Решение № 2429 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15178/2008 г.

Решение № 2429 от 20.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15178/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Димитър Петров Иванов от град София против решение от 21.07.2008 година, постановено по адм. д. № 5434/2008 година на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - министърът на външните работи, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Димитър Петров Иванов срещу заповед № Т-1246/1.04.2008 година на министъра на външните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от длъжността "главен секретар" на Министерството на външните работи, считано от 2.04.2008 година. Първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят Иванов е назначен на длъжност "главен секретар" в Министерство на външните работи със заповед № Т - 2059/8.07.2005 г., като е заемал единствената бройка за длъжността. Със заповед № Т - 1028/ 24.04.2007 г. на министъра на външните работи служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 1 т. 7 от ЗДСл. Последната заповед е отменена от съда с решение от 5.11.2007 г. по адм. д. № 4506/2007 г. на ВАС, влязло в сила на 17.03.2008 г. с решение по адм. д. № 283/2008 г. на ВАС, петчленен състав. Въз основа на съдебния акт Иванов е възстановен на предишната длъжност със заповед № Т - 1242/ 31.03.2008 г. на министъра на външните работи. Тричленният състав е установил от доказателствата по делото, че длъжността "главен секретар", изпълнявана от Иванов, е с ниво А2 съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията, подчинена е пряко на министъра, има за цел да ръководи, координира и контролира оперативното функциониране на администрацията и включва като преки задължения осъществяване на административното ръководство на администрацията; координация и контрол на дирекциите и другите структурни звена, включително дипломатическите и консулските представителства за точното спазване на нормативните актове и разпорежданията на министъра; координация и контрол на взаимодействието между политическия кабинет, дирекциите, другите структурни звена, дипломатическите и консулските представителства и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; координация и контрол върху изготвянето на годишния доклад за дейността на ведомството и състоянието на администрацията; организиране разпределението на задачите за изпълнение между дирекциите, другите структурни звена и дипломатическите и консулски представителства, като отговаря за осигуряване на необходимите условия за нормална е ефективна работа в министерството, за работата и контрола по съхраняването на документите и опазването на държавната и служебна тайна; осъществяване на координация и контрол на дейността по управлението на държавната собственост, предоставена за управление на министерството; утвърждаване на длъжностните характеристики; участие в работата по общата координация и планиране на Министерския съвет, като координира подготовката и представянето на документите за участие на министъра в заседанията на правителството (съгласно разписанието на длъжностите от 1.06.2007 г. и длъжностна характеристика от м. май 2007 г.) С влизане в сила на Закона за дипломатическата служба (ЗДС - обн. ДВ бр. 78 от 28.09.2007 г.) длъжността "главен секретар" на Министерството на външните работи е престанала да съществува. Предвидени са длъжност "постоянен секретар", който подпомага министъра в изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 2 от закона; координира и контролира функционирането на дипломатическата служба и взаимодействието на нейните структурни звена (чл. 9, ал. 1 от ЗДС) и длъжност "административен секретар", която подпомага министъра по административно - техническите, стопанските и финансови въпроси (чл. 10, ал. 1 от ЗДС). В съответствие с изискванията на закона с Постановление № 280 на Министерския съвет от 22.11.2007 г. е изменен и допълнен Устройствения правилник на Министерството на външните работи като в глава четвърта се отменя раздел II, уреждащ функциите на главния секретар и се създават раздели IIа и IIб регламентиращи статута, правата и задълженията съответно на постоянния секретар и на административния секретар. Съгласно чл. 16а от правилника постоянният секретар е най - високата дипломатическа длъжност в министерството, който подпомага министъра при изпълнение на функциите му по чл. 6, ал. 2 от ЗДС, свързани с ръководство на дипломатическата служба; координира и контролира функционирането на дипломатическата служба и взаимодействието на нейните структурни звена; участва в работата по общата координация и планиране, организирана от главния секретар на Министерския съвет. Според разпоредбата на чл. 16б от правилника административният секретар подпомага министъра по административно - техническите, стопанските и финансови въпроси, като организира разпределянето на задачите за изпълнение между административните звена в министерството; отговаря за условията за нормална и ефективна работа на звената в министерството; отговаря за работата и контрола по съхранение на документите и опазването на държавната и служебна тайна; координира и контролира дейността по управление на държавната собственост, предоставена на министерството за управление. В съответствие с нормативните промени министърът на външните работи е утвърдил ново разписание на длъжностите в министерството в сила от 1.01.2008 г., в което длъжността "главен секретар" не съществува, а са предвидени длъжност "постоянен секретар" с ниво А1 по Единния класификатор на длъжностите в администрацията и длъжност "административен секретар" с ниво А2 съгласно същия класификатор. На база нормативните изисквания е изготвена длъжностната характеристика на длъжността "административен секретар", която детайлизира функциите, предвидени в устройствения правилник на ведомството. За заемане на длъжността се изисква образователна степен "магистър" с професионална област "право", "хуманитарни науки", "международни отношения", като същата може да се заема от лице, което не е дипломатически служител, ако отговаря на изискванията за длъжност "главен секретар" по Закона за администрацията (чл. 10, ал. 2, т. 2 от ЗДС). Предвид на така настъпилите структурни и длъжностни промени със заповед № Т-1246 от 1.04.2008 г. на министъра на външните работи, служебното правоотношение на жалбоподателя Иванов е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При така установените факти, в решението, предмет на касационна проверка са обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и разпоредбите на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност е установено наличието и на двете кумулативни предпоставки. Заеманата от жалбоподателя длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на Министерството на външните работи, в сила от 1.06.2007 година. Действително са предвидени две нови длъжности: "постоянен секретар" и "административен секретар", като по отношение на едната от тях - "административен секретар" касаторът твърди, че функциите и задачите на заеманата от него длъжност "главен секретар" изцяло се покриват. Тези доводи правилно са приети от тричленния състав за неоснователни, като такива се считат и от касационната инстанция. Въпрос на целесъобразност на административния орган е да направи такива структурни промени в администрацията си, които да осигуряват най-ефективно изпълнението на задачите, които са му възложени с Устройствения правилник. В случая извършените промени в Министерството на външните работи по силата на Закона за дипломатическата служба и изменението на Устройствения правилник на Министерството на външните работи, при увеличаване с една щатна бройка на общата численост на администрацията са извършени организационни промени, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата. Обосновани са мотивите в оспореното решение, че на са налице еднакви изисквания за заемане на длъжността "главен секретар" по Закона за администрацията (ЗА) и за длъжността "административен секретар" в Министерство на външните работи, които да обосновават идентичност на двете длъжности. Препращащата норма на чл. 10, ал. 2, т. 2 от ЗДС въвежда изисквания за заемане на длъжността "административен секретар" в Министерството на външните работи, когато длъжността се заема от лице без дипломатически ранг, аналогични на предвидените за длъжността "главен секретар" в ЗА. Разпоредбата засяга формалните критерии, на които трябва да отговаря кандидата за длъжността, като стаж, професионален опит, квалификация и др., но не е свързана и не може да промени функциите, които са включени като служебни задължения в посочената длъжност и които определят нейната специфичност с оглед структурата и дейността на ведомството. Тези функции са нормативно определени със Закона за дипломатическата служба, специален по отношение на Закона за администрацията, съответно с Устройствения правилник на Министерството на външните работи и с оглед дейността на министерството се характеризират с конкретност и специфика, която отличава длъжността "административен секретар" от длъжността "главен секретар" на други ведомства, предвидена по ЗА. Поради това касационната инстанция намира, че постановеното от тричленния състав на ВАС решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник пред настоящата инстанция претендира разноски, поради което касационният жалбоподател следва да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав