Решение № 50097 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4458/2021 г.

Решение № 50097 от 27.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4458/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Александър Цонев Производството е по чл. 295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ срещу решение № 63/21 г. на Бургаски апелативен съд. Постъпила е молба от касатора, с която е направен частичен отказ от касационната жалба по отношение на искове за отнемане на суми. В тази част касационното производство следва да се прекрати, заради диспозитивното начало в процеса. В останалата част на касационната жалба, въззивният съд се е произнесъл по реда на чл. 294 ГПК по искове по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) срещу И. С. С. и Д. И. С. за отнемане на незаконно придобити 2 апартаменти в [населено място], УПИ в [населено място], УПИ и идеални части от УПИ в [населено място], общ. К., 4 ниви в [населено място], общ. К., товарен автомобил "Форд Транзит" и лек автомобил "Пежо 307", сумата от 200 лв., представляващи равностойността на 200 дружествени дяла от капитала на "Мега Корект" ЕООД. Делото е било върнато на въззивния съд за ново разглеждане въз основа на решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, в мотивите на което е прието за установено, че по спора между страните е налице предпоставката "значително несъответствие". Въззивният съд не се е съобразил с дадените указания по тълкуване и прилагане на чл. 21, ал. 2, във вр. пар. 1, т. 5 и т. 7 ЗОПДНПИ(отм.). Според въззивния съд стойността на придобитото имущество през целия проверяван период е 104171,12 лв., като в него не се включват паричните средства, преминали през банкови сметки, но неналични в края на проверявания период. Нетните доходи са съответно 12960 лв.. Разликата между двете стойности не е повече от 250000 лв., както изисква чл. 21, ал. 2 ЗОПДПНИ (отм.), поради което въззивният съд е приел, че липсва "значително несъответствие" и е отхвърлил исковете. Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на въззивното решение- дали е налице пререшаване на делото, доколкото решението на въззивния съд противоречи на предходното отменително решение на ВКС, постановено по чл. 290 ГПК, с което е прието, че е налице "значително несъответствие" между придобитото имущество и нетните доходи на проверяваното лице, и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора. Относно поставения процесуален въпрос за допустимостта на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното: Едно съдебно решение е недопустимо, когато пререшава разрешения с влязло в сила съдебно решение правен спор между страните (арг. от чл. 299, ал. 2 ЗЗД). Необходимо е и при двата случая съдът да се е произнесъл по същество относно съществуването на едно и също субективно право, което е предметът на делата. В настоящата хипотеза въззивното решение е допустимо, тъй като не е налице пререшаване на правния спор между страните. Решението на първата касация, с което се отменя въззивно решение и се връща делото за нова разглеждане, не разрешава правния спор между страните с влязло в сила съдебно решение. С това решение се дават задължителни указания за тълкуване и прилагане на материалния или на процесуалния закон. По него не се формира СПН относно предмета на делото. Въззивният съд не е изпълнил указанията на ВКС по тълкуване на материалния и процесуалния закон, но това не е пререшаване на делото, защото решението на първата касация не формира СПН по предмета на делото. Не е налице хипотезата на чл. 299 ГПК. Тази норма е изключителна, защото случаите на недопустимост на съдебно решение са изчерпателно уредени в закона, поради което не може нормата да се прилага по аналогия или чрез разширително тълкуване. Относно правилността на въззивното решение, настоящият състав на ВКС намира следното: Въззивното решение е правилно, защото съответства на т. р. № 4/23 г. на ОСГК. От една страна, въззивният съд в производството по чл. 294 ГПК не се е съобразил с касационното решение спрямо тълкуването и прилагането на чл. 21, ал. 2, във вр. пар. 1, т. 5 и т. 7 ЗОПДНПИ (отм.) относно формирането на стойността на "значително несъответствие", но от друга страна въззивното решение в тази си част съответства на задължителните постановки на т. р. № 4/23 г. на ОСГК. Според тълкувателното решение не се включват в придобитото имущество при формирането на значителното несъответствие по пар. 1, т. 3 и т. 4 ЗПКОНПИ паричните средства, както и получените суми от отчуждено незаконно придобито имущество, които не са налични в края на проверявания период. Тълкувателното решение, постановено по ЗПКОНПИ, има значение и за тълкуването на чл. 21, ал. 2, във вр. пар. 1, т. 5 и т. 7 ЗОПДНПИ (отм.), тъй като правните норми на двата закона относно формирането на "значителното несъответствие" са еднакви по смисъл и съдържание. Доколкото тълкувателното решение има обратно действие, защото изяснява смисъла на нормата от датата на обнародване на закона (в този смисъл са мотивите към т. р. 3/23 г. на ОСГТК), и тъй като с решението по първата касация в случая не е разрешен правния спор между страните с окончателен акт, то при повторното разглеждане на настоящото дело следва да се има предвид постановеното т. р. № 4/23 г. на ОСГК по въпроса за "значителното несъответствие", а не постановеното решение по чл. 290 ГПК. Задължителните указания на ОСГК относно тълкуването на закона имат обратно действие. Това е тълкувателен акт от по-висок ранг, поради което дерогира указанията дадени с решението по първата касация, които му противоречат. Процесното въззивно решение, постановено по реда на чл. 294 ГПК, съответства на т. р. № 4/23 г. на ОСГК. Не се установява общата предпоставка на закона за отнемане на незаконно имущество - "значително несъответствие" в размер на 250000 лв.. Съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК съдът проверява въззивното решение само по посоченото във касационната жалба. В случая касаторът е посочил какви според него би трябвало да са стойностите на придобитото налично имущество-недвижими имоти и МПС, както и стойността на нетните доходи. На основание чл. 290, ал. 2 ГПК, ВКС не може да приеме нещо в повече от заявените стойности в жалбата, доколкото е ограничен от посоченото в нея. В касационната жалба е заявено, че въззивният съд неправилно е определил стойността на придобитото имущество и нетните доходи. Според касатора общата стойност на придобитото от ответника недвижими имоти през проверявания период е 149 443,94 лв., а стойността на придобитите и неотчуждени "Форд Транзит" и "Пежо 307" са съответно 4230 лв. и 4821 лв., а нетните доходи са отрицателна величина - 64 919,04 лв.. Като се съберат обаче всичките тези стойности, при най- благоприятния вариант за касатора, които стойности съгласно т. р. 4/23 г. на ОСГК само и единствено участват при формирането на "значителното несъответствие", се получава сумата 223413,98 лв., която отново е по-малка от изискуемото от закона число 250000 лв.. При това положение, дори и в хипотезата на най-благоприятен вариант за касатора, липсва общата предпоставка на закона "значително несъответствие", поради което въззивният съд правилно е отхвърлил исковете. С оглед изхода на делото в полза на ответниците И. С. и Д. С. следва да се платят разноски за настоящата инстанция, съответно 4500 лв. и 5000 лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО