Решение № 10692 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна срещу Решение 500/22.12.2023 г., постановено по адм. д. 514/2022 г. по описа на Административен съд Добрич (АС Добрич), с което, по жалбата на Ц. Ж. Г., гр. Балчик, [улица], е отменен Ревизионен акт (РА) Р-03000821005276-091-001/17.02.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение 142/16.08.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Варна, с който в тежест на Г. са установени задължения за данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. и за 2018 г. в общ размер на 8 919 лв. и лихва за просрочие 3 661,64 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира всички доказателства по делото. Тяхната съвкупна преценка според касатора сочи, че Г. не е предала счетоводна и друга документация на следващия собственик на капитала на Пирин 63 ЕООД, но въпреки това съдът вменява на приходната администрация тежестта да установи приходите и разходите на дружеството за периода м. 10 м. 12.2017 г. Претендира се отмяна на решението на АС Добрич и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА с присъждане на деловодните разноски. При условията на евентуалност се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответницата по касационната жалба, Ц. Ж. Г., чрез адв. Грудов, оспорва нейната основателност по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила първоинстанционното решение и присъждане на разноски. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Пред АС Добрич е оспорен РА, с който върху данъчни основи, определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, с оглед обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия кодекс данни за укрити приходи, които не са декларирани, са установени на ревизираното лице задължения данък по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. и 2018 г. в общ размер на 8 919 лв. и лихви за просрочие 3 661,64 лв. АС Добрич е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на акта по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновани от представените по делото от ответника доказателства са изводите на АС Добрич за валидност на РА като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. За да отмени акта като материално незаконосъобразен, съдът е приел, че преведената на 11.12.2017 г. от Пирин 63 ЕООД на Г. сума в размер на 32 157,50 лв. с основание дивидент неправилно е отнесена от органите по приходите към укритите доход по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. От дружеството е подадена справка по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ, заплатен е данък при източника по чл. 55 ЗДДФЛ. Споделил е тезата на ревизиращите, че липсват предпоставките за определяне на преведените средства като изплатен дивидент или изплатен ликвидационен дял съобразно § 1, т. 6 ДР на ЗДДФЛ, но е заключил, че при това положение те следва да се квалифицират като скрито разпределение на печалбата, облагаемо с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ вр. § 1, т. 5, б. в ДР на ЗДДФЛ. По отношение на сумата 57 000 лв., изтеглена от Г. от банковите сметки на Пирин 63 ЕООД в периода 17.10.2017 г. 11.12.2017 г. в решението е прието, че в тежест на приходната администрация е да установи размера на получения от ответницата доход, неговия източник и времето на получаване, което не било сторено. Според инстанцията по същество фактът, че Г. е изтеглила описаните средства не обуславя несъмнен извод, че те представляват неин личен, подлежащ на облагане, доход. Позовал се е на тезата в РА, че Пирин 63 ЕООД би следвало да има разходи за външни услуги, както и на заключението на ССчЕ, според което в периода 23.10.2017 г. 07.12.2017 г. дружеството има повече от 3 600 продажби с наложен платеж, което предпоставя понасяне на разходи за покупка на стоки. АС Добрич е мотивирал извод за недоказаност и на извода на приходните органи, че сумата 42,94 лв., получена на 29.06.2018 г. по банковата сметка на Г. с основание възстановяване на превод представлява укрит неин доход за периода. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Обект на облагане по чл. 2 от ЗДДФЛ са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, чието изброяване по аргумент от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. В случая правното твърдение на органите по приходите е за съществуването на публични задължения със субект РЛ в размерите по РА за данъчни периоди 2017 и 2018 г. С изтеглените от Г. в периода 17.10.2017 г. 11.12.2017 г. суми, възлизащи общо на 57 000 лв. от управляваното от нея Пирин 63 ЕООД, е увеличено имуществото й и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. Ответницата не е установила основание за разпореждане със средства от сметката на търговеца, което обуславя извод, че сумата е разпределена в нейна полза без да е свързана с осъществяваната от дружеството дейност. Това представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО във вр. с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, а съответно и дивидент по смисъла на § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. Брутният размер на разпределената сума е данъчна основа за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ. Към нея се отнася данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платецът на дохода чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ. Платецът на дохода не е удържал и внесъл данъка, поради което и доходът е останал необложен с окончателен данък, а единствено облагането с този данък би дисквалифицирало възникването на дохода по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. По тези съображения се налага извод, че в частта, отменяща РА относно начислен данък по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 5 700 лв. за данъчен период 2017 г. решението е неправилно и следва да бъде отменено с отхвърляне на жалбата срещу РА. В частта, отменяща РА относно установен данък по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 3215 лв. за данъчен период 2017 г. и в размер на 4 лв. за данъчен период 2018 г. решението е правилно. Постъпилата на 11.12.2017 г. по банковата сметка на Г. сума в размер на 32 157,50 лв. с основание дивидент, върху която от Пирин 63 ЕООД е внесен окончателен данък при източника, е извън обхвата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. АС Добрич с право е съобразил, че идентичността на източника и основанието не допуска един и същ доход с един и същ произход да се третира по различен начин. Изложеното се отнася и до сумата 43,94 лв., постъпила по сметката на ответницата по касация на 29.06.2028 г. чрез Paysera Lt JSK с отразено основание Маркетнет възстановяване на превод (история на сметка BG98TTBB94001526876010, л. 331, гръб, приложение към първоинстанционното дело) сума в размер на 43,94 лв. При данните, че тя представлява възстановяване на плащане, отнасянето й като укрит доход по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от АПК е неправилно. По изложените съображения решението следва да бъде отменено в частта, отменяща РА досежно установеното с него задължение по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 5 700 лв. за данъчен период 2017 г. заедно с лихва 2340,35 лв. за периода 01.05.2018 г. до датата на издаване на РА, изчислена чрез достъпен в интернет лихвен калкулатор на НАП, като бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу РА в тази част. В частта относно разноските решението следва да се отмени в частта на присъдената на Г. сума над 1679 лв. В останалата част то е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявените искания на страните се следват разноски. На администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 2208 лв., както и разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 64,32 лв. Направените от Г. разноски по делото възлизат общо на 4652,26 лв., включващи и възнаграждения в полза на адв. Грудов, възражението за чиято прекомерност е неоснователно с оглед обема и качеството на осъществената от него процесуална защита с изключително подробно аргументирани отговор на касационната жалба, писмени становища по съществото на спора, включващи обсъждане на всички доводи на администрацията. Съразмерно на уважената част от жалбата на ответницата се следват 1679 лв. разноски, които са присъдени с първоинстанционното решение. Така мотивиран, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение