Решение № 12970 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2015 г.

Решение № 12970 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11600/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от Ц. И. П. от гр. К. срещу решение № 3129 от 05.05.2015 г., постановено по адм. дело № 12423/2013 г. по описа на Административния съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-259/20.11.2013 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-259/20.11.2013 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Ц. П. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Редовно призован за съдебно заседание, Ц. И. П. не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. П., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно - в хода по същество. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 29, ал. 5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2-259/20.11.2013 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на Ц. И. П. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - осведомител, агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Ц. П. е лице, извършващо публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно: директор на Професионална гимназия по строителство - гр. К. за учебната 2012/2013 г., поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверени копия /сравнени и с представени по делото оригинали/ на картони обр. 4 - 5 броя, картон обр. 6, извлечение от регистрационен дневник и протокол от 19.03.1990 г. за унищожаване на дела, съставени на името на или относими към Ц. И. П., съдържащи повтаряща се и безпротиворечива информация за идентификационните данни за лицето, датата на вербуването му; име и длъжност на лицата, които ръководят вербуваното лице във времето, качеството на вербуваното лице - осведомител, агент и псевдонима му, както и № на личното му дело - 26844. На база горните документи АССГ е приел за правилен и постановен в съгласие с материалноправните разпоредби на чл. 25, ал. 1, т. 3 от специалния закон акта на Комисията, с който е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона в качеството му на секретен служител - осведомител, агент. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт в обжалваната му част е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правилно съдът е приел, че в досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му в посочените структури на ДС и БНА. Неоснователни са оплакванията на касатора за това, че същият не е следвало да бъде обследван, тъй като към момента на посочения в писмото на Комисията до Министерство на образованието период - до 24.01.2012 г. П. не е заемал публична длъжност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правилни са изводите на административния съд, че периодът на проверката се определя не от датата на първоначално изисканата от МОН с цел приложението на специалния закон информация, а към последната дата на събраната такава, съответно - към датата на постановяване на обжалвания административен акт. По делото не се спори, че П. е директор на Професионалната гимназия по строителство - К. за учебната 2012 - 2013 г., а, предвид факта, че обследването, извършено от Комисията обхваща и периода преди датата на обжалвания административен акт - 20.11.2013 г., то безспорно към тази дата П. е осъществявал публична длъжност и е подлежал на задължителна проверка за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати в съдебното производство съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до материална незаконосъобразност на съдебното решение, изразяващи се в неправилното ценене като годни на доказателствата, установяващи принадлежността на П. към органите на ДС и БНА, въпреки че същите са били надлежно оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, съдържат поправки и зачерквания и, или не са подписани, или авторът на подписите е неизвестен, поради която нямали характера на официални документи, удостоверяващи с достатъчна степен на вярност съдържащата се в тях информация. Обосновано административният съд е заключил, че удостоверителната сила на тези документи следва да бъде тълкувана разширително с оглед законовото понятие "документ" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. За целите на специалния закон "документ" е всеки записан текст, независимо на хартиен или на електронен носител, независимо от кого и в какво негово качество е съставен, дали е подписан или не. Изхождайки от законовото определение по § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, АССГ правилно е приел, че, въпреки зачеркванията, ръкописните поправки и дописвания в картони обр. 4 и обр. 6, доколкото във всички представени документи информацията относно трите имена, дата на раждане, дата на вербовка, псевдоним, номер на кадровото досие и формата на сътрудничество по отношение на П. е повтаряща се и безпротиворечива, то Комисията е била длъжна до обяви принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона. Неоснователни са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на обстоятелството, че липсват доказателства П. реално да е извършвал дейност като секретен сътрудник. Правилно в тази връзка АССГ се е позовал в решението си на различната правна уредба, предвидена в чл. 24 от Закона (отм.) и новата разпоредба на чл. 25, ал. 1, т. 3 от същия закон, като, позовавайки се на историческото тълкуване на двете разпоредби, правилно е стигнал до извода, че действащия към датата на постановяване на обжалвания административен акт законов текст не изисква реално осъществяване на дейност по сътрудничество от страна на обследвания - достатъчно е самото наличие на данни за вербуването му като такъв сътрудник. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя обстоятелството по чл. 24 от закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл. 1 са изброени съответно т. 1, 2 и 3 на ал. 1 от чл. 25 от закона. При наличието на някой от тези документи Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на чл. 25 от закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях /включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона, които не носят подписа на вербувания/ е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,