Решение № 16916 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2013 г.

Решение № 16916 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инжпроект-Варна" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, чрез пълномощника си адв. В. Колева, срещу решение № 238/6.02.2013 г., постановено по адм. д. № 879/2012 г., по описа на Административен съд гр. Варна /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не е установен факта на реалност на доставката - рекламна кампания, тъй като плащането на цената е безспорно установено, а услугите са приети, като се позоваване на практика на СЕС. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отмени процесният РА. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на оспорване пред АС е бил РА № 251103342/2.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна в частта, потвърдена с Решение № 898/27.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при "ЦУ" на НАП, с която на "Инжпроект-Варна" ЕООД са установени задължения по ЗДДС за периода м. 12.2009 г. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14995,20 лв., както и лихва за забава в размер на 4929,45 лв., по фактура № 98/08.12.2009 г. издадена от ЕТ "Ню Редс - Петър Арабаджиев". За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалвания РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора съдът е приел, че за да откаже признаване правото на данъчен кредит, по доставка на от ЕТ "Ню Редс - Петър Арабаджиев" с предмет - рекламна кампания, органът по приходите е приел наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на реалност на доставката по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Съдът е приел за установено, че липсват безспорни доказателства за реално извършена доставка на услуги, по смисъла на чл. 9 ЗДДС. При липса на основаната предпоставка за реално извършване на услугата, съдът е приел за ирелеванти доказателствата за плащането на доставката по банков път и отразяването на това по счетоводните записвания. Съдът е анализирал представения договор за реклама от 2.12.209 г. между жалбоподателя и ЕТ "Ню Редс - Петър Абаджиев", с който е постигнато съгласие между тях доставчикът да извърши рекламна услуга, изразяваща се в организирането и провеждането на рекламна кампания чрез поставяне на рекламни стикери върху автобуси, опериращи на територията на общо шест общини, да разпространява рекламни дипляни сред пътуващите в автобусите и да излъчва аудио и видео реклама, върху рекламни пана, намиращи се в салона на автобусите. Към договора са представени два протокола, чието съставяне е предвидено в споменатия договор. Единият от тях, подписан на 22.12.2009 г., удостоверява, че жалбоподателят е приел проектите на рекламни стикери и рекламни дипляни и възлага на доставчика по-нататъшното им изработване, а протоколът от 20.01.2010 г. съдържа информация за представянето от страна на доставчика на автобусите върху които тече рекламната кампания на жалбоподателят и че последният няма забележки по така представените резултати и приема рекламните стикери както са поставени, както и начина на разпространение на рекламните дипляни. Съдът е приел, че не са представени доказателства за реалното извършване на услугата, въпреки представянето на протоколите, тъй като не е установен начинът на извършване, кадровия и технически ресурс, чрез който е извършена рекламната кампания. Недоказан е останал фактът от кого и как са изготвени рекламни дипляни и стикери, по какъв начин е била представена дейността на фирмата - възложител, какъв е механизмът на поставянето на рекламните стикери върху автобусите, посочване точно върху кои автобуси какви стикери ще се поставят с техните размери, по какъв начин и от кого ще се изготвят рекламните аудио и видео материали и какво ще е тяхното съдържание, не са представени дори копия от рекламните дипляни за да се установи техния вид. Изводът за липса на действително осъществена доставка на услуга не е разколебан и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ, доколкото се него е установено единствено редовно водене на счетоводството както на жалбоподателя и доставчика. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е налице ли е реално извършване на процесната доставка на услуга. Правилно съдът е приел за установено, че липсват безспорни доказателства за реално извършена доставка на услуга, по смисъла на чл. 9 ЗДДС. Като такива не могат да се приемат представеният договор за реклама от 2.12.2009 г. и представените два броя протоколи. На първо място същите са представени едва с жалбата срещу РА. Протоколите представлява частни свидетелстващи документи, които не се ползва с достоверност на посочената в тях дата, както и с материална доказателствена сила, доколкото удостоверяват благоприятни за издателите си факти. Касаторът не е доказал договорените между страните услуги да са реализирани, а оттук - че е настъпило данъчно събитие за целите на ЗДДС. С изключение на договора и протоколите, не са налице никакви документи затова, че договорените услуги, предмет на договора са реално осъществени. Според протокола от 22.12.2009 г. от доставчика ЕТ "Ню Редс - Петър Арабаджиев" са представени проекти за рекламни стикери, проект за разположението, проект за рекламни дипляни, но такива проекти не са представени нито в хода на ревизията, нито в по-късен етап на административното или съдебно производство. Според рекламния договор клиентът "Инжпроект Варна" ЕООД е следвало да предостави на доставчика аудио и видео клипове, които да бъдат излъчвани в автобусите, но липсват доказателства от кого са били изработени тези клипове, както и затова какво представляват същите. Според протокола от 20.01.2010 г. от страна на доставчика са били представени автобусите, върху които тече рекламната кампания, предмет на договора, но липсват данни за конкретните общини и линиите, по които са се движили тези автобуси. Не са налице и доказателства за направените разходи за изготвянето на рекламните материали, както от кого са изработени същите, обстоятелство което не се отрича от касатора. За да се установи реалността на доставката на услуга съгласно чл. 9 от ЗДДС, следва да се установи извършването на услугата. За да се прецени посочения релевантен факт е необходимо да се определи нейния характер и наличието на предпоставките на чл. 12 от ППЗДДС, съгласно който с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В хода на административното и съдебно обжалване от касатора не са ангажирани доказателства установяващи приходът за касатора от извършения разход. Напротив от заключението на вещото лице е установено, след изслушването в съдебно заседание, че не е налице съпоставимост, тъй като приходът за доставчика е по-висок от отчетения разход. Следователно, когато се анализират отделните услуги, следва да се извърши проверка относно обстоятелството, дали конкретният доставчик е осчетоводил приход във връзка с реализираната услуга, както и дали е осчетоводен насрещен разход, който да бъде съпоставим на прихода и в какво се изразява (материали, разходи за труд, разходи за подизпълнител и т.н.). При липса на основаната предпоставка за реално извършване на услугата, съдът обосновано е приел за ирелеванти доказателствата за плащането на доставката, още повече като се има предвид, че в дневника за продажбите като предмет на доставката е вписан "транспорт". Законът не свързва задължението за начисляване на ДДС и правото на данъчен кредит единствено с издаването на данъчна фактура, а поставя изискването да е налице реално осъществена облагаема доставка. Легалната дефиниция на понятието данъчен кредит се съдържа в чл. 68, ал. 1 ЗДДС и това е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В този текст законодателят е предпоставил облагаемата доставка като основно изискване, за да е налице правото на данъчен кредит. Аналогично е законодателното решение при регламентиране на спорното право в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. В тази разпоредба се съдържа правото на задълженото лице да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС закон лице, му е доставил или предстои да му достави. При липса на извършена двустранна сделка (обратното не се установи по делото) не би могло да намери приложение цитираната в касационната жалба практика на Съда на ЕС - решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, тъй като не е налице сходна фактическа обстановка. С оглед изложеното решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Предвид, че не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното решението на административен съд - Варна не страда от пороците, посочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК