Решение № 10430 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14907/2010 г.

Решение № 10430 от 12.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14907/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Зорка Николова Живкова, чрез процесуален представител адв. Асенова от АК - Перник, против решение № 154 от 12.10.2010 г., постановено от Административен съд Перник по адм. дело № 95/2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Сочи се, че при издаване на оспорената заповед не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че 1053 кв. м от поземления имот попадат в имот пл. № 8077 по плана на гр. Перник, кв. "Изток", в който имот съществува сграда. Това означава, че следва да бъде определена застроената площ на сградата при спазване на изискванията на Наредба № 7/2003 г., едва след което да се извърши преценка дали има свободна от застрояване част от имота. В процесната заповед се съдържа единствено констатация, че 1053 кв. м от бившия земеделски имот попадат в имот пл. № 8077, който е застроен, но фактически не е определена застроената част по реда на приложимата Наредба № 7/2003 г. Оспореният акт е издаден в нарушение на материалния закон и не съответства на неговата цел, поради което и обжалваното съдебно решение, с което същият е потвърден, е постановено в нарушение на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Иска се отмяна на съдебното решение и произнасяне от настоящата инстанция с решение по същество, с което да отмени заповед № 179/28.01.2010 г. на кмета на община Перник. Ответникът - кметът на община Перник не взема становище по касационната жалба. Ответниците - Костадинка Петкова Атанасова и Георги Александров Георгиев също не заявяват становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Иван Петров Иванов и "Топлофикация - Перник" ООД не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение на АС - Перник е правилно. Противно на твърденията на касатора, съдът е постановил акта си при спазване на изискванията на материалния закон и процесуалните правила. При изяснени за правния спор релевантни факти, които са анализирани заедно със заключението на приетата СТЕ и доводите на страните, правилно съдът е приел, че спорната част от бившия земеделски имот, попадащ в ПИ 55871.514.8077, е застроена изцяло. Следователно в цитирания имот няма свободна от застрояване площ, в каквато насока е и оспорената заповед. С оглед на тези констатации, обоснован е изводът на решаващия съдебен състав за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на кмета на община Перник, издаден на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Липсата на касационни основания за отмяна обуславя извода за оставяне на съдебното решение в сила и отхвърляне на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на Зорка Николова Живкова (настоящ касатор), както и на Костадинка Петкова Атанасова и Георги Александров Георгиев (настоящи ответници) против заповед № 179 от 28.01.2010 г. на кмета на община Перник, с която е утвърдено решение по протокол № 5-4/19.01.2010 г. на комисията, назначена със заповед № 2086 от 16.10.2008 г. на кмета на община Перник, с което е определена застроената част на недвижим имот пл. № 2573 по плана на гр. Перник, кв. "Изток", като съгласно действащия регулационен план на гр. Перник, кв. "Изток", одобрен със заповед № 2322 от 22.12.1978 г., имотът попада в: 1. УПИ I кв. 107 - отреден за парк, ритуална зала, яхтинг клуб, ресторант и водни площи - 2143 кв. м - незастроен и 2. в имот 8077 - 1053 кв. м - застроен. Съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма. Фактическият състав по издаването на акта съответства на административнопроизводствените правила на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - прието е решение на техническата служба на общината, впоследствие утвърдено със заповед на кмета на общината. Последната съответства и на целта на закона, тъй като е насочена към определянето на подлежащата на възстановяване част от имота, предмет на претендираното право на реституция. Съдът е приел също така, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните норми и спорната площ от 1053 кв. м правилно е определена като застроена. Обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани всички относими за изхода на спора доказателства, с оглед на което съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е достигнал до необосновани правни изводи. Решението му е постановено и в нарушение на приложимия материален закон. Съдът правилно е определил спорния по делото въпрос, а именно дали претендираните 1053 кв. м. са застроени по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Правилни са и разсъжденията му за междинния характер на производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Съдът обаче неправилно е интерпретирал установената фактическа обстановка, достигайки до необосновани правни изводи. От приетата и неоспорена от страните техническа експертиза е видно, че признатия за възстановяване земеделски имот с площ 3196 кв. м, представляващ имот пл. № 2573 по отменения план на гр. Перник, кв. "Изток" от 1954 г., по действащия регулационен план от 1978 г. попада в УПИ I кв. 107 (2143 кв. м от него), отреден за парк, ритуална зала, яхтинг клуб, ресторант и водни площи и в имот пл. № 8077 (1053 кв. м от същия). Имот пл. № 8077 е застроен с масивна сграда, изградена с тухли, ЖБ елементи, без покрив, без дограма, полуразрушена. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че площта на сградата се включва в площта на имота. При тези данни административният съд е счел, че фактическите констатации на вещото лице потвърждават установеното от комисията - в частта от имота, попадаща в имот пл. № 8077, е изградена масивна жилищна постройка. Възприемайки безкритично заключението на техническата експертиза съдът е достигнал до незаконосъобразен и необоснован извод, че е изпълнено мероприятие, съставляващо пречка площта да се счита за незастроена, без да съобрази, че в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се преценява единствено фактическото застрояване. Наличието на постройка в имота не означава, че целияТ имот следва да се счита за застроен. В случая е категорично установено, че спорната част не е отредена за комплексно застрояване, при което би могло да се приеме, че свободните площи са неразделна част от него, т. е. дори и да са свободни от застрояване имат обслужващо предназначение спрямо изградената сграда. По делото е останал неизяснен въпроса каква е площта на сградата и прилежащия й терен, а именно това са критериите за определяне на застроена част в хипотезата на чл. 11, ал. 3 във връзка с ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ. В заключението на техническата експертиза единствено е посочено, че цялата постройка се намира в имот № 8077, а прилежащия й терен бил определен със заповед № 1696/17.12.2002 г., т. е. преди влизане в сила на Наредба № 7/2003 г., както и че не са спазени условията на наредбата - на запад от сградата няма определен прилежащ терен. На приложената скица към заключението е изчертана сградата, но не е отразен прилежащия й терен. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Перник, който следва да назначи нова техническа експертиза, която да определи конкретната площ на изградената постройка в имот пл. № 8077, както и прилежащия й терен съгласно изискванията на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В мотивите на решението си съдът си е позволил да коментира и заявените права върху имота от страна на "Топлофикация - Перник" ООД на основание АДС № 614/16.05.2002 г. Според съда правата на трети добросъвестни лица върху имота също са пречка последният да се счита за незастроен с оглед бъдещото му евентуално възстановяване в стари реални граници по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Така съдът е развил противоречи мотиви, тъй като в друга част от решението си е приел, че в настоящото производство не се разглеждат материалните предпоставки за реституция на имотите. Недопустимо е в рамките на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ да се разглеждат както въпросите за земеделска реституция, така и въпросите за евентуални права на трети добросъвестни лица. Заявените права върху имота не са основание последният да се счита за застроен. Касае се за междинно производство преди ОСЗ да се произнесе с решение по чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Претенциите на заинтересованата страна върху имота могат да бъдат предявени по общия исков ред. По изложените съображения, поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 12 и чл. 149, ал. 2 от ГПК, налице е основание за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,