 637/4.02.2019 г. постановено по адм. д. № 8530/2018 г. по описа на Административен съд –София град. Двата съдебни акта-Решение № 1621 и Определение № 2420 разрешават различни правни въпроси. Определението разрешава процесуалния въпрос за правото на П. Стоянов да оспорва Разрешението за строеж № 362/3.12.2014 г. издадено от Главния архитект на Район "Витоша", Столична община. Решението разрешава въпроса за основателността на жалбата на П. Стоянов срещу Заповед № ДК-10-ЮЗР-60/25.05.2016 г. на Началника на РДНСК, Югозападен район, а от тук и на разрешението за строеж, като материалноправния спор е разрешен по същество. За пълнота следва да се посочи, че наведените в искането за отмяна доводи за незаконосъобразност на разрешението за строеж са неотносими. Същите не съставляват основания за отмяна по чл. 239 АПК, тъй като не попадат в нито една от изчерпателно регламентираните хипотези от т. 1 до т. 6. Въпросът относно законосъобразността на административния акт е предмет на инстанционната съдебна проверка. С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира че не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по адм. д. № 3174/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, поради което искането като неоснователно следва да се отхвърли. При този изход на делото, направените от ответниците искания за присъждане на разноски се явяват основателни. Претенцията на процесуалният представител на Гл. архитект на Район "Витоша" следва да се уважи в размер на 100 лв. определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 34 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Претенцията на ответната страна О. Мустакерска следва да се уважи в размер на 1500 лв. съставляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ, платежен документ и Списък по чл. 80 ГПК. По делото не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия